Автор HobbyKafe | Секция 3.0 Пътешествия | Дата 02-02-2019
Половин вековния ми житейски опит ме направи твърд последовател на древната самурайска философия която учи – Ако и след третия опит не успееш да постигнеш целта си не настоявай повече. Или още не и е дошло времето, или не си подготвен достатъчно. Отдръпни се, подготви се по-добре, и тогава опитай отново. В тази връзка след като за две години направихме три неуспешни опита да посетим Йордания, и да видим с очите си розовата Петра / все нещо се случваше в последния момент / решихме че просто още не и е дошло времето. За това се преориентирахме към друга мечтана дестинация – Мароко. Отчитайки куп фактори избрахме малко по-лек вариант за запознанство с тази екзотична страна. Решихме че винаги можем да се върнем отново ако след първата ни среща между нас и Мароко възникне нещо. По лекия вариант ни даде възможност с един куршум да уцелим два заека. Втория беше слънчева Андалусия. Разбира се не цялата, дори не и половината, а само една мъничка частица. Съвсем мъничка, но достатъчна сега да кроим планове за завръщане по тези места.
Ще наруша традицията, и вместо чак на края ще си позволя да започна със съветите още в увода. Ако сте решили да пътувате, без значение къде, избере туроператор който ползва услугите на България еър. Това винаги внася елемент на приключение и изненада . В нашия случай правилото „Всяко зло за добро „ беше потвърдено на сто процента. Всичко започна с това че от авиокомпанията отмениха директния полет за Малага, и вместо в късния следобед, летяхме рано сутринта през Мадрид. Лошо че трябваше да тръгнем за София в потайни доби, но хубаво че видяхме Мадрид / вярно само от високо /. Най – хубавото – първия ден имахме цял един следобед в повече. Това ни позволи да разгледаме Малага по-обстойно от предвиденото в програмата. И това не беше всичко. Лошо – авиокомпанията/ поради липса на машина с която да го изпълни / отмени чартъра от Маракеш, и ни върна в България с редовен полет от Малага. Хубаво – това ни даде бонус един допълнителен ден към екскурзията, вярно той беше за сметка на туроператора, а не на авиокомпанията.
И така. След една безсънна нощ, и скучен петчасов полет кацаме на летището в Малага леко ошашавени, но с широко отворени очи.
Посреща ни Нина, усмихнатата представителка на туроператора с който пътуваме. Тя ще бъде с нас през четирите дена предвидени за испанската част от приключението ни. Сядаме в автобуса, и тръгваме да натоварваме натовареното и без нас движение по улиците на Малага.
Започнах да ви разказвам за Малага, но се поувлякох, и след като изписах две страници без да съм казал всичко което исках да ви кажа реших че така няма да стане. Изтрих написаното и започвам наново.
Какво трябва да знаете за Малага. – Голям, модерен, съвременен испански град / с предградията, и градчетата сателити наближава милион жители /. Колкото модерен толкова и древен. Основан от финикийците приблизително хиляда години преди Христа, Малага е един от малкото градове запазили своето име от древността до наши дни. Предполага се че първото му име – Малака произлиза от финикийската дума за сол. В околностите му хората се занимавали основно с добива на сол и осоляването на риба. Някъде през пети век преди Христа Малага става римски, след тях го владели вестготите, а от осми до към средата на петнайсти век градът бил важен търговски център на маврите които по това време владеели почти цяла Испания. Туристически център на Андалусия днес градът има какво да покаже на гостите си.
На първо място катедралата. Строена почти двеста години върху основите на стара джамия катедралата остава малко недовършена. Поради липса на средства тя остава с една кула въпреки че по план те трябвало да бъдат две. От там идва и името с което тя е популярна след жителите на района – La manguita / превежда се като едноръка жена / Единствената и кула е висока 84 метра, и това я прави втората по височина кула в Андалусия след кулата Жиралда в Севиля. Катедралата е действащ божи храм, но и туристически обект. По време на служба входа е безплатен. През останалото време се влиза срещу пет евро. За особено любопитните се предлагат обстойни турове из цялата катедрала / включително излизане на покрива и /. Билетите за тези турове се продават в намиращия се наблизко Епископски дворец. Ето я и самата катедрала.
Това е Епископския дворец, разположен точно до катедралата.
Повечето големи градове в Андалусия могат да се похвалят със сравнително добре запазени замъци и крепости от времето на маврите. Малага има цели два.
Двореца „ Алкасаба „ който както твърдят запалените му почитатели може да се сравнява с прочутата Алхамра в Гранада.
Снимката е само отвън. Един от основните недостатъци на програмата по която пътувахме беше че за голяма част от обектите беше предвидено време само за външно “ запознаване „. Ако е рекъл Господ един ден ще се върнем, но на почивка, в Коста дел Сол, и ще имаме време да разгледаме всичко което искаме, така както искаме.
Близо до западния вход на Алкасаба има запазени останки от древен римски театър. Вярно от театъра не е останало много защото маврите са го използвали като източник на материал за строителството на Алкасаба.
Втората сравнително добре запазена крепост е „ Гибралфаро „ , в превод крепостта на скалата със фара. / Като вметка името на Гибралтар има същата етимология и означава буквално крепостта на скалата на Тарик /
Малко под Гибралфаро има много добра панорамна площадка / вижда се на горната снимка / от която всички гости на Малага могат да се насладят на гледката към града, пристанището и арената за борба с бикове. Арената за Корида в Малага е една от най-големите в Испания. В нея има места за 14 хиляди зрители.
Нашата автобусна разходка приключва след панорамната площадка под Гибралфаро. Имаме час и половина да пообиколим магазините за сувенири в центъра на града.
Това е красивата сграда на общината на Малага.
А това е университета на Малага. Ректората.
Времето е прекалено много за пазаруване на сувенири и прекалено малко за да може човек да види всичко което иска да види. Така например по време на автобусната обиколка минахме покрай родната къща на Пикасо, и разгледахме музея му / отвън / . Искаше ни се на видим с очите си съкровищата събрани в неговата колекция, но ….. Изобщо този който е измислил метода разглеждане на музей отвън е бил „гениален“ човек. Хем можеш с чиста съвест да се похвалиш че си видял музея на Пикасо, хем не си губиш времето да гледаш някакви негови цапаници.
Освен на Пикасо Малага е родно място и на друг световно популярен мъж – Антонио Бандерас. Кой от двамата е по-световен, и по-популярен, оставям на вас да решите.
Времето ни в Малага изтича. Утешаваме се с мисълта че Испания не е далеч, и винаги можем да се върнем отново за да видим това което искахме, но не успяхме.
Събираме се в красив парк на крайбрежната улица.
И Малата си има Виенско колело от което можеш да погледнеш града от високо.
Парка е “ озвучен “ от крясъците на безброй градски птички. В Малага това не са познатите ни врабчета, а ето такива кресльовци.
Отправяме се към хотела в който ще нощуваме следващите три вечери- хотел „ Камино Реал „ в Торемолинос. Торемолинос е малко курортно градче, първото от поредицата курорти обединени под общото име Коста дел Сол. Хотела напълно отговаря на четирите звезди които красят името му, и ни изненадва приятно. Рядко се случва по време на организирано, групово, пътуване човек да отсяда в толкова добър хотел. Когато нашенец хвали хотел в който е отсядал обикновено започва с това колко добра е била храната. Аз също няма да пропусна да я похваля, но ще започна с това колко уютен, чист, и релаксиращ беше този хотел. Трябва да отбележа и любезността на персонала. Не мога да издържа на изкушението и ще ви пусна няколко снимки от хотела. Хотела е изграден от над двайсет малки отделни сгради / виждате ги на снимката / разположени в просторен парк. На разположение на гостите са два огромни басейна, мини голф игрище, СПА център , и куп други глезотии.
Форума ни е градинаро-цветарски. Момичета и момчета можете да си откраднете някоя идейка за външно оформление.
В цяла Андалусия се усеща силно мавърското влияние. Според мавърските представи за парково устройство течащата вода е задължително, но водата не трябва да шурти, а тихо да ромоли. За това няма големи водоскоци, а такива нежни водопади. Вижте колко е елементарно като изпълнение, а колко позитивна енергия носи.
И последен акцент.
Следва продължение..
