Градината на Миро
- Angelina_S
- Кана кафе
- Мнения: 654
- Регистриран на: Авг 16, '11, 10:07
- Местоположение: София, кв. Княжево
- Дал благодарност: 189 пъти
- Получил благодарност: 138 пъти
Градината на Миро
Това не мога да не го преразкажа, като увертюра към няколко теми: градината на Миро и книгата на Миро.
Мирови са наши съседи, приятелско семейство на хабилитиран ботаник и орнитолог, децата ни са съученици. Миро е запалил Васко да отглежда рододендрони. Самият той има забележителна колекция.
И така: Миро пише книга за рододендроните. Това е епична творба, обхванала усилията на произволни стълпотворения от творци, гравитиращи около Миро, за периода от последните две или три… десетилетия. Поне аз така си го представям от разказите и компютърните презентации на самия автор. Книгата наистина ще е някакво маниашко, сувенирно, ювелирно, бутиково произведение на изкуството. Според мен, малко еклектично, но не и за сметка на качеството и информационната, градинарската, изследователската и научната стойност на текстовете. Но, така или иначе, Миро пише книгата си като симфоничен композитор, който преди развръзката на своята гениална опера, непременно държи оркестърът и певците да ви представят и фрагменти от следващите му произведения. Не знам дали е, за да ви държи в напрежение или просто да ви удави в стихията на идеите си, но… така го прави.
Каква се явявам аз в серпентината на това творческо торнадо?
Естествено,… бях поканена като художник-ентусиаст! Измежду няколкото истински такива…
Една от предстоящите книги на Миро е посветена на дървовидните божури. В тази връзка той и един от неговите сътрудници по предпечатното оформление – Лупи, снощи ме посетиха, за да ми дадат флашка със снимки на божури, по които да се ориентирам и да рисувам разтвор на книгата. (Всъщност ние май се оказваме някакви перковци, побратимени в лудостта, защото пари в цялата история няма.)
Моля, позволете ми да ви разкажа как премина снощното посещение. Миро и Лупи влизат в двора, кални, с шапки и раници, с гумени ботуши, до сетен светлик останали в градината на Васко Зографов, за да снимат зимни рододендрони.
Каня ги вътре. Леглото пред камината е разбишкано, защото мъж ми е подремвал следобеда. Той седи в единия ъгъл и чертае някакви схеми на лаптопа си. Стоплям баница в една голяма чиния, донасям листове и моливи и сядаме около масата. Лупи стои прав до ъгъла на масата, в разкрачен стоеж на ширината на раменете, със скръстени ръце, без да си сваля лентата от главата и раницата от гърба.
– Няма ли да седнеш? – питам аз след кратко уточнение „ти“ или „Вие“.
– Не, аз оставам прав, защото Мирон няма техническа представа какво иска и така, както рисува китки, ще измисли още четири глави от книгата, за които никога преди не се е сещал и ще почне да ти ги обяснява и тях. Трябва да стоя прав, за се притеснява, да контролирам положението отвисоко. Иначе тука си осъмваме.
Аз почвам да хихикам и прехвърлям снимките от флашката. Лупи не трепва нито с мускул от лицето си, стои невъзмутим.
Миро, който е висок и тънък, гледа на храната с поетичен възторг и винаги е хронично гладен, взима молива, обяснява със сияйно лице, ръкомаха и скицира разтвора, яде баница:
– Ами, да, важното е да си измисляме нещата. Тия работи може никога да не станат, може всичко утре да спре, но ние трябва да ги измисляме и нас това не бива да ни отказва, нали така? Мммм, страшна баница. Лупи, искаш ли? Яж баница! – Разчупва последното парче на две по-малки и подава едното на Лупи.
Докато аз придърпвам илюстрацията на разтвора, за да питам нещо за мащаби, отстъп от ръба и пр., Лупи отговаря с равен тон:
– Слушам – и със същата каменна физиономия поема пачето баница. – К’вото каже Партията, ние го правим. Партията не знае какво иска и как го иска, но ние сме длъжни да ѝ го изпълним.
При това изречение ръката ми увисва във въздуха, моливът замира по средата на движението и аз прихвам. Лупи дояжда баницата, като уред, курдисан да дъвче по секунди.
След опразването на чинията правим последни технически уточнения (всъщност прави ги Лупи, защото аз и Миро не можем) и те си тръгват.
- Телефона взе ли си? Флашката? – изстрелва Лупи няколко контроли преди излизане, докато Миро обикаля хаотично кухнята и коридора, където е разпилял шапки, шалове и друг багаж.
- Да.
Е, шапката му остана у нас. Явно пак ще идва тия дни.
Всъщност между снимките на флашката беше метнал и снимки от божурите в собствената си градина. Това било „грешка“, както самият той обясни.
Да, де, ама ще ги пусна във форумите, предупредих го аз. Кой е правил снимките? – питам.
– Миро, естествено. От сърце! – беше присмехулният отговор на Лупи.
Ами, това е. Пускам ви "сгрешените снимки" и се изнасям и аз в градината:
Снимки: Мирослав Енев
Мирови са наши съседи, приятелско семейство на хабилитиран ботаник и орнитолог, децата ни са съученици. Миро е запалил Васко да отглежда рододендрони. Самият той има забележителна колекция.
И така: Миро пише книга за рододендроните. Това е епична творба, обхванала усилията на произволни стълпотворения от творци, гравитиращи около Миро, за периода от последните две или три… десетилетия. Поне аз така си го представям от разказите и компютърните презентации на самия автор. Книгата наистина ще е някакво маниашко, сувенирно, ювелирно, бутиково произведение на изкуството. Според мен, малко еклектично, но не и за сметка на качеството и информационната, градинарската, изследователската и научната стойност на текстовете. Но, така или иначе, Миро пише книгата си като симфоничен композитор, който преди развръзката на своята гениална опера, непременно държи оркестърът и певците да ви представят и фрагменти от следващите му произведения. Не знам дали е, за да ви държи в напрежение или просто да ви удави в стихията на идеите си, но… така го прави.
Каква се явявам аз в серпентината на това творческо торнадо?
Естествено,… бях поканена като художник-ентусиаст! Измежду няколкото истински такива…
Една от предстоящите книги на Миро е посветена на дървовидните божури. В тази връзка той и един от неговите сътрудници по предпечатното оформление – Лупи, снощи ме посетиха, за да ми дадат флашка със снимки на божури, по които да се ориентирам и да рисувам разтвор на книгата. (Всъщност ние май се оказваме някакви перковци, побратимени в лудостта, защото пари в цялата история няма.)
Моля, позволете ми да ви разкажа как премина снощното посещение. Миро и Лупи влизат в двора, кални, с шапки и раници, с гумени ботуши, до сетен светлик останали в градината на Васко Зографов, за да снимат зимни рододендрони.
Каня ги вътре. Леглото пред камината е разбишкано, защото мъж ми е подремвал следобеда. Той седи в единия ъгъл и чертае някакви схеми на лаптопа си. Стоплям баница в една голяма чиния, донасям листове и моливи и сядаме около масата. Лупи стои прав до ъгъла на масата, в разкрачен стоеж на ширината на раменете, със скръстени ръце, без да си сваля лентата от главата и раницата от гърба.
– Няма ли да седнеш? – питам аз след кратко уточнение „ти“ или „Вие“.
– Не, аз оставам прав, защото Мирон няма техническа представа какво иска и така, както рисува китки, ще измисли още четири глави от книгата, за които никога преди не се е сещал и ще почне да ти ги обяснява и тях. Трябва да стоя прав, за се притеснява, да контролирам положението отвисоко. Иначе тука си осъмваме.
Аз почвам да хихикам и прехвърлям снимките от флашката. Лупи не трепва нито с мускул от лицето си, стои невъзмутим.
Миро, който е висок и тънък, гледа на храната с поетичен възторг и винаги е хронично гладен, взима молива, обяснява със сияйно лице, ръкомаха и скицира разтвора, яде баница:
– Ами, да, важното е да си измисляме нещата. Тия работи може никога да не станат, може всичко утре да спре, но ние трябва да ги измисляме и нас това не бива да ни отказва, нали така? Мммм, страшна баница. Лупи, искаш ли? Яж баница! – Разчупва последното парче на две по-малки и подава едното на Лупи.
Докато аз придърпвам илюстрацията на разтвора, за да питам нещо за мащаби, отстъп от ръба и пр., Лупи отговаря с равен тон:
– Слушам – и със същата каменна физиономия поема пачето баница. – К’вото каже Партията, ние го правим. Партията не знае какво иска и как го иска, но ние сме длъжни да ѝ го изпълним.
При това изречение ръката ми увисва във въздуха, моливът замира по средата на движението и аз прихвам. Лупи дояжда баницата, като уред, курдисан да дъвче по секунди.
След опразването на чинията правим последни технически уточнения (всъщност прави ги Лупи, защото аз и Миро не можем) и те си тръгват.
- Телефона взе ли си? Флашката? – изстрелва Лупи няколко контроли преди излизане, докато Миро обикаля хаотично кухнята и коридора, където е разпилял шапки, шалове и друг багаж.
- Да.
Е, шапката му остана у нас. Явно пак ще идва тия дни.
Всъщност между снимките на флашката беше метнал и снимки от божурите в собствената си градина. Това било „грешка“, както самият той обясни.
Да, де, ама ще ги пусна във форумите, предупредих го аз. Кой е правил снимките? – питам.
– Миро, естествено. От сърце! – беше присмехулният отговор на Лупи.
Ами, това е. Пускам ви "сгрешените снимки" и се изнасям и аз в градината:
Снимки: Мирослав Енев
-
- Наркоман
- Мнения: 11646
- Регистриран на: Дек 13, '09, 08:51
- Дал благодарност: 98 пъти
- Получил благодарност: 67 пъти
Re: Градината на Миро
Знам ,че можеш да пееш,да рисуваш ,а сега вече се уверявам ,че имаш талант и да пишеш!
С Миро не мож' ма шашна -преди 20 години от него си купих първата магнолия и по негова покана се натресохме с ММ в двора му.Божкее,то беше нещо невиждано с тия магнолии и дървовидни божури !Мисля,че тогава каза,че ги има от 15 години,представям си сега какво е ! Предай му поздрави!
С Миро не мож' ма шашна -преди 20 години от него си купих първата магнолия и по негова покана се натресохме с ММ в двора му.Божкее,то беше нещо невиждано с тия магнолии и дървовидни божури !Мисля,че тогава каза,че ги има от 15 години,представям си сега какво е ! Предай му поздрави!
Re: Градината на Миро
това е много много готиноТрябва да стоя прав, за се притеснява, да контролирам положението отвисоко.
и твоето описание на срещата е като разказ на майстор-разказвач.
Абе как се извъди ти толкова талантлива?
и хоп! - още една невероятно прекрасна градина извади от ръкава си
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31849
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 1198 пъти
- Получил благодарност: 2989 пъти
Re: Градината на Миро
Ох, с такова удоволствие се запознах приятелите ти, Анджи! Фантастични са! Благодаря ти и бди над тях с баници и мекичета!
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
- lenuza73
- Кафе машина
- Мнения: 3700
- Регистриран на: Окт 3, '10, 18:27
- Дал благодарност: 18 пъти
- Получил благодарност: 18 пъти
Re: Градината на Миро
То толкова сгрешени снимки,че чак незнам какво да напиша Леле каква красота
Започвам да си мисля,че най добрите градинари мъже са софийските
А други снимки ще има ли?
Започвам да си мисля,че най добрите градинари мъже са софийските
А други снимки ще има ли?
- dancheto
- Кафе машина
- Мнения: 4892
- Регистриран на: Фев 24, '11, 08:48
- Местоположение: хасково
- Дал благодарност: 14 пъти
- Получил благодарност: 35 пъти
Re: Градината на Миро
Уникални са! А имената им?! Браво!
Независим дистрибутор на АкваСорс
http://superhrani.myaquasource.net
http://superhrani.myaquasource.net/opportunity
http://superhrani.myaquasource.net
http://superhrani.myaquasource.net/opportunity
Re: Градината на Миро
Мирослав Енев беше човекът, от който разбрах че съществуват такива вълшебни растения като магнолии, рододендрони и дървовидни божури. Бях още ученичка, когато в едно градинско списание се появи богато илюстрирана статия за него, помня снимката му с малката сладка дъщеричка, сега сигурно вече е голяма госпожица После се появи "Първият частен разсадник за рододендрони и магнолии". Само че защо сега не намирам сайт на разсадника, дали все още функционира
Иска ми се до видя повече снимки от вълшебната му градина.
Иска ми се до видя повече снимки от вълшебната му градина.
- ljuboznatelna
- Чист кофеин
- Мнения: 7410
- Регистриран на: Яну 26, '10, 12:13
- Местоположение: Пловдив 7а зона
- Дал благодарност: 861 пъти
- Получил благодарност: 1663 пъти
Re: Градината на Миро
С прекрасни хора си заобиколена, и с толкова красота! Благодаря, че го споделяш
Срам не срам, ще питам - разтвор на книга корици ли са?
Срам не срам, ще питам - разтвор на книга корици ли са?
- Тутти
- Чист кофеин
- Мнения: 5775
- Регистриран на: Ное 21, '15, 06:47
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 2066 пъти
- Получил благодарност: 2483 пъти
Re: Градината на Миро
Толкова добре разказваш,че ако започнеш и книги да пишеш,ще се получи нещо добро.
Представи си да имаш книга,написана от теб,толкова увлекателна,илюстрирана от теб и с диск с твои изпълнения на фона на изгледи от красивата ти градина или нещо,което ти избереш.
Напълно сериозна съм,помисли.Имаш талант,сигурно го знаеш.
Представи си да имаш книга,написана от теб,толкова увлекателна,илюстрирана от теб и с диск с твои изпълнения на фона на изгледи от красивата ти градина или нещо,което ти избереш.
Напълно сериозна съм,помисли.Имаш талант,сигурно го знаеш.