Илюзорно

[Миша]

Наричане


На камък да седна – ще оживее.

С ръка да докосна – ще заблещука.

С очи да погаля – ще се засмее.

С целувка да сключа – носи сполука...

На дърво да почукам – ще се разлисти.

С дъха си да вдишам – ще е магия.

Наужким да кажа – става наистина.

На скришно да бъде – ще го открия...

И враг да ме срещне – ще стане приятел.

И нож да извади – ще се прекърши.

Лъжа да ме стигне – ще стане на вятър.

А злото – на възел ще се завърже.

Животно да скочи – ще го прегърна.

А птица да кацне – ще ми запее.

От мен да си тръгнеш – ще се завърнеш.

На слънце ще стана – да те огрея.

Света ще превзема – с голо „Обичам те”.

И нищо да нямам – ще се раздавам.

Една душа нося – и влагам във всичко.

Парченце любов – и оживява.



Мира Дойчинова

[scleri]

ЧЕСТИТА ПЪРВА ПРОЛЕТ


Пролет - ПЕТЯ ДУБАРОВА


Повярвали в лудия смях на петлите,

в звъна на камбана с нестройно сърце,

взривяваме зимната броня на дните

с момичешки устни, с момчешки ръце.

Мокрее стопеният сняг по косите.

Красиви сме в джинсите от кадифе.

И чувствам как огън на кръгове скрит е

в очите ни с тежкия цвят на кафе.

Мостове, задрямали сфинксове, дюни…

Със наш седемнайсетгодишен размах

възсядаме, будим… Но кой ли целуна

косите ми светли от слънце и прах?

Дали ме докосват по светлото чело

смутените устни на дръзко момче?

А може би просто задъхана радост

в косите ми блика, в кръвта ми тече…

[Миша]

Душа

Душа… Това ли, дето в нас цвърчи?

Звънче на шут, което моли царя

да го похвали, да го отличи,

а после мре от бедност и мълчи

в тамянен дим, сред здрача на олтаря —

това ли е душата?



Аз виждам сняг от пролетни цветя

в нощта, където скитат световете,

и сякаш нося къс от вечността —

той в мен трепери и крещи с уста,

и иска да политне с ветровете…

Такава е душата!

Райнер Мария Рилке, 1896г.