Традиционни широколистни храсти
Традиционни широколистни храсти
В озеленяването на градините най често използваме следните храсти , широколистни , цъфтящи , устойчиви за нашия климат.
Събирам ги в една тема заради удобството на търсещите информация и възможността да сравняваме според условията и ефектът, за които са ни нужни.
Форзиция /Forsythia/
Произхожда от Китай. Семейство маслинови. В Азия има 6 вида и един в югоизточна Европа. Не ги изброявам поради подобието на видовете на външен вид , ефект и цъфтене. Зацъфтява рано напролет с многобройни ярко-жълти цветове. Това храстче изпреварва всички с цветовете си - другите храсти едва започват да оформят пъпки,а клонките на форзицията се отрупват с цветове, много преди пълното й разлистване. През лятото листата й са тъмнозелени, а през есента придобиват ярки виолетово-жълти тонове и дълго не опадват.Може още зимата да натопим такива клонки и те ще разцъфтят, като не бива да се забравя , че мръзненето гарантира цъфтежа.Любима е на жепе озеленителите.Покрива склонове и скатове. Цъфти на миналогодишни клонки , за това ако ще формирате-направете го след цъфтежа пролетно време.
Форзицията е светлолюбиво растение, не е взискателна към почвата и издържа на засушаване. Лесно се размножава с отводи - връхчето на клонче,заровено в земята,пуска лесно корени.Вкоренява се и във вода .
Става и за бонзай.Става за жив плет. За акцент.Може да се "вдигне " с резитба на дръвче .
Спирея /spiraea / Майски сняг
srirea-vanhoutei
Съществуват няколко вида спирея в зависимост от времето на цъфтене и окраската на цветовете. Спиреята с бели цветове цъфти през късната пролет и началото на лятото. Тази с розовите и червените съцветия започва да цъфти в началото на лятото.
По такъв начин растенията могат да се подберат така, че цъфтежът им да продължава през целия период на вегетация, радвайки очите от май до октомври.
Почти всички видове растат бързо, образувайки пищна и гъста корона.
Нямат особени изисквания към почвата, могат да виреят дори на песъчлива почва.
Всички видове са светлолюбиви - по-добре растат и цъфтят на слънчеви места. Обичат завета. Единственото по-сериозно тяхно изискване е осигуряването на умерена влажност, тъй като не понасят по-продължително засушаване.
spiraea-billardii
японска спирея
Bumalda Antony Waterer
Spiraea japonica Gold Flame
япоска розова спирея
Филаделфус /Philadelphus
Филаделфусът или „булчинското цвете”, както още го наричаме, е храст цъфтящ през май и юни с бели цветове, събрани в гроздовидни съцветия.
У нас са познати два вида Филаделфуси - Филаделфус Коронариус и Филаделфус Вержинал.
При вида Коронариус цветовете са чашки с четири венчелистчета и множество жълти тичинки.
philadelphus_coronarius
Цветовете на Филаделфус Вержинал представляват малки бисернобели кичести рози. И двата вида ухаят приятно.
Булчинското цвете се поддава на формиране. Ако краси единично градината, рано напролет с помощта на овощарска ножица се отстраняват освен измръзналите покафенели клонки и всички странични клонки и издънки, които филаделфусът образува в изобилие. Оставяме само централния летораст, като по този начин даваме възможност на храста да израсне значително на височина. И обратно, ако сме решили да си направим в градината зелена цъфтяща ограда, ще ни трябват по-голям брой храсти, които засаждаме на разстояние един от друг 60 сантиметра, запазвайки страничните клони. Подредени по този начин, храстите образуват гъсти туфи.
филаделфусът предпочита слънчеви места, но издържа и на сянка. Обича по-богати умерено влажни почви.
Как да го размножим:
Двата вида филаделфуси се развиват по вегетативен начин.
Филаделфуес Коронариус се възпроизвежда със зрели резници, които се нарязват през месец януари и, навързани в снопчета, се заравят в пясък, където престояват до края на месец март. Напролет се засаждат на определените места.
Филаделфус Вержинал се размножава чрез зелени резници, които се берат след прецъфтяването и се набучкват в студени парници със стъклени рамки.До края на есента при ежедневно оросяване и проветряване резниците се вкореняват. Зимуват покрити с рогозки, за да не измръзнат. Напролет са готови за засаждане.
Филаделфус Вержинал
/следва добавяне на дойция , колквиция , вайгела, берберис , будлея и т.н. / моля , изчакайте с мненията
Събирам ги в една тема заради удобството на търсещите информация и възможността да сравняваме според условията и ефектът, за които са ни нужни.
Форзиция /Forsythia/
Произхожда от Китай. Семейство маслинови. В Азия има 6 вида и един в югоизточна Европа. Не ги изброявам поради подобието на видовете на външен вид , ефект и цъфтене. Зацъфтява рано напролет с многобройни ярко-жълти цветове. Това храстче изпреварва всички с цветовете си - другите храсти едва започват да оформят пъпки,а клонките на форзицията се отрупват с цветове, много преди пълното й разлистване. През лятото листата й са тъмнозелени, а през есента придобиват ярки виолетово-жълти тонове и дълго не опадват.Може още зимата да натопим такива клонки и те ще разцъфтят, като не бива да се забравя , че мръзненето гарантира цъфтежа.Любима е на жепе озеленителите.Покрива склонове и скатове. Цъфти на миналогодишни клонки , за това ако ще формирате-направете го след цъфтежа пролетно време.
Форзицията е светлолюбиво растение, не е взискателна към почвата и издържа на засушаване. Лесно се размножава с отводи - връхчето на клонче,заровено в земята,пуска лесно корени.Вкоренява се и във вода .
Става и за бонзай.Става за жив плет. За акцент.Може да се "вдигне " с резитба на дръвче .
Спирея /spiraea / Майски сняг
srirea-vanhoutei
Съществуват няколко вида спирея в зависимост от времето на цъфтене и окраската на цветовете. Спиреята с бели цветове цъфти през късната пролет и началото на лятото. Тази с розовите и червените съцветия започва да цъфти в началото на лятото.
По такъв начин растенията могат да се подберат така, че цъфтежът им да продължава през целия период на вегетация, радвайки очите от май до октомври.
Почти всички видове растат бързо, образувайки пищна и гъста корона.
Нямат особени изисквания към почвата, могат да виреят дори на песъчлива почва.
Всички видове са светлолюбиви - по-добре растат и цъфтят на слънчеви места. Обичат завета. Единственото по-сериозно тяхно изискване е осигуряването на умерена влажност, тъй като не понасят по-продължително засушаване.
spiraea-billardii
японска спирея
Bumalda Antony Waterer
Spiraea japonica Gold Flame
япоска розова спирея
Филаделфус /Philadelphus
Филаделфусът или „булчинското цвете”, както още го наричаме, е храст цъфтящ през май и юни с бели цветове, събрани в гроздовидни съцветия.
У нас са познати два вида Филаделфуси - Филаделфус Коронариус и Филаделфус Вержинал.
При вида Коронариус цветовете са чашки с четири венчелистчета и множество жълти тичинки.
philadelphus_coronarius
Цветовете на Филаделфус Вержинал представляват малки бисернобели кичести рози. И двата вида ухаят приятно.
Булчинското цвете се поддава на формиране. Ако краси единично градината, рано напролет с помощта на овощарска ножица се отстраняват освен измръзналите покафенели клонки и всички странични клонки и издънки, които филаделфусът образува в изобилие. Оставяме само централния летораст, като по този начин даваме възможност на храста да израсне значително на височина. И обратно, ако сме решили да си направим в градината зелена цъфтяща ограда, ще ни трябват по-голям брой храсти, които засаждаме на разстояние един от друг 60 сантиметра, запазвайки страничните клони. Подредени по този начин, храстите образуват гъсти туфи.
филаделфусът предпочита слънчеви места, но издържа и на сянка. Обича по-богати умерено влажни почви.
Как да го размножим:
Двата вида филаделфуси се развиват по вегетативен начин.
Филаделфуес Коронариус се възпроизвежда със зрели резници, които се нарязват през месец януари и, навързани в снопчета, се заравят в пясък, където престояват до края на месец март. Напролет се засаждат на определените места.
Филаделфус Вержинал се размножава чрез зелени резници, които се берат след прецъфтяването и се набучкват в студени парници със стъклени рамки.До края на есента при ежедневно оросяване и проветряване резниците се вкореняват. Зимуват покрити с рогозки, за да не измръзнат. Напролет са готови за засаждане.
Филаделфус Вержинал
/следва добавяне на дойция , колквиция , вайгела, берберис , будлея и т.н. / моля , изчакайте с мненията
Re: Традиционни широколистни храсти
Дойция (Deutzia)
Познати са около петдесет различни вида, като освен бяла, има бледорозова , дори червена дойция.
В България се отглеждат предимно дойция крената и дойция грацилис.
Цъфти активно през лятото в продължение на 20 дни. Студоустойчива е и не е придирчива към почвените условия и поливането. Светлолюбив храст.
Ако осигурите на дойцията достатъчно място, през юни цветчетата ще покрият целия храст. Подходя¬ща е за малка градина, тъй като повечето сортове не надвишават 1,2-1,8 м. Цветовете са обикновени или кичести. Не е капризна, но подкастряйте всяка година. Някои от сортовете са чувствителни към сланите.
СОРТОВЕ: Високорастящата D. scabra 'Plena' (кичестй бели цветове, розовопурпурни отвън) е много популярна. D. rosea е по-елегантен и по-малък храст с бледорозови цветове. D. magnifica е с кичести цветове, а най-големите цветове принадлежат на хибридите, като например D. 'Mont Rose' (розови цветове), D. 'Contraste' (лилавопурпурни цветове) и D. 'Perle Rose' (розови цветове).
МЯСТО И ПОЧВА: Почва с добри дренажни свойства. Отглеждайте на ярко слънце или на полусянка.
ПОДКАСТРЯНЕ: След прецъфтяване скъсете цъфналите клонки. Отрежете старите и непродуктивни части.
РАЗМНОЖАВАНЕ: Заложете резници на открито през есента.
Цъфти активно през лятото в продължение на 20 дни. Студоустойчива е и не е придирчива към почвените условия и поливането. Светлолюбив храст.
дойция крената
Deutzia Gracilis ‘Magician’
Deutzia scabra 'Candidissima'
Deutzia x hybrida
Познати са около петдесет различни вида, като освен бяла, има бледорозова , дори червена дойция.
В България се отглеждат предимно дойция крената и дойция грацилис.
Цъфти активно през лятото в продължение на 20 дни. Студоустойчива е и не е придирчива към почвените условия и поливането. Светлолюбив храст.
Ако осигурите на дойцията достатъчно място, през юни цветчетата ще покрият целия храст. Подходя¬ща е за малка градина, тъй като повечето сортове не надвишават 1,2-1,8 м. Цветовете са обикновени или кичести. Не е капризна, но подкастряйте всяка година. Някои от сортовете са чувствителни към сланите.
СОРТОВЕ: Високорастящата D. scabra 'Plena' (кичестй бели цветове, розовопурпурни отвън) е много популярна. D. rosea е по-елегантен и по-малък храст с бледорозови цветове. D. magnifica е с кичести цветове, а най-големите цветове принадлежат на хибридите, като например D. 'Mont Rose' (розови цветове), D. 'Contraste' (лилавопурпурни цветове) и D. 'Perle Rose' (розови цветове).
МЯСТО И ПОЧВА: Почва с добри дренажни свойства. Отглеждайте на ярко слънце или на полусянка.
ПОДКАСТРЯНЕ: След прецъфтяване скъсете цъфналите клонки. Отрежете старите и непродуктивни части.
РАЗМНОЖАВАНЕ: Заложете резници на открито през есента.
Цъфти активно през лятото в продължение на 20 дни. Студоустойчива е и не е придирчива към почвените условия и поливането. Светлолюбив храст.
дойция крената
Deutzia Gracilis ‘Magician’
Deutzia scabra 'Candidissima'
Deutzia x hybrida
Re: Традиционни широколистни храсти
Вайгела/ Weigela/
Флорида
Вейгелата (понякога я наричат диервила) се чувства най-добре, когато се подкастря всяка година и се отглежда в богата почва. Вирее почти навсякъде и геройски издържа на пренебрежението, на което е подложена в много градини. Висока е най-много 1,8-2,1 м, но й трябва място, за да покаже извитите си стъбла. Тръбестите цветове се появяват през май и юни.
Сортове.
Ако купувате само една, изберете W. florida 'Variegata' - компактна, бавнорастяща, висока до 1,2 м и с бледорозови цветове. Когато не цъфти, има декоративни листа с бели краища. W. florida е по-висока (1,8 м) и е с розови цветове. С по-ярки цветове са хибридите. 'Bristol Ruby' (рубиненочервен) е предпочитан.
Място и почва. Всякаква градинска почва, вирее и във варовита. Чувства се добре на слънце или полусянка.
Подкастряне. Веднага след прецъфтяване скъсете клонките с повехнали цветове.
Weigela florida 'Victoria' -
Weigela Bristol Ruby
WeigelaFloridaVariegat
WeigelaTango
Размножаване. Заложете резници в сандъче през есента.
Може да расте, както на слънце, така и на полусянка. . Нерядко е възможен и повторен цъфтеж през лятото. Предпочита влажни, плодородни и желателно слабо-кисели почви. Расте сравнително бързо. Не понася прекалена поливка но се нуждае от вода при засушаване.
Weigela middendorfiana
Флорида
Вейгелата (понякога я наричат диервила) се чувства най-добре, когато се подкастря всяка година и се отглежда в богата почва. Вирее почти навсякъде и геройски издържа на пренебрежението, на което е подложена в много градини. Висока е най-много 1,8-2,1 м, но й трябва място, за да покаже извитите си стъбла. Тръбестите цветове се появяват през май и юни.
Сортове.
Ако купувате само една, изберете W. florida 'Variegata' - компактна, бавнорастяща, висока до 1,2 м и с бледорозови цветове. Когато не цъфти, има декоративни листа с бели краища. W. florida е по-висока (1,8 м) и е с розови цветове. С по-ярки цветове са хибридите. 'Bristol Ruby' (рубиненочервен) е предпочитан.
Място и почва. Всякаква градинска почва, вирее и във варовита. Чувства се добре на слънце или полусянка.
Подкастряне. Веднага след прецъфтяване скъсете клонките с повехнали цветове.
Weigela florida 'Victoria' -
Weigela Bristol Ruby
WeigelaFloridaVariegat
WeigelaTango
Размножаване. Заложете резници в сандъче през есента.
Може да расте, както на слънце, така и на полусянка. . Нерядко е възможен и повторен цъфтеж през лятото. Предпочита влажни, плодородни и желателно слабо-кисели почви. Расте сравнително бързо. Не понася прекалена поливка но се нуждае от вода при засушаване.
Weigela middendorfiana
Re: Традиционни широколистни храсти
Будлея / Пеперудения храст/Buddleia
Будлеята (Buddleia) или летният люляк e род екзотични храсти, които обединяват повече от 100 вида, распространени предимно в тропическите и субтропическите региони на планетата. Не всички видове будлеи обаче се отглеждат в градините: много са редки дори в природата, няко обаче са особено популярни в Европа. Но безусловен лидер по декоративност, разпространение и изобилие от разнообразни сортове остава будлея давидии (B. davidii)
В природата тя е храст със средни размери или невисоко дръвче (до 5 м) с тънки разклонени клонки. Благодарение на бързия си растеж (до 2 м в година) и големите си (до 25 см) листа, клонките на летния люляк придобиват дъговидна форма. Нежните филизи на това растение не понасят студовете и на практика всяка зима могат да замръзват у нас. Пъпките, разположени на основните клонки, през зимата, благодарение на снежната покривка, обикновено не се повреждат, и през пролетта от тях се развиват млади филизи с красиви листа.
Цъфтежът е само на тазгодишни леторасли-за това може да бъде формирана и стригана през всеки зимен и пролетен месец до март.
Истинско украшение на будлеята са големите дълги съцветия на края на клонките, които се състоят от множество гъсто разположени дребни цветове. Цъфтящият летен люляк може да се сравни с фонтан. За цветовете са характерни най-различни оттенъци: от лилавото (при природните форми) до бялото, червеното и тъмнопурпурното (при култивираните), но при повечето сортове средата на цвета е жълта. Многочислените цветове излъчват приятен аромат, който се разлива из градината и привлича много пеперуди. Цътфенето започва, когато повечето дървесни видове вече са прецъфтели - през юли - август и продължава до дълбока есен.
Будлеята се размножава както чрез семена, така и чрез резници. Семената са дребни, развиват се в малки плодове- кутийки. Можете да посеете семената на будлеята през пролетта и след 2-4 седмици те ще поникнат без никаква предварителна подготовка. Трябва да се помни, че младите растения са много чувствителни и искат доста грижи. За съхраняването на сортовите качества обаче трябва да използвате само резници. Младата будлея започва да цъфти на третата година
Buddleia Purple Emperor
Buddleia davidii 'Summer Beauty'
'White Ball' будлея давиди
Black Knight
Buddleia_nanhoensis
Buddleja paniculata
глобоза
Buddleja saligna
Buddleja davidii 'Royal Red'
Бикольор
Будлеята (Buddleia) или летният люляк e род екзотични храсти, които обединяват повече от 100 вида, распространени предимно в тропическите и субтропическите региони на планетата. Не всички видове будлеи обаче се отглеждат в градините: много са редки дори в природата, няко обаче са особено популярни в Европа. Но безусловен лидер по декоративност, разпространение и изобилие от разнообразни сортове остава будлея давидии (B. davidii)
В природата тя е храст със средни размери или невисоко дръвче (до 5 м) с тънки разклонени клонки. Благодарение на бързия си растеж (до 2 м в година) и големите си (до 25 см) листа, клонките на летния люляк придобиват дъговидна форма. Нежните филизи на това растение не понасят студовете и на практика всяка зима могат да замръзват у нас. Пъпките, разположени на основните клонки, през зимата, благодарение на снежната покривка, обикновено не се повреждат, и през пролетта от тях се развиват млади филизи с красиви листа.
Цъфтежът е само на тазгодишни леторасли-за това може да бъде формирана и стригана през всеки зимен и пролетен месец до март.
Истинско украшение на будлеята са големите дълги съцветия на края на клонките, които се състоят от множество гъсто разположени дребни цветове. Цъфтящият летен люляк може да се сравни с фонтан. За цветовете са характерни най-различни оттенъци: от лилавото (при природните форми) до бялото, червеното и тъмнопурпурното (при култивираните), но при повечето сортове средата на цвета е жълта. Многочислените цветове излъчват приятен аромат, който се разлива из градината и привлича много пеперуди. Цътфенето започва, когато повечето дървесни видове вече са прецъфтели - през юли - август и продължава до дълбока есен.
Будлеята се размножава както чрез семена, така и чрез резници. Семената са дребни, развиват се в малки плодове- кутийки. Можете да посеете семената на будлеята през пролетта и след 2-4 седмици те ще поникнат без никаква предварителна подготовка. Трябва да се помни, че младите растения са много чувствителни и искат доста грижи. За съхраняването на сортовите качества обаче трябва да използвате само резници. Младата будлея започва да цъфти на третата година
Buddleia Purple Emperor
Buddleia davidii 'Summer Beauty'
'White Ball' будлея давиди
Black Knight
Buddleia_nanhoensis
Buddleja paniculata
глобоза
Buddleja saligna
Buddleja davidii 'Royal Red'
Бикольор
Re: Традиционни широколистни храсти
Люляк / Syringa vulgaris
Природата обилно е дарила нашите райони с това ценно растение. Люлякът има безброй красиви сортове, които цъфтят в розово, тъмновиолетово, лилаво, бяло някои до края на септември. Има и кичест люляк, който е особено красив.
Вирее на всички почви, но предпочита по-леките. Цъфти по-добре на открити и слънчеви места. Веднага след прецъфтяването цъфтелите клончета трябва да бъдат орязани, като се оставят само долните им четири пъпки (два възела), въпреки че горните вече са развили млади клончета. Така се избягва оголването на храста. Бранете на цветовете трябва да става с остро ножче. Небрежното чупене причинява големи рани, забелва кората му и изсушава храста.
Размножаването става лесно чрез издънки и чрез облагородяване. Най-добър резултат дава облагородяването на спяща пъпка, което трябва да се извърши през август-септември.
Съвет
Щом люлякът прецъфти, съцветията се отчупват внимателно. При това не бива да се повреждат новите листни израстъци, тъй като те развиват пъпките за следващия цъфтеж. Ако обаче не отстраните съцветията, които често дават семена, можете да спрете развитието на новите листни израстъци.
Syringa Vulgaris 'Primrose'
Syringa reticulata
Syringa microphylla
Syringa 'Sensation'
Syringa x Tinkerbelle *Bailbelle'
Syringa meyeri 'Palibin'
Syringa vulgaris 'Monge'
syringa-josee
Природата обилно е дарила нашите райони с това ценно растение. Люлякът има безброй красиви сортове, които цъфтят в розово, тъмновиолетово, лилаво, бяло някои до края на септември. Има и кичест люляк, който е особено красив.
Вирее на всички почви, но предпочита по-леките. Цъфти по-добре на открити и слънчеви места. Веднага след прецъфтяването цъфтелите клончета трябва да бъдат орязани, като се оставят само долните им четири пъпки (два възела), въпреки че горните вече са развили млади клончета. Така се избягва оголването на храста. Бранете на цветовете трябва да става с остро ножче. Небрежното чупене причинява големи рани, забелва кората му и изсушава храста.
Размножаването става лесно чрез издънки и чрез облагородяване. Най-добър резултат дава облагородяването на спяща пъпка, което трябва да се извърши през август-септември.
Съвет
Щом люлякът прецъфти, съцветията се отчупват внимателно. При това не бива да се повреждат новите листни израстъци, тъй като те развиват пъпките за следващия цъфтеж. Ако обаче не отстраните съцветията, които често дават семена, можете да спрете развитието на новите листни израстъци.
Syringa Vulgaris 'Primrose'
Syringa reticulata
Syringa microphylla
Syringa 'Sensation'
Syringa x Tinkerbelle *Bailbelle'
Syringa meyeri 'Palibin'
Syringa vulgaris 'Monge'
syringa-josee
Re: Традиционни широколистни храсти
Аз будлея нямам, за да се изкажа твърде компетентно, но намерих следната информация http://www.gardenseeker.com/pruning/pru ... ddleia.htm" onclick="window.open(this.href);return false;
будлея давидии се подстригва рано напролет, когато цъфтят форзициите и то така, че да остане само 1 педя над земята - по този начин цъфти обилно и с доста по-едри цветове
будлея давидии се подстригва рано напролет, когато цъфтят форзициите и то така, че да остане само 1 педя над земята - по този начин цъфти обилно и с доста по-едри цветове
He who plants a garden, plants happiness
Re: Традиционни широколистни храсти
Аз имам две будлеи и да ти кажа няма нужда да се подстригват- тя зимата ги "подстригва" до земята- измръзват и после пак тръгват буйно.
Ся да питам за един много прост храст - ей това нещо http://www.gradinata.bg/index.php?page= ... ant_type=2
Имам от него, купих си го преди три години от Стрелиция, оттогава не е цъфтял, расте буйно и бурно не сварвам да режа. също така си прави самоотводи и непрекъснато има нови храстчета за премахване, мога да напълня с него доматения двор, толкова са много. Но цвят няма.
Някой има ли такова нещо и знае ли що не ми цъфти?
Ся да питам за един много прост храст - ей това нещо http://www.gradinata.bg/index.php?page= ... ant_type=2
Имам от него, купих си го преди три години от Стрелиция, оттогава не е цъфтял, расте буйно и бурно не сварвам да режа. също така си прави самоотводи и непрекъснато има нови храстчета за премахване, мога да напълня с него доматения двор, толкова са много. Но цвят няма.
Някой има ли такова нещо и знае ли що не ми цъфти?
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
Re: Традиционни широколистни храсти
Calico, най-вероятно му трябва още време да достигне възраст за цъфтеж. Моя зацъфтя на 3-та година, хванат от издънка. Друго което знам за тях е че обичат слънчеви места. Ти май имаш повече сенчести места в градината.
Аз пък имам молба към теб- да пуснеш снимка на цъфтящата на едногодишни клонки хортензия.Имам 5-6 големи хортензии от доста години, които измръзват до долу и съответно не цъфтят. И от време на време се появи някой който казва /както ти в случая/че неговите цъфтяли на една педя от земята и на нови леторасли.Да не би да зависи от сортовете, не мога да си обясня.Моите хортензии микрофила са от различни места, включително и няколко купени. Пък да съм улучвала само капризни сортове, абсолютно ми е необяснимо А иначе правят страшна листна маса-над метър височина.
Аз пък имам молба към теб- да пуснеш снимка на цъфтящата на едногодишни клонки хортензия.Имам 5-6 големи хортензии от доста години, които измръзват до долу и съответно не цъфтят. И от време на време се появи някой който казва /както ти в случая/че неговите цъфтяли на една педя от земята и на нови леторасли.Да не би да зависи от сортовете, не мога да си обясня.Моите хортензии микрофила са от различни места, включително и няколко купени. Пък да съм улучвала само капризни сортове, абсолютно ми е необяснимо А иначе правят страшна листна маса-над метър височина.
Re: Традиционни широколистни храсти
филаделфус баналикус обикновеникус
казали ти , па некой специалист - тия с тия жасмини направо ме убиват-кое е бяло и им замирише на листо-край! жасмин и толкова
то на лоницерите жасмин го наричат , то филаделфуса , то сто вида пълзящи -все е жасмин
Калико , Symphoricarpos , вероятно albus или от бледорозовите вариетети...
инвазивен и отровен храст , топчетата които прави привличат внимание на дечурлигата , пък и храстът общо взето има присъствие като забол си го поради жал да го изхвърлиш-става огромен два на три , птиците пръскат семената , цъфти лятото ; спокойно може да бъде заменен от нещо доста по декоративно и културно...
за ограда жив плет е чудно -мощно , въди се , и т.н.
па че не цъфтяло , голяма работа