Пътуване до Белгия-Антверпен

[gyulcem]

Впечатли ме красивата архитектура, къщите са с тесни стълби и мебелите се вкарват през прозореца, времето е много променливо с много малко слънчеви дни, в града аз лично не бих могла да живея дълго ,ще ми липства градината , овощната градина , селата са им хубави и без туй богатите са им по селата. Има много мароканци в тази част на Белгия и това е малко кофти в улиците са засадени дървета ,които се кастрят яко и това им дава красив вид , всяка улица се състои от един вид дърво.
Ето и малко снимки, времето беше на наша страна и малко пообиколихме.

-на пазара цените на цветята не са толкова високи, почти са идентични с нашите цени ,даже някои са по евтини.

[gyulcem]

-съдебната палата

-една 4-5 метрова роза.

[Titi]

Много хубава виртуална разходка си направих, gyulcem, благодаря за нея
Еееех, как ми се допътува

[цеци]

Радвам се,че си видяла красотите на Белгия ,сградите им,паметниците им,цветята им...Но повече се радвам,че вече си в България

[gyulcem]

Още не съм мила, ще дойда след 25, мъжо не може да дойде поради натовареното работно време, затова исках поне 20 дена да съм до него, много е трудно така да сме разделени.

[Titi]

Още не съм мила, ще дойда след 25, мъжо не може да дойде поради натовареното работно време, затова исках поне 20 дена да съм до него, много е трудно така да сме разделени.

Аз съм на принципа, че където ти е семейството, там ти е домът, без значение от мястото. Използвай тези дни да се нарадваш и на мъжа си, и на красотите на Антверпен.

[dancheto]

Гюлче, прекрасно е! Радвам се за теб и семейството ти! Да си прекараш страхотно!

[ravik]

На мен много ми харесва Антверпен. Когато бяхме там, бяхме с един колега в командировка и той се оказа такава консерва, че едвам го издържах. Излезли сме вечерта да търсим къде да хапнем, намерихме правилните улици с екзотичните ресторанти и колегата взе да мрънка. Не искал на аржентински ресторант, не искал на мексикански, не искал на етиопски, не искал на австралийски, не искал на индийски и така обикаляме над 1 час през декември (хем студено, хем сме гладни), защото колегата не иска да пробва нищо екзотично. Обиколихме улиците три пъти и вече бях навита и на сандвич, толкова бях гладна. Накрая видя той един ресторант - нищо отличително, прилича на белгийски и той се успокои и каза "Тук ще вечеряме." Отдъхнах си, бях готова на каквото ще да е. Влизаме, а вътре по-скоро луксозен ресторант. Дадоха ни менюто и се оказа... конски ресторант. В менюта предимно конски яденета, дори десертите бяха с конско мляко. После се оказа, че това е елитен ресторант общо взето - в Белгия имат такава традиция, както например в Корея кучешки ресторанти и т.н. Колегата преглътна три пъти, попита ме не искам ли да си ходим (аз категорично отказах) и той яде пилешка пържола и отказа да пробва конското. Та Антверпен ще го запомня с конския ресторант с конската пържола и сладоледа от конско мляко, Коледния пазар на площада с огньовете за стопляне и улиците с екзотични ресторантчета.

[gyulcem]

На мен много ми харесва Антверпен. Когато бяхме там, бяхме с един колега в командировка и той се оказа такава консерва, че едвам го издържах. Излезли сме вечерта да търсим къде да хапнем, намерихме правилните улици с екзотичните ресторанти и колегата взе да мрънка. Не искал на аржентински ресторант, не искал на мексикански, не искал на етиопски, не искал на австралийски, не искал на индийски и така обикаляме над 1 час през декември (хем студено, хем сме гладни), защото колегата не иска да пробва нищо екзотично. Обиколихме улиците три пъти и вече бях навита и на сандвич, толкова бях гладна. Накрая видя той един ресторант - нищо отличително, прилича на белгийски и той се успокои и каза "Тук ще вечеряме." Отдъхнах си, бях готова на каквото ще да е. Влизаме, а вътре по-скоро луксозен ресторант. Дадоха ни менюто и се оказа... конски ресторант. В менюта предимно конски яденета, дори десертите бяха с конско мляко. После се оказа, че това е елитен ресторант общо взето - в Белгия имат такава традиция, както например в Корея кучешки ресторанти и т.н. Колегата преглътна три пъти, попита ме не искам ли да си ходим (аз категорично отказах) и той яде пилешка пържола и отказа да пробва конското. Та Антверпен ще го запомня с конския ресторант с конската пържола и сладоледа от конско мляко, Коледния пазар на площада с огньовете за стопляне и улиците с екзотични ресторантчета.

За тази традиция незнаех, благодаря ти че го сподели.

[ravik]

Другият път да пробваш - не е лошо. Прилича на телешко.
Сладоледът е трудно да започнеш да го ядеш, но като изключиш мисловния процес и също е вкусен.