Вечните български стихове
Re: Вечните български стихове
аз затова обичам Георги Константинов, при него няма сълзливи драми
има стихове за обикновени, и за необикновени неща http://liternet.bg/library/bl/k/gkon.htm- някои неща
страхотен поет е за мене
ето ти нещо дето може да ти хареса, Наа
В сезонните болки, в случайните свади,
в съдбовния възел на тъмни причини
безмълвно си казвам:
Не се изоставяй!
Не давай моторчето в теб да изстине!
От себе си махай ръждата набола.
Духа си напрягай до сетната става...
Не се изоставяй
на чуждата воля!
На свойта неволя не се изоставяй!
Не се изоставяй в прегръдка щастлива.
Не падай безкрайно в скръбта си дълбока...
Издишвай мъглата!
В снега не заспивай!
Не спирай в средата на свойта посока!
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно
излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края!
има стихове за обикновени, и за необикновени неща http://liternet.bg/library/bl/k/gkon.htm- някои неща
страхотен поет е за мене
ето ти нещо дето може да ти хареса, Наа
В сезонните болки, в случайните свади,
в съдбовния възел на тъмни причини
безмълвно си казвам:
Не се изоставяй!
Не давай моторчето в теб да изстине!
От себе си махай ръждата набола.
Духа си напрягай до сетната става...
Не се изоставяй
на чуждата воля!
На свойта неволя не се изоставяй!
Не се изоставяй в прегръдка щастлива.
Не падай безкрайно в скръбта си дълбока...
Издишвай мъглата!
В снега не заспивай!
Не спирай в средата на свойта посока!
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно
излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края!
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
Re: Вечните български стихове
Горо ле, горо зелена,
пътят ми не е оттука,
ала оттука ще мина,
че имаш сянка дебела,
че имаш трева зелена
и бистра вода студена.
пътят ми не е оттука,
ала оттука ще мина,
че имаш сянка дебела,
че имаш трева зелена
и бистра вода студена.
------------------------------------------------------------------------
http://shtastie.snimka.bg/nature/juni2013.797618" onclick="window.open(this.href);return false;
Чисто е не там, където чистят, а там, където не цапат.
http://shtastie.snimka.bg/nature/juni2013.797618" onclick="window.open(this.href);return false;
Чисто е не там, където чистят, а там, където не цапат.
Re: Вечните български стихове
и пак от Г.К.
БАЛКАНСКИ ПИГМЕЙ
Малък човек с голяма уста -
зинал,
решил да погълне света.
Иска богатство
и почетни постове.
Иска дворец
на Канарските острови.
Иска охрана
и аудитория.
Иска голяма
роля в историята...
Само че гледа
на педя от земята...
Казвам му името.
И пускам водата.
**************
Колко мъдро
обясняваш любовта!...
А край теб
пространсто е пусто...
Чувството
обърква мисълта.
Мисълта смирява всяко чувство.
****************
ГЛОБАЛНАТА СУША
Докато сънуваме,
докато ядем,
докато гримасничим
под своите маски -
на нашата
синя планета
всеки ден
сто километра земя
се превръщат в пустиня.
Неусетно пожълтява
земният атлас.
По древните хълмове
тръгват сипеи...
Сахара настъпва към нас!
Сахара в тревите.
Сахара в горите.
Сахара в душите...
Приижда суша
в човешкия пейзаж.
Увяхват чувствата.
И хуморът бяга...
А хуморът, точно той,
е последният ни шанс.
(Хумор
на латински
значи
Влага).
***************
СЪВЕТ
Може би
ви изглежда наивен съветът...
Но с реалния риск да сгреша,
ще ви кажа:
Ходете пеша, момчета!
Всекидневно ходете пеша!
Ако може - не влизайте
във лимузина.
Ако може - не чакайте
влак.
По паважа вървете,
нагазвайте в глина,
стъпки слагайте в новия сняг.
По земята вървете -
не вземайте лифта.
Тихо слушайте говор горещ...
И обувки купете си
няколко чифта.
И ги скъсайте с бодър вървеж!
Медицината
тук ме подкрепя напълно:
В ранно утро - стани и ходи!..
Предполагам,
така ще живеете дълго.
И след вас ще останат
следи.
БАЛКАНСКИ ПИГМЕЙ
Малък човек с голяма уста -
зинал,
решил да погълне света.
Иска богатство
и почетни постове.
Иска дворец
на Канарските острови.
Иска охрана
и аудитория.
Иска голяма
роля в историята...
Само че гледа
на педя от земята...
Казвам му името.
И пускам водата.
**************
Колко мъдро
обясняваш любовта!...
А край теб
пространсто е пусто...
Чувството
обърква мисълта.
Мисълта смирява всяко чувство.
****************
ГЛОБАЛНАТА СУША
Докато сънуваме,
докато ядем,
докато гримасничим
под своите маски -
на нашата
синя планета
всеки ден
сто километра земя
се превръщат в пустиня.
Неусетно пожълтява
земният атлас.
По древните хълмове
тръгват сипеи...
Сахара настъпва към нас!
Сахара в тревите.
Сахара в горите.
Сахара в душите...
Приижда суша
в човешкия пейзаж.
Увяхват чувствата.
И хуморът бяга...
А хуморът, точно той,
е последният ни шанс.
(Хумор
на латински
значи
Влага).
***************
СЪВЕТ
Може би
ви изглежда наивен съветът...
Но с реалния риск да сгреша,
ще ви кажа:
Ходете пеша, момчета!
Всекидневно ходете пеша!
Ако може - не влизайте
във лимузина.
Ако може - не чакайте
влак.
По паважа вървете,
нагазвайте в глина,
стъпки слагайте в новия сняг.
По земята вървете -
не вземайте лифта.
Тихо слушайте говор горещ...
И обувки купете си
няколко чифта.
И ги скъсайте с бодър вървеж!
Медицината
тук ме подкрепя напълно:
В ранно утро - стани и ходи!..
Предполагам,
така ще живеете дълго.
И след вас ще останат
следи.
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
- Миша
- Наркоман
- Мнения: 17053
- Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 140 пъти
- Получил благодарност: 476 пъти
- Обратна връзка:
Re: Вечните български стихове
Да се завърнеш в бащината къща…
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо…
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина…
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина
Помниш ли, помниш ли ....
ПОМНИШ ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор в белоцветните вишни? -
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!
Помниш ли, помниш ли тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? -
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
Димчо Дебелянов
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо…
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина…
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина
Помниш ли, помниш ли ....
ПОМНИШ ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор в белоцветните вишни? -
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!
Помниш ли, помниш ли тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? -
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
Димчо Дебелянов
Re: Вечните български стихове
Мише, благодаря ти , че ни го припомни, най - нежния !
http://violi16.snimka.bg/flowers/2014.821675" onclick="window.open(this.href);return false;
- ivanina
- Кафе машина
- Мнения: 4142
- Регистриран на: Мар 29, '13, 11:36
- Местоположение: Русе, България
- Дал благодарност: 20 пъти
- Получил благодарност: 6 пъти
Re: Вечните български стихове
...Миша , Миша ...предизвика сълзите ми!Миша написа:ДОБРИТЕ ОЧИ НА МАМА
...................................
Сега съм сам... И чакам мама.
В трева смени си тя лика.
И няма я - на мойто рамо -
тъй грубата, добра ръка.
Сиротно чакам - тя къде е?
Добри очи, ръка в резба.
А мама люляка люлее
и бърше моята сълза.
Никола Гигов
Все пак ти благодаря!
Истината е като водата - винаги намира път!...
- Миша
- Наркоман
- Мнения: 17053
- Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 140 пъти
- Получил благодарност: 476 пъти
- Обратна връзка:
Re: Вечните български стихове
Моята молитва
"Благословен бог наш..."
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!
А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...
Елегия
Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"
Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!
Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана - рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.
Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!
А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!
Майце си
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?
Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!
Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!
Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам -
мечти и мисли - от що страдая.
Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!
Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама,
сила усещах - що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!
Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана...
Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!
"Благословен бог наш..."
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!
А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...
Елегия
Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"
Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!
Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана - рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.
Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!
А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!
Майце си
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?
Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!
Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!
Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам -
мечти и мисли - от що страдая.
Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!
Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама,
сила усещах - що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!
Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана...
Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!
- Миша
- Наркоман
- Мнения: 17053
- Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 140 пъти
- Получил благодарност: 476 пъти
- Обратна връзка:
Re: Вечните български стихове
Време за пролет
ПРОЛЕТ
Кирил Христов
Ти чул ли си как свири чичопей,
когато пролетта се кичи в бяло,
синигерът със страстните му трели,
цвъртеж на лястовичка полетяла.
Упойван ли си с мирис на трева,
с ухание на теменужки диви,
куп бисерчета в тъмната гора,
с които се закичват самодиви.
Целуван ли си ти във ранно утро
от слънцето окъпано в росата,
когато леко тих ветрец подухва
и нежно те погалва по косата.
Заспивал ли си вечер уморен,
когато вънка влюбен славей пее,
от пролетта погълнат, покорен,
в далечната луна очи зареял.
ПРОЛЕТ
Кирил Христов
Ти чул ли си как свири чичопей,
когато пролетта се кичи в бяло,
синигерът със страстните му трели,
цвъртеж на лястовичка полетяла.
Упойван ли си с мирис на трева,
с ухание на теменужки диви,
куп бисерчета в тъмната гора,
с които се закичват самодиви.
Целуван ли си ти във ранно утро
от слънцето окъпано в росата,
когато леко тих ветрец подухва
и нежно те погалва по косата.
Заспивал ли си вечер уморен,
когато вънка влюбен славей пее,
от пролетта погълнат, покорен,
в далечната луна очи зареял.
- Миша
- Наркоман
- Мнения: 17053
- Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 140 пъти
- Получил благодарност: 476 пъти
- Обратна връзка:
Re: Вечните български стихове
Хайде, бе хора, пролет е, никой ли не обича пролетни стихове
ПРОЛЕТ
Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.
Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.
Мостове, задрямали сфинксове, дюни...
Със наш седемнайсетгодишен размах
възсядаме, будим... Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?
Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече...
Петя Дубарова
10.03.1979
ПРОЛЕТ
Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.
Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.
Мостове, задрямали сфинксове, дюни...
Със наш седемнайсетгодишен размах
възсядаме, будим... Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?
Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече...
Петя Дубарова
10.03.1979
- kangel (Камелия)
- Кафеджия/Кафеджийка
- Мнения: 1352
- Регистриран на: Апр 7, '13, 22:56
- Местоположение: София
Re: Вечните български стихове
ПРОЛЕТ
Никол Вапцаров
Гълъбите гукат
в близката гора
По тревата падат
сребърни пера.
Мене ми е леко
като никой път –
чувствам се ефирен,
чувствам се
без плът.
През елите бликат
слънчеви лъчи.
Ще затворя свойте
блеснали очи,
но пак ще усетя
с чудна яснота
как ще ме целуне
топло пролетта.
Волно във простора птиците летят.
Пеят и извиват серпантинен път.
В песента познавам химна вдъхновен,
с който ще посрещнем утрешния ден.
И още една ...
ПРОЛЕТ
Никол Вапцаров
Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!
Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.
Тя иде с реките, които
събират сребристия сняг,
тя идва със бой канонаден,
разбива простора мъглив.
Тя пита: "Стоиш ли на поста?
Не клюмна ли вече глава?"
И после те грабва и носи
на своите светли крила.
В очите ти пламват пожари,
кръвта ти немирно шуми.
Пред тебе светът се разтваря,
разтварят се слънчеви дни.
Ти имаш любима? – Обичай!
Ти вярваш в живота? – Добре!
Подай си ръката челична –
отвънка е пролет! Здравей!
Никол Вапцаров
Гълъбите гукат
в близката гора
По тревата падат
сребърни пера.
Мене ми е леко
като никой път –
чувствам се ефирен,
чувствам се
без плът.
През елите бликат
слънчеви лъчи.
Ще затворя свойте
блеснали очи,
но пак ще усетя
с чудна яснота
как ще ме целуне
топло пролетта.
Волно във простора птиците летят.
Пеят и извиват серпантинен път.
В песента познавам химна вдъхновен,
с който ще посрещнем утрешния ден.
И още една ...
ПРОЛЕТ
Никол Вапцаров
Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!
Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.
Тя иде с реките, които
събират сребристия сняг,
тя идва със бой канонаден,
разбива простора мъглив.
Тя пита: "Стоиш ли на поста?
Не клюмна ли вече глава?"
И после те грабва и носи
на своите светли крила.
В очите ти пламват пожари,
кръвта ти немирно шуми.
Пред тебе светът се разтваря,
разтварят се слънчеви дни.
Ти имаш любима? – Обичай!
Ти вярваш в живота? – Добре!
Подай си ръката челична –
отвънка е пролет! Здравей!