За една голяма уста

[МГХ]

Ей, успях да изчета всичкото чудо по-горе. Много сте писателни и трите.
И аз го имам това синьото нещо, наречено Бродиея (Трителея) , което всяка година започнам да плевя и по някое време се усещам, че е цвете, а не трева, и успявам да спася поне част. Не че не го познавам, но тревата е толкова, че не е лесно понякога да различа цветята
Сега и аз се отплеснах. "Важното" , заради което започнах да пиша е реакцията на ММ на една снимка от преди 9 години, която фейсбук любезно ми припомни.
/Хайде и мен ме хвана логореята./
Та, погледна и каза, "Виж колко хубаво беше като нямаше толкова растения. Дворът се виждаше от край до край , а сега са само пътечки, по които се промъкваш всред треви и цветя." Такива ми ти работи.

[Lalel4e]

Като прочетох за ярката Румба, и с периферното зрение мярнах фермана надолу, реших, че снимката се е запиляла по словесните друмища..

Оляла съм са, нали!

Веднага го познах моя бръмбар!

Феноменален е! Аз си нямам такъв

Като забелязах интереса към бубите, се опитах да пробутам една богомолка (може и голям зелен скакалец да е било)...

Скакалец бе!!! Каква богомолка! Аз затова само потръпнах на два пъти, ако беше богомолка щеше да ме дириш у съседите!

..мъртвешки лилав цвят...

Ти си мъртвешки лилав цвят!

Рококо-то ако е толкова продуктивно върху скалата, направо ми се прииска да го имам!

Playful Rococo e ТЯ, a не "то"! Тя е фина дама, която показва своята прелест еднократно и си няма "шлейф"
Все още ли я искаш?

Такааа... в неделя отскочих и разнищих табелките на розите. (Леле, miltonia ми е изпратила и Chandos Beauty Тя си ми е мечталка, има два живи резника, ама едва кретат, трябва да направя нещо за тях!! Трябва да я съхраня!)

Розичката от Гео си е Blue for You.


Гео, не помня да си ми пращала Чинко, а Augusta Luise и ругоза, но от твоите резници ми се прихванаха само два (другите ги пресуших ) и единия още не цъфтял да го видя, но мисля, че пак е блу. Те са си на съвсем отделно място от тези на miltonia, така че няма и как да е от твоите, но да, кафявата роза се оказа Чинко!

А другото лилаво чудо е по-наситено и ярко и с повече бяло около тичинките и на табелката пишеше Diamond Eyes!

Е браво! От цялата градина на Люб това ли снима ...

Дааа!

Олелее, Миленка ме диагностицира
Вече ще си знам как ми се казва психичното отклонение!
Миленкааа, страхотна е твоята трителея!!! Ама недей издава такива зловещи факти сега... скубела си я - мъ много ма заболя сърцето! Да я пазиш, ей! И да я поздравиш от мен!!

За двора дето се виждал от край до край няма да коментирам, че ще изпадна в логомногорея!

Лилиумите ми тръгнали да цъфтят. Общо взето цъфти само един черен и един бял де, дано успея да видя другите, че миналата година не можах И какво да направя - лепят ми се бубите. Даже не съм го видяла докато съм била там, иначе щях да му направя специална фотосесия , а когато разглеждах снимките вкъщи... какво да видя - на крайната дясна пъпка:





Той белия не трябваше да е чисто бял, ама явно и при лилиумите има разпад на сортовете, така че съм дотук с тези цветя!



Ето още едно уродливче:



Не знам дали съм права, но като разгледах отблизо, ми се стори наченки на сорта Must See. Жалко ако е той, хубав щеше да е...



_____________________________

[Гео, граф]

...................

_____________________________

Липсват ми дъъългите ти постове, Лече, липсваш ми и ти

В градината ли си ?!?

[Lalel4e]

Абе, Гео!... Де ма изравяш ся от дупката?? Тъкмо се бях притаила

...липсваш ми и ти..

То аз и на себе си липсвам вече... Много малко отпуска тази година, добре че заради извънредното нямахме и много дестинации. Онзи ден се прибрахме от Дивия Север, ще разправям

Сега вече съм на вълна луковици
То не сега де, аз през цялото време съм, ама вече вълната прераства във вълнение

Имам нужда от вълнолом преди да ма е отнесло нЕкое цунами!

Ще пиша кат” са добера до компютЕра, че през тел. не мога да се “излея”

Хайде, сполай ти!

_____________________________________

[Гео, граф]

Голямо гууууш !!! Чакам...

[Lalel4e]

Гео, мен пък ми липсва страхотното фото с бръмбара Луканов на врата на твоя шеф, с което начинаеше тази страница от темата ми! (Е, мнението дойде на нова страница, тъй че вместо "тази", да се чете "предишната")
Земи са остави от тоя фб, и си направи профил ей тук: https://imgur.com/
Лесно се качват снимки, лесно се мятат във форума, може и през телефон. И не изчезват!

* * *
За начало ще преместя това, което публикувах в "Буболечета разни", и тук, тъй като.. ооо, този хипопотам е у-жА-сен! Така ли ще си върти обезкосменото Д... през цялото време докато пиша отговор?!

...тъй като то си е за тук - това беше един от онези моменти, които спояват в едно размисли и преживяване и оставят незаличима бразда в съзнанието. Миг, в който сякаш се връщаш там, откъдето си и отиваш там, където винаги си искал да бъдеш.

* * *

Изморена от градинската работа цял предиобед и при настъпващата лятна жега, се шмугнах в сутерена да си почина. Някогашната стая, повече от десет години необитаема и с разбити врати, сега прилича по-скоро на избено помещение. От разграбените вещи са останали две маси, няколко табуретки и 2-3 стари шкафчета и то не целите… Всичко останало са боклуци, които се търкалят безпризорно наоколо. Има влага и мирис на мухъл.
Подредих 3 твърди табуретки една до друга, за да се получи нещо като легло и се опитах да легна. Доста неудобно. Но за малко става, поне да се отмори гръбнака. Усещах как тялото ми отдава топлина в обгръщащия хлад. Единствената светлина, която влизаше в стаята, беше през вратата на преддверието и от едно малко прозорче високо в стената. Тъкмо там попадна погледът ми когато се отпуснах върху импровизираното си легло. По грубата замазка около прозореца имаше бледи остатъци от някогашния й бял цвят, а плетеница от паяжини се протягаше във всички посоки и навяваше настроение на носталгична безвъзвратност.
Мизерно.
Така може да се опише цялата атмосфера с една дума.
И все пак бях толкова доволна да се намирам на това място в този миг!
Не исках нищо повече! Не бих предпочела да се излежавам на някой плаж или да потъвам в мекотата на луксозен диван.
Бях напълно удовлетворена от свършената работа и живота си като цяло! (Поне в този момент.. )
Чувствах се прекрасно в това аскетично място – като в утробата на земята. И това чувство не би било толкова силно и завършено, ако не беше абсолютно неподвижното паяче, застинало във висящата над прозореца паяжина в неговото си собствено безвремие. То блестеше като кристал, осветено от процеждащата се светлина и се открояваше на тъмния фон като малко искрящо бижу, неподражаемо фино и безкрайно крехко. Като изтървана перла на дъното на разхвърлян океан, като жива вещ, като несъществуващо съзнание…
Стоях там и не можех да откъсна очи и мисли.
Не исках този миг да свършва, не исках да се променя, не исках да престана да го преживявам и все пак той не би бил толкова съвършен и прекрасен сам по себе си, ако не беше просто една брънка от безкрайно много други мигове – пъстри, разнолики и непредсказуеми…


(Ако снимката се отвори в нов (под)прозорец и се увеличи, се вижда паячето над прозореца)



_________________________________

[vanina_g]

Винаги е удоволствие да те чета ...

[Еличка]

Знаеш ли, Лече, когато те чета, съм в твоя приказка. Няма друга такава във форума! Някак си все едно се връщам в детството, когато изчитах Том Сойер и Хъкълбери и накрая жадно се връщах на първа глава. Моля те, не изчезвай за дълго, пиши там нещо, каквото ти искаш - за лалета, грозни буболечки, мухъл, бури, драки.... Все ми е едно! Ти си ми книгата, Лече !

[Lalel4e]

...пиши там нещо, каквото ти искаш - за лалета, грозни буболечки, мухъл, бури, драки....

Е то сега след тез суперлативи... чак ми иде да се навра някъде
Елич, чела ли си "100 години самота"? Тази книга ми обърна идеята за литература! След нея нищо не ми се чете!
(То не че имам и много време за четене де... (че и за писане ))

Вземи си намери некое убаво книжле, не разчитай на мойте неуравновесени изблици

Аз в момента съм.. то по-горе казах на каква вълна съм - луци естествено, ама и като ма стегна едно притеснение за КПП-тата... политиците постоянно викат "никога вече", а отвсякъде само това се говори - ще ги сложат пак, че и кабинки им подготвят - значи сериозна работа ще е и то за дълго... Та ако се стигне до там, не знам, хора, ша фатям гората! Няма да ми издържи нервната система!
Това е нечовешко!! Разбирам за другите мерки, ама да ти забранят да ходиш някъде, където няма жива душа - те това не го разбирам!!
Още повече че работещите пък си щъкат без особени ограничения... жителите на по-малките селища също, тарикатите и те си намират начини, само ей таквиз кат мен балъци страдат от цялата работа, а самата предпазна мярка хич не е предпазна реално. И това ме побърква, побърква ме!!!

* * *
Както всяка година, това лято също отделихме 2 седмици за моето северняшко село.
Не че не знаех какъв буренак и пущинак ще заваря, ама този път... страшно тъжна картинка

Беше и много жега денят, в който пътувахме. Освен това самият път много ги мори мойте мъже - на всички им става лошо, пък отделно продължителността (5 часа) им идва байгън. Хем не искат да пътуват дълго, хем не искат да се спира никъде, че да не се губи още време.
И като пристигнахме беше едно тегавооо... жар, пек и изпотени дупета.
Още с навлизането в улицата се усети колко запустяло и безнадеждно е всичко. От двете страни асфалтът беше завладян от огромни треви, които го стесняваха наполовина. Като казвам огромни, имам предвид наистина ОГРОМНИ! Над два метра високи, преливащи в повета, който е обгърнал дървета и храсти, пораснали по тротоарите и заличили всякакви следи от сгради и каквато и да е човешка намеса. Бодящи и лепящи треволяци, магарешки тръни, бъзе и коприва - непристъпен сух, боцкащ и парещ пущинак!

С всичкия си акъл, на горния багажник на колата носехме и разглобен гардероб - красив, старинен неголям гардероб, който бяхме купили специално за село. Съжалявам, че не снимах колата - приличаше на цигански катун
(Гардеробът се оказа прекалено елитен за мизерната стая, в която го сложихме и направи обстановката още по-нещастна.)

Отделно влизането в къщата си е истинско предизвикателство. Няма как колата да се спре насред платното, затова се навираме директно в треволяка. С отварянето на вратата сякаш се разпечатва защитния пашкул и ставаш едно цяло с природата Тук трябва да вмъкна, че е страшно неразумно да се отиде там по сандали на бос крак... На всяка стъпка вътре влиза по нещо - я осил, я бодил, я някоя сърдита копривка те парва отстрани. Малката пътечка на тротоара към портичката е застлана с плочки, но това не пречи на тревата да е също толкова буйна и плътна, колкото навсякъде другаде. Същото важи и за цимента около къщата, който вече е набразден от пукнатини по дължина и по ширина, освен че е покрит със стелещия се от градината повет.







Пътечката към тоалетната... Не питайте къде е пътечката. И къде е тоалетната


За да се влезе в къщата, трябва да се обиколи цялата сграда до горния край, където е вратата. То и долу има врата, но тя се залоства отвътре и може да се отвори само от там. Също така и близо до горната врата има порта, през която не може да се влезе отвън, понеже се залоства отвътре... Така гениалната мисъл на баща ми, когато е обезопасявал имота, е разположила двата входа шахматно и ни осигурява принудителна обиколка с препятствия за по-интересно.
Вратата, през която се влиза, е обезопасена от метална решетка, която се заключва с катинар и е неимоверно удобна система за настаняване на безброй (поне за мен са безброй) паяци. Оставила съм си една метличка, с която да обера паяжините и да раззгоня всички самонастанили се обитатели, и която продължавам ритмично да размахвам докато вървя през коридорите и стаите, с цел превенция от вътрешните "квартиранти". Така въоръжена стигам до другата врата, която е залостена с метална решетка и пейка...

Добра маскировка. Доста сочен екземпляр. Последното се усеща особено добре при настъпване..



След като се освободи достъпа, се пуска тока (завинтват се бушоните) и водата. Второто е истинско предизвикателство, понеже кранчето е на дъното на трапа в гаража, където си имам други "съседи"... разбирайте плъхове и мишки (на този етап паяците вече не ги отчита системата ), а самият водомер е увит с няколко ката изолация (от тази за ламиниран паркет), отгоре стар, много тежък памучен ЮРГАН и един отрязан 600-литров бидон, нахлупен с дъното нагоре.
Следва отваряне на прозорци, включване на хладилник, разтоварване на багаж...

Но аз мисля да спра вече с това отегчително описание и да кажа по-главното:

Просто този път реших, че повече на мойте хора това НЯМА да им го причинявам!
Първите два дни бях не на себе си.
От една страна чувството че всичко това е НЕоправимо, от друга мисълта за кратката отпуска също ме стегна. Мислех, че тази година ще имаме повече време там, а то стана точно обратното.
И когато видях цялата реалност без розови очила, се сринах, и въпреки че ми беше много хубаво да съм там, не ми се правеше нищо.
Въртях се напред-назад с оклюмал перчем, влязох в стаята при ММ, седнах до него и тъкмо да кажа "Няма повече да ви карам да идвате тук!", той ме изпревари: "Тук е такова спокойствие! Истински си почивам!"

Да вярвам ли на ушите си??
Всеки път е точно обратното - аз съм прехласнатата и надъханата, а той все говори, че това място е безнадеждно и няма смисъл да се прави каквото и да е... Тези дни на няколко пъти ми каза "Хайде, няма ли да оскубеш тревата? Кога ще боядисваш прозорците - започвай, че няма да имаш време! Какво трябва да се направи тук още?"...
В началото си мислех, че го прави само за да ме насърчи, но впоследствие се убедих, че е съвсем искрено ентусиазиран да действаме. Дори намери майстор от съседно село, който помогна да сложим един много важен олук за отводняване на горната част на къщата - нещо, което от няколко години ми беше мисъл. Откакто къщата не е постоянно обитавана, отводнителните каналчета се затлачват с трева и шума и не са ефективни, а водата покопава.
Този път даже не ме остави да готвя кой знае колко, само ме юркаше да оправям прозорците.

Романтичен кадър на любимата портичка. (Миналата година си я боядисах в типичния за северняшките къщурки резеда)



Отделихме си един ден да заведем децата и на разходка - нещо, което никога не сме правили досега там. Отидохме до пещерата Орлова Чука и до Средновековен град-крепост Червен. Няма да влизам в подробности сега, но на децата страшно им харесаха и двете дестинации.

Въпреки че тревата в "градината" (там, където някога е било градина..) си е все така висока, гъста и непроходима, се усеща липсата на повет там, където съм изкопавала коренищата, а то не е хич малка площ... Затова се ентусиазирах и грабнах направо лопатата. Няколко сутрини ставах преди 7 ч. и до 9:30 (тогава напича слънцето), си правих физ-зарядка. Разбирайте яко кОпане. Миналата година счупих сапа на косата, тая година разцепих лопатата плача си за нови инструменти!

В рамките на пребиваването ни успях да изтръгна над 20 коренища повет и да разкопая една хич не малка площ.



След сутрешното кОпане - романтична закуска на верандата с домашна содена питка (разбира се, че оставахме без хляб и се налагаше да меся - там до 9 ч. хлябът свършва) и домашно краве мляко:



Млякото от ето тази красавица:



Имахме много красиви залези, дъжд и дъга (дъгата не успях да я снимам, а залезите телефонът прилично ги окепази, ама колкото толкова)



Красотичка от слънчогледовата нива:



Имахме си компания и за вечеря:



Разбира се, че намерих още луковици - да си дойда на думата - прибрах около 40 кокичета, 15-тина зюмбюла и още толкова лалета. Успях и да са изложа във форума че не знам как изглеждат семената на лалетата Ами не мога да си обясня защо бабините златни червени лаленца никога не са правили такива семенни кутийки... както и да е, събрах семките грижливо, с притеснение да не би да се разпространи из двора тоя страшен плевел Сега се чудя дали да ги садя - от една страна не вярвам, че ще изникне нещо, от друга - ако вземат че изникнат, направо ще стане лалеена плантация - тЕ тогАвз дворовете ще ми отеснеят!

Когато отидох на вилата след като се върнахме от село, всичко беше изсъхнало. От трите корена пъпеши, които поръчах от Миша бяха останали само сухи шушки и два пъпеша колкото кокосов орех, но единия изгнил, а другия изпечен Освен че ароматизира колата, от него не успях да извлека друга полза. Семето му плуваше в полуразложен сок, а вкусът му беше... абе никога не съм опитвала подобно нещо и няма с какво да го сравня, ама не ставаше за ядене

Айде стига толкова. После ще пусна малко снимки от Червен и Орлова Чука.

__________________________________

[Гео, граф]

Участвах в приключението ти цветно и широкоекранно, Лече, направо долби стерео. Тъкмо ми потънаха гемиите заедно с теб и тЕ ти го ТМ, разведри напрежението, после копах и скубах бурени, та гърба ме заболя чак ... Сега чакам разказа и снимките от продължението

ПП. Кравичката ти е много кипра !