Кучета, котки и други любимци

[Клеър]

Алис , ще кача едно видео в ютуб да мога да ги покажа тук , но нека ми остане малко време следобяд , трябва първо да ги представя както трябва , че тъй . Хвана ме сега неподготвена , трябва да си съчиня приказката , като ще е да е , да е като хората . Нали знаеш , че без подробности не мога

[Клеър]

Разбрахме , че тук се спотайват и други приятелчета , кученца и котенца , малки и големи и още по- големи .
Та такааа , знаем че познавате мама , нашата мама е Магия . Тя понякога започвала силно да мяука и слугите и я завели далееееч чак на морето при много красив и мил принц . Така мама се запознала с тати и пламнала истинска любов , а ние сме плод на тази любов .
Първо живеехме в корема на мама известно време , още от там познаваме хората дето се мотаят в къщи . Постоянно ни пипаха , а ние ги ритахме отвътре коремчето на мама .
Не след дълго дойде и най- очаквания ден от всички , денят на нашето раждане . Както се сещате аз бях първи , родих се бързо , а освен това съм пълно копие на баба ми Кая . Естествено мама ме облиза и прислужницата веднага ме пое да не се пречкам в краката на мама , че тя имала още работа да върши . Прегърна ме и ме зави и ме топлеше . Аз бях изключително мирен и послушен , стоях и кротко наблюдавах всичко случващо се .
Ето ме и мен , аз съм Фиго .


После дойде ред на брат ми , и той също като баба , ще кажеш , че тя ни е родила . Обачееее , той един ревлив , пищи , реве , гладен , брей наду ми ушите . Слугата каза , че големия и син бил точно такъв ревлив и постоянно гладен , за това без да се замислят го кръстиха на него .
Ето го и брат ми , номер 2 подред - Дени .


Такааа ... мама малко си почина , ние посукахме малко и нещете ли , олееее , изкочи още едно момче , ама какво , изобщо не прилича на нашия род , бял и къдрав . Мама не успя да пригризе пъпната му връв , защото след него бързаще да излиза още един моляви се . Слугинката ни захвърли в една кутийка , завити , защото трябваше да свърши работата на мама . Ама мама нямаше вина за това . Оправи го набърза ръка , извади му погълнатите води с един аспиратор , стръска го малко и той най- накрая изплака .
Кръстиха го както се досещате Кърли .

Последен под номер ччетири се роди бял като сняг и брат ни Сноу .


Та ето ни като новородени и току що изсъхнали , малки точно колкото мишлета .
Всички ни настаниха в една кутия , която хората наричат телевизор . Сядат около нея и гледат как спим или ядем .

Ама вие какво мислите , че сме толкова малки ли , неее , това беше ехехехеййй , много отдавна .

Този телевизор много бързо омаля и се наложи да ни направят по- голям апартамент , опс , телевизор . От разни картони накълцаха и начертаха и ни построиха по- голяма къща , защото ние естествено ьапочнахме да пълзим , абе също както човешките бебета сме , само дето се развиваме много по- бързо от тях .

Ето го и телевизора за който ви говорим , направен от картон и много тиксо .

Тук дойде момента в който започваме да надничаме и оглеждаме външния свят .
Аз се научих обаче да влизам и излизам от къщата , а братята ми само гледаха и драскаха по картона , ама аз какво да направя като не са смели да прескочат прага .


Почивка .
Следва продължение .

[Клеър]

След 2-3 дена и страхливците се научиха да излизат .

Всички започнахме да опознаваме околния свят и дните прекарвахме вън телевизора , но щом станеше вечер , мама отмово ни прибираше в телевизора .


Всяка вечер ни теглят за да видят всички ли сме наддали добре .


До тук добре , ама станахме на 25 дена и започнаха да ни слагат да ровим в нещо си , ама никой от нас не разбираше за какво иде реч . Това било тоалетната , ахаааа , ясно . Естествено аз съм първенец във всичко и още на 30 стия ден започнах да пишам сам , докато братята ми още ги изпишваше мама . След три дена и другите ми две братчета започнаха да пишат самички , естествено и друго нещо да правим . Само Кърли още не можеше да пиша сам , мама го изпишваше , а той иначе влизаше да рови заедно с нас . Най- после на 40 дена и той успя да се справи самичък . Хората казаха , че той е бил най- глезен от всички котенца , които са били имали до сега и чакал на готово на майка си .
В това време се научихме и да ядем бебешки гранули , такива каквито и мама яде , за да може да има много мляко за нас .

Ето ни вече се пилеем из цялата стая и хората си тътрят краката за да не стъпчат .

Спим където ни падне и изобщо правим каквото си искаме .














Много обичаме да спим в батко и да се катерим по него , обаче като сме будни всички снимки излизат размазани .









На всички снимки спим , защото като сме будни сме изключително бързи като ракети .

Следва продължение ...

[Клеър]

Започнахме да бягаме и из кухнята , крием се от мама , тя се тревожи мяука , обаче на нас ни е забавна тази игра . Тя се върти измъкне някого и щом го върне обратно в стаята , връща се за друг , а първия отново е избягал и се е шмугнал между шкафа и дивана . Обаче като се напъхаме под дивана от там не може да ни извади и ние се кефим много на тази игра . Сега било студено , затварят вратите на стаята и на кухнята , обаче щом остане някоя врата отворена и хукваме из коридора и из другите стаи . Мама направо се побърква , не може да ни прибере , ако слугинята не и помогне . В коридора открихме и голямата тоалетна , на мама и баба , толкова е забавно там и влизаме и там да ровим и пишаме , а мама пак се тревожи . Вече бягаме много силно и сме като стрели , качваме се и по дивана и се катерим на голямата катерушка , ама само до някъде .
Тази е малката , да не си помислите , че нея само сме покорили , това беше докато все още пълзим .




Тук слугите правят опит да ни направят портретни снимки .

Дени


Сноу


Кърли


И аз естествено , Фиго


Преди да ви покажем и най- любимата ни катерушка , да ви се оплачем . Хората са лоши . Преди няколко дена ни натикаха в една чанта и ни заведоха на едно гадно място , там ни мериха , теглиха , преглеждаха ни , напъхаха ни една гадна паста в устата , напръскаха ни с нещо миризливо и отново ни прибраха . Бяхме рошави и грозни , та мама като ни видя на какво приличаме , едва не припадна , ама това било една гадна част от живота на котетата . Бързо забравихме всичко и играта продължава .



Ето я и любимата ни катерушка , тя е подвижна и много ни привлича .




Много сме щастливи , всички ни се радват и играят с нас . После ще ни видите на видео като се катерим на голямата катерушка и разни други работи , просто като си играем . Ще ви кажа под секрет , прислужката ни не може да прави хубави видеа , обаче постоянно ни снима , какво да я правим , нека снима , нека се радва .

[mariyanag]

Клеър, прекрасен фото разказ, страхотни пухени душички.
Целувки и гушки от нашата къща, макар че не знам дали моите биткаджийки биха се държали прилично с бебешоците.

[gevkati]

Леле, Клеърче, направо счупи сладкомера…. Моля те, намачкай ги от мен
Ама са мноооооого сладки топчовци, отивам пак да ги разгледам

[alys]

Бебешочето на последната снимка какви "терлички" има! Много са сладки, Клеър! А и ти си страхотен разказвач! Благодаря ти!

[мечтица]

Лелее,каква милота
Много хубав разказ
Толкова са сладки,че чак през екрана исках да ги гушна
Клеърче,с голямо удоволствие прочетох,през цялото време с усмивка на уста.
Сега ще се върна отново да видя тези пухчета сладки.

[Тутти]

Клеър, обичам твоите котешки разкази. Добра прислужница на котки си и добър разказвач. Ухилена съм до ушите и ми е толкова миличко да ги гледам. Много сладки, много. Надявам се да си намерят обич и добри нови прислужници в новите им домове. Такива сладки котенца заслужават най-доброто.

[miltonia]

Божеее, колко са сладки! Разтопи ми се сърцето!