Гардения (Gardenia)

[Зари]

Джина , имай милост -кажи тайната.

Джинааааа! Моля те, моля те, моля те!!!

[jina_ina]

Тайни нямам. Не един път съм казвала, че я гледам както албанците децата си.
Зимува навън в нещо като оранжерия - много силно казано! Ще го опиша - един голям дървен шкаф с врата от найлон.
През слънчевите и по-топли зимни дни я изваждам.
От март я поливам и къпя с маркуча 2 пъти седмично, а сега - всяка вечер, дори и да има цветове.
Хапва си желязо всеки 15-20 дни. Купувам по 500 гр за 10 евро и ми стига за 4-5 пъти торене.
Не е на пряка слънчева светлина. Не е подрязвана никога.
Много пъпки паднаха, но имаше достатъчно, за да останат и цъфтят.
Не я глезете, за мен е издръжливо растение.
Аромата на цветовете й ми е любимия и все си намирам работа около нея, за да го усещам.

[dal]

гардения и азалия -манастирско шушукане , оцетен привкус в сандък

[dora]

Благодаря за споделеното.
Джина ,500г. желяза на 5 пъти торене правилно ли съм разбрала
Дал , явно им е добре там гушнати.
При мен нищо ново - фотото ми се изпоти от чакане и ....пак нищо

[lila]

Семейство: Брошови (Rubiaceae).
Родът Гардения (Gardenia J. Ellis.) е получил своето име в чест на американският цветар-любител А. Гарден, живял през втората половина на 18 в. и наброява около 250 видове растения от семейство Брошови. Гардениите са вечнозелени храсти достигащи на големина до малки дръвчета.
Разпространение: Субтропичните гори на Япония и Китай.
Отглеждане: Гардениите са доста взискателни растения, обичат целогодишно ярка дифузна светлината, топлината и висока влажност на въздуха. Бавно се адаптират при преместване на ново място, в предцъфтежна фаза е достатъчно само са завъртим саксията на 180 градуса, за да предизвикаме окапване на цветните бутони.
Растеж: Умерен
Светлина: Ярка, разсеяна, без директно слънцеогряване.
Температура: Умерена, през пролетно-летния период — 22-24°C, през есента и зимата 18°C ( не по-ниска 16°C).
Цъфтеж: В зависимост от сорта и вида, както и от условията на отглеждане.
Поливане: От пролетта до есента поливаме обилно, след засъхване на повърхностният слой. През зимният период гарденията се полива умерено, като се изчакват два-три дни след засъхване на най-горния слой на почвата. Не трябва да се допуска пресъхване или преовлажняване на субстрата, в който е засадено растението.
Влажност: Гардениите обичат висока влажност, желателно е да се опръскват два-три пъти дневно. За поддържането и можем да поставим растението в саксия с подложка от влажен сфагнум, керамзит или глина. Важно е дъното на саксията да не е потопено във вода. Също така можем периодично да избърсваме листата на растението с влажна кърпа, за да се почистят от прах и полипи.
Период на покой: От четири до шест седмици през зимата гарденията се нуждае от покой. Трябва да се намали поливането и да се спре подхранването. В този период гардениите се нуждаят от добро осветление, температури не по-ниски от 16°C и не по-високи от 20°C.
Подхранване: От пролетта до есента младите растения се подхранват два пъти месечно с органични и минерални торове. Възрастните растения подхранваме ежеседмично с торове, несъдържащи калций.
Подрязване: След прецъфтяване, подрязваме до 1/3 от новият подраст. През летният период е желателно да се подрежат на върховете на младите клонки за да се подсили сгъстяването на короната.
Почва: Гардениите харесват кисели почви, (5 -5.5 pH) рехави и богати на хранителни вещества. Използва се слабо кисел субстрат, (като за азалии), състоящ се от равни части иглолистна листовка , торф и пясък (пясъка може да се замени от три части перлит). С течение на времето почвата се изтощава и киселинността и се нормализира. За да се възстанови оптималната киселинност е необходимо 2-3 пъти на месец да се полива с леко подкиселена вода, в която се добавят няколко капки лимонов сок или кристали лимонена киселина (на 1 литър вода). Добавя се също железен сулфат - 0,5 грама на литър. Може да се внася допълнителна киселинност на почвата при поливане с вода, в която сме накиснали торф.
Пресаждане: Пресаждаме само при необходимост, когато корените плътно изпълнят цалата саксия. Корените на гардениите нарастват извънредно бавно и не се препоръчва често пресаждане с оглед да се избегне травмирането им.
Размножаване: Чрез връхни резници, полувдървени през пролетта или есента. Напролет нарязваме разници с дължина около 10 см. и се засаждат в пясък, (най-добре речен), или в субстрат от пясък и торф. Желателно е преди засаждане да се потопят за 4-5 минути в бледорозов разтвор на калиев перманганат за дезинфекция. Друг метод е вкореняване на резници във вода. Резниците трябва да се захлупят с прозрачен съд или найлонов плик за да осигурим необходимата влажност, като през цялото време поддържаме температура от 25°C. След вкореняване на резниците (около месец) се пресаждат в субстрат от торф, иглолистна почва и пясък.
Внимание: Плодовете на гарденията могат да предизвика диария.
Лечебни свойства: Корените и плодовете се използват широко в народната медицина на различни страни. Традиционно се използват екстракти от плодовете на гардения за понижаване на кръвното налягане. За терапевтични цели най-често се използват плодове и корени от гардения под формата на отвари, които се използват като противовъзпалително, антипиретично, хемостатичено средства, хепатит, заболявания на кожата, язви и стомашно чревни заболявания. Смачкани плодове се използват за налагане на натъртвания, наранявания, изгаряния и тумори. Бульон от плодове и корените са ефективни при лечението на язви на устните и устата, дизентерия, кървене на носа, хепатит, нефрит, мастит. В китайската народна медицина гарденията се използва при главоболие и респираторни заболявания, възпаление на жлъчните пътища и стомашно-чревния тракт, като диуретик и като симптоматично средство при безсъние и умора.
Трудности при отглеждане: По време на образуване на цветните пъпки не понася големи температурни разлики. Масивно окапване на цветните пъпки настъпва при понижаване на температурата под 16 градуса или при засушаване. При продължително облачно време цветните пъпки няма да могат да се отворят и ще опадат. Пожълтяването на листата се причинява от по-основна (6 и нагоре pH) почва или температури под 12 градуса.
Вредители: листни въшки, акари, калифорнийска щитоносна въшка.

Използвани материали Floralworld.ru

[dora]

Да се отчета - това чудо най-накрая цъфна с два цвята наведнъж а има признаци ,че ще се отворят и още.
Обаче....миризмата/не казвам аромат/ твърде силна и натрапчива - никак не ми се нрави добре ,че е на терасата.

[steffi1]

Без снимка как да ти вярваме сега ,а?

[al.yank]

Да се отчета - това чудо най-накрая цъфна с два цвята наведнъж а има признаци ,че ще се отворят и още.
Обаче....миризмата/не казвам аромат/ твърде силна и натрапчива - никак не ми се нрави добре ,че е на терасата.

Еее,ти рИва,рИва,че не цъфти,сега натрапчива била ,дет се вика,сърби,боли,драго мий
ако чак толкоз не можеш да я понасяш,метни я насам

[dora]

Да се отчета - това чудо най-накрая цъфна с два цвята наведнъж а има признаци ,че ще се отворят и още.
Обаче....миризмата/не казвам аромат/ твърде силна и натрапчива - никак не ми се нрави добре ,че е на терасата.

Еее,ти рИва,рИва,че не цъфти,сега натрапчива била ,дет се вика,сърби,боли,драго мий
ако чак толкоз не можеш да я понасяш,метни я насам

АБсолЮтно вярно голямо мрънкане мрънках та поне да си миришеше гот.
Снимки няма - взеха ми фотото , та ще трябва на доверие
Но миризмата И ми е гадна.

[steffi1]

Аз пък тепърва чакам моята да порасне....да прави пъпки и евентуално да цъфне - от тази пролет ми е ,подарък от Тони - вкоренен от нея резник.
Пу-пу,засега се развива на височина и на листа ,дано направи и пъпки наесен...