Така ще изглежда Земята, когато нас вече ни няма
Модератор: scleri
Така ще изглежда Земята, когато нас вече ни няма
Мързелувайки в съботния мрачен следобед, попаднах на тези снимки, пуснати от Ноел http://forum.hobbykafe.com/viewtopic.ph ... &start=420" onclick="window.open(this.href);return false;. Все едно машина на времето ме върна няколко години назад, когато попаднах на едно вълшебно място, където природата беше спечелила битката над човека. Показвала съм част от снимките преди години в тема за Дидим, но сега ми се иска да ги отделя в специална, по-разширена тема. Вижте как би изглеждала Земята, когато нас вече ни няма и природата заеме мястото, което сме й отнемали
Малко предистория: мястото, което ви показвам се намира в курорта Дидим, в Турция. Ще копирам описанието си от старата тема , защото тогава преживяването ми е било съвсем прясно и описанието - точно
“Правейки сутрешния си крос по плажа, минавах покрай изоставена стара почивна станция, оградена, заключена. През оградата се виждаха бугенвилеи с височината на четири етажна сграда. Това ме провокира един ден да се престраша да прескоча оградата и да разгледам. Попаднах на място нереално, вълшебно, оставящо те без дъх. С години човешки крак не е влизал там и цветята и растенията са превзели всичко. Представете си как би изглеждала градината на Спящата красавица, когато след сто години принца влязал там, за да я събуди. Точно така изглеждаше това място. На следващия ден се върнах с фотоапарата. Впоследствие установих, че не е било възможно да се запечата истинската, спираща дъха красота на подивелите цветя, храсти и палми. Може би светлината не ми е била подходяща, но имах смелост да влизам там само рано сутрин, защото се страхувах от змии, а смятах, че преди да напече е малко вероятно да се покажат. Всяка сутрин обикалях тази вълшебна градина, единственото живо същество, което зърнах веднъж, беше една лисица. Изкочи срещу мен, замръзнахме и двете в уплаха, после се врътна и изчезна в гъсталака."
За да вляза на това нереално място, трябваше да прескоча висока заключена порта, допълнително укрепена със стърчащи сухи клони. Един ден приятелката ми дойде с мен, след като й омръзна да слуша цяло денонощие възторжените ми разкази. Смелостта й стигна до пред портата и аз отново се вмъкнах там сама.
Пътеката от входа водеше към покрит дансинг, превзет от цветята. Представях си че вечер, когато се мръкне и цветята оживяват , се събират тук и танцуват.
Колко се заблуждаваме, когато си мислим, че сме овладели природата. Тя ни чака само за малко да се затишим, за да се завърне.
Жива душА няма на това място, само шпалири от цветя и тежкото им, сладко ухание.
Много години трябва да са минали без тези палми да са почиствани от хората, за да пуснат такива дълги "бради"
А бугенвилеите настъпват
Превземат грозните бетонни сгради
И равновесието отново е възвърнато
Малко предистория: мястото, което ви показвам се намира в курорта Дидим, в Турция. Ще копирам описанието си от старата тема , защото тогава преживяването ми е било съвсем прясно и описанието - точно
“Правейки сутрешния си крос по плажа, минавах покрай изоставена стара почивна станция, оградена, заключена. През оградата се виждаха бугенвилеи с височината на четири етажна сграда. Това ме провокира един ден да се престраша да прескоча оградата и да разгледам. Попаднах на място нереално, вълшебно, оставящо те без дъх. С години човешки крак не е влизал там и цветята и растенията са превзели всичко. Представете си как би изглеждала градината на Спящата красавица, когато след сто години принца влязал там, за да я събуди. Точно така изглеждаше това място. На следващия ден се върнах с фотоапарата. Впоследствие установих, че не е било възможно да се запечата истинската, спираща дъха красота на подивелите цветя, храсти и палми. Може би светлината не ми е била подходяща, но имах смелост да влизам там само рано сутрин, защото се страхувах от змии, а смятах, че преди да напече е малко вероятно да се покажат. Всяка сутрин обикалях тази вълшебна градина, единственото живо същество, което зърнах веднъж, беше една лисица. Изкочи срещу мен, замръзнахме и двете в уплаха, после се врътна и изчезна в гъсталака."
За да вляза на това нереално място, трябваше да прескоча висока заключена порта, допълнително укрепена със стърчащи сухи клони. Един ден приятелката ми дойде с мен, след като й омръзна да слуша цяло денонощие възторжените ми разкази. Смелостта й стигна до пред портата и аз отново се вмъкнах там сама.
Пътеката от входа водеше към покрит дансинг, превзет от цветята. Представях си че вечер, когато се мръкне и цветята оживяват , се събират тук и танцуват.
Колко се заблуждаваме, когато си мислим, че сме овладели природата. Тя ни чака само за малко да се затишим, за да се завърне.
Жива душА няма на това място, само шпалири от цветя и тежкото им, сладко ухание.
Много години трябва да са минали без тези палми да са почиствани от хората, за да пуснат такива дълги "бради"
А бугенвилеите настъпват
Превземат грозните бетонни сгради
И равновесието отново е възвърнато
Приключенията на Тити дългото чорапче http://titidulgotochorapche.blogspot.com/" onclick="window.open(this.href);return false;
Re: Така ще изглежда Земята, когато нас вече ни няма
Господ е единствения стопанин на тази подивяла градина, само той се грижи за нея.
А тя не страда от липсата на човешка ръка, даже напротив
Не мислите ли, че това е чудесен дом за онези малки, грациозни летящи феички, например? Съжалявам, че смелостта ми не стигна да вляза вътре в завладените от растения сгради. Може би, ако се бях престрашила.... кого /какво/ ли бих видяла вътре? А ако не го видя, бих си го измислила, като танцуващите нощем цветя
Жълто, синьо, розово, преплетени в плътна стена
Ей сега ми дойде на ума, каква сватба на Анемоне бихме спретнали на това място! Представете си я как минава покрай ухаещите шпалири
и после танцуваме на онзи дансинг, който през деня е свободен
На места през старите палми се вижда морето
а от другата страна алоета, по-високи от човешки бой
Както вече ви писах по-горе, всяка сутрин отивах до това място, прескачах портата и се потапях във вълшебния свят. Адреналина от пристъпената забрана, тайното вмъкване, заобикалящата ме райска нереалност, оставиха в мен усещания, които ще помня до края на живота си.
Един ден, тръгвайки си от там, минах покрай този човек, който седеше на брега на морето под сянката на палмовите листа и чистеше калмари. Завидях му заради "офиса" и спокойствието, с което работеше.
А тя не страда от липсата на човешка ръка, даже напротив
Не мислите ли, че това е чудесен дом за онези малки, грациозни летящи феички, например? Съжалявам, че смелостта ми не стигна да вляза вътре в завладените от растения сгради. Може би, ако се бях престрашила.... кого /какво/ ли бих видяла вътре? А ако не го видя, бих си го измислила, като танцуващите нощем цветя
Жълто, синьо, розово, преплетени в плътна стена
Ей сега ми дойде на ума, каква сватба на Анемоне бихме спретнали на това място! Представете си я как минава покрай ухаещите шпалири
и после танцуваме на онзи дансинг, който през деня е свободен
На места през старите палми се вижда морето
а от другата страна алоета, по-високи от човешки бой
Както вече ви писах по-горе, всяка сутрин отивах до това място, прескачах портата и се потапях във вълшебния свят. Адреналина от пристъпената забрана, тайното вмъкване, заобикалящата ме райска нереалност, оставиха в мен усещания, които ще помня до края на живота си.
Един ден, тръгвайки си от там, минах покрай този човек, който седеше на брега на морето под сянката на палмовите листа и чистеше калмари. Завидях му заради "офиса" и спокойствието, с което работеше.
Приключенията на Тити дългото чорапче http://titidulgotochorapche.blogspot.com/" onclick="window.open(this.href);return false;
Re: Така ще изглежда Земята, когато нас вече ни няма
Тити, благодаря, че миприпомни онези снимки. Никога не съм ги забравяла всхщност. Когато и където да видя или прочета за бугенвилея, винаги, винаги пред очите ми изникваха тези снимки
Пак се потопих в тази магия
Пак се потопих в тази магия
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31835
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 1187 пъти
- Получил благодарност: 2941 пъти
Re: Така ще изглежда Земята, когато нас вече ни няма
Аз пък съм го пропуснала тогава и сега съм като ошашавена от толкова красота
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
-
- Кафеджия/Кафеджийка
- Мнения: 1887
- Регистриран на: Юни 19, '14, 16:03
- Дал благодарност: 12 пъти
- Получил благодарност: 3 пъти
Re: Така ще изглежда Земята, когато нас вече ни няма
Наистина е вълшебно
А бугенвилеята ми взе акъла
А бугенвилеята ми взе акъла
"Благодаря ти Боже за поръчките" Tanet
Re: Така ще изглежда Земята, когато нас вече ни няма
Прочитайки заглавието на темата, не очаквах да видя това, което видях Страхотна красота, наистина! Ако земята изглежда така, когато ни няма вече, ще съм щастлива:)
Re: Така ще изглежда Земята, когато нас вече ни няма
Прекрасен разказ и мечтание...
Впрочем, когато започнахме да правим тази си градина, все си мислех за времето, когато няма да ни има, но мечтите ми не бяха толкова смели.
Каквито и битки да водим, винаги побеждава ПРИРОДАТА
Впрочем, когато започнахме да правим тази си градина, все си мислех за времето, когато няма да ни има, но мечтите ми не бяха толкова смели.
Каквито и битки да водим, винаги побеждава ПРИРОДАТА