Наследство

[радост-31]

Заложих и първата постоянна пътека в градината. Ползвах наличните тротоарни плочки. След време си представям пътечките да са от тикли с тревна фуга помежду им, но за сега се задоволявам с наличностите. След като приключих с нея Калоян възкликна: "Мамо, та ти направи пътека за хора между твоите цветя!". Да, май такава ще бъде концепцията на градината- пътечки и кътчета за хора между цветя, храсти и дървета.



Не знам дали успявате да различите ябълката и Дарбито на снимката, но аз си знам че са там. Та между тях двете ще има разклонение на пътечката, която ще води до кафенето/площадчето.



Ето и друг ракурс на пътечката. Тук се вижда и ябълката. От тази гледна точка се вижда и една скимия, която изглежда, че е в краката на дръвчето, но всъщност е от контура на полукръгчето. Тя ще попада на сянка през най-топлите часове от деня, но дано на оцелее до като сянката порасне. След много въртене, мислене и стоене в кръгчето осъзнах, че трябва да добавя още нещо между ябълката и черешата, но не в една права линия, а в дъга. Вижда ми се много голо. Ще ми се да има усещане за закътаност, скритост, уют.





Тук май по-добре се вижда идеята за цветния параван , който е и група по посрещането. Вижда се и джелът, който заложих между двете вайгели. Много харесвам комбинации между листопадни и вечнозелени.

[радост-31]

На тази снимка се вижда и идеята с разположението на третото дърво. И даже и между черешата и неизвестното сложих и още един джел за по-плътна завеса.



Ето и изглед от вътрешната страна. Искам като се събираме съфорумци на кафе на площадчето, съседката Митка да не може много много да ни вижда.



И още една снимка на вайгелите. Те всъщност не са никак дребни- високи са около 70 см. Мечтая си и да вземат да цъжнат тази година.

И да, Люб, искам каликарпа! Върбинките от теб избиват изключително мощно и ще направят кпасиви пеперудени облаци това лято. Може би ще се наложи да ги изместя ако стават прекалено високи. И най-интересното е, че целият двор е пълен с многобройни и разноцветни пеперуди. Чуват се невероятни птичи песни, а често над градината кръжат и селските щъркели.
Много ми е трудно да си удържам цветарските страсти, също и мечтая за още неща, които се надявам с времето да осъществя. Една от мечтите ми е да превърна старата къща на заден план в занаятчийска работилница. Локацията е път към няколко туристически обекта и може би наистина ще има интерес.
Ех, мечтите ми са безгранични! Дано се сбъднат!

[ljuboznatelna]

Ще цъфнат вайгелите.
Вербените стават високи, но са рехави, не пречат на нищо. Разбира се, при теб може да е много различно. Магията е в почвата.
Аз този път няма да казвам, че си объркала снимките С очилата съм, но някои неща не ги видях.
Спомням си и ние като садихме. Минават съседите и цъкат с език - какво ги садите тия клечки, какво е това! Нищо! Поне в редове ги садете! Защо не сложите домати, краставици (на първи май се развиваше действието)! Ами клечки!

[Тутти]

Голям труд кипи в този двор. Неузнаваем е наистина в сравнение със стартовото положение. Тогава беше като в приказаката за спящата красавица и шубраците, скрили всичко.
Идеите са много добри. Всичко като започне да расте, ще цъкат само с с език и ще се чудят как са се появили тези красиви храсти и всякакви други вечнозелени и рози. А Дарби нека има шанс да е попаднал на мястото си, защото е капризен донякъде.А тази роза е вълшебна, но вече никъде не я предлагат, спряха я от производство.
Щом и пътека за хора има, вече всичко е по план, нека всички мечти се случат по най-добрия начин.