Новият терен

[ljuboznatelna]

Обича те

[Мария Николова]

Всичките ми днешни планове се провалиха...
Имам една схема на целия двор, правена "на око". Но като започнах да означавам мястото на новите засадени божури, се уверих, че не е бивало да се доверявам "на око"-то си.
Днес трябваше с ролетка да измеря и опиша всичко. После да изчисля мащаба, с който да събера на стандартен лист цялата схема, за да бъде достоверна.
Четох до 3 и станах точно на пладне.
Леле! Че като засвятка и загърмя, като се изви една буря!!!
Есенни листа се виждаха издигнати над блоковете отсреща!
Даже заваля, представете си! Не чаена лъжичка на квадрат, не супена, а направо по черпак на квадрат! След 10 минути капнаха и последните капки. Толкоз беше. Но след 2 години суша си е нещо.
Но ролетката ще си остане на мястото днес и утре. Няма да рискувам да се хлъзна и да пльосна в калЪ, както казваше Мипал Мишкоед.
И утре е ден!

[Мария Николова]

Няколко часа бях без нет.
Рестартирах рутера и пак същото. Звъннах на доставчика да извикам техник. След малко доставчикът ми звъни. Да занеса там рутера. Веднага свих уши и тръгнах. Дадоха ми нов рутер с обяснението, че открили вируси в стария.
А аз мислех, че компютърът е бил атакуван.
Върнах се, свързах го и... няма никой!
Пак звъня и пак жената касиерка, но сега в ролята на връзка межде мен и техника. Оказа се, че новият рутер има в допълнение едно черно бутонче, което трябва да натисна, след свързванетто му. И рутерът оживя!
След половин минута най-сетне символът за офлайн се смени със символа за онлайн!
И пак съм тук, с вас!

[Lalel4e]

Представям си как си прекарала тези няколко часа без интернет - по-зле от мойте малчугани

[Мария Николова]

Точно така!

[Мария Николова]

Питатли ли сте се какво ще стане, ако "ябълката на Исак Нютон" падне върху главата ви?
Не, не е падала ябълка върху главата ми.
Само веднъж в училищния двор главата ми се оказа на пътя на камъче, запратено от едно момченце - към друго. Камъчето одраска кожата на челото ми, естествено появи се капка кръв. Видях как момченцето тупна на земята, като видя кръвта. Момченцето беше по-малкия братовчед на Петко, който стоеше на чина зад мен. Веднага отидох при училищната медицинска сестра. Тя помисли, че идвам за потеклата кръв, но й извиках "Едно момченце припадна в двора, помогнете му!"

Но много пъти съм си мислила дали някога в живота си ще направя най-неочаквано откритие. Разбира се - велико! Само дето не можех да си представя с моя "нематематически" мозък какво бих могла да открия...

Но пък знае ли човек?

[Магдалена]

Мария, мила,този разкошен шафран цъфна!
Не съм знаела, че толкова бърза да ме зарадва!
Благодаря ти отново за тази скъпоценна радост!

[Мария Николова]

Маги, и при мен цъфна!
Утре ще му направя една фотка.
Признавам си, че всичките ги мислех за пролетни минзухарчета и това цъфналото го взех за объркало се.

[Мария Николова]

Преди да покажа моите шафранчета, да ви разкажа за един момент от българската история.
Първият български театър, в който играят и жени, е създаден в Шумен от един унгарски артист Шафран, кой знае как попаднал у нас.
Възмутените шуменски пуритани наричали първите артистки "шафрантии".
Десетилетия след като възмущението се изпарило, думата "шафрантия" продължавала да се употребява , отдавна откъсната от първоначалния контекст. В смисъл на ... лека жена.

Ето ги и моите шафранчета.

[ljuboznatelna]

Благодаря за интересния разказ, никога не съм знаела откъде произлиза тази дума, смях се от сърце!