Дланевидният явор и
неговите естествени форми са ендемични
за Япония и се срещат почти навсякъде
там. Няколко географски форми се намират
в Корея и някои части на Китай. Видът се
среща в голямо разнообразие от почвени
условия на повечето острови от 100 до
1300 м. над морското равнище.
Acer palmatum ssp. palmatum има
ярко-зелени, малки до средни листа.
Дяловете му са 5-7, дланевидно разположени,
разделени умерено дълбоко, но понякога
почти изцяло до основата на листа.
Отделните дялове са яйцевидно удължени
и завършващи с остър връх. Периферията
е грубо двойно назъбена. Малките червени
или кремави цветчета се появяват в края
на пролетта до началото на лятото (от
май до юни) и се развиват в малки
двукрилатки, които узряват в началото
до средата на есента (края на септември
до началото на октомври). Всяко крилце
е прикрепено към малка кръгла ядчица,
и е не по-голямо от 1,5 см. Този подвид
формира изправено растящи дървета,
обикновено с куполообразна или широко
разперена корона. В естествената си
среда достига височина до 12 м, въпреки
че дървета с такъв ръст не са често
наблюдавани. Някои изследователи са
докладвали за 25-метрови екземпляри
намиращи се в естествените си месторастения.
Дървета на този подвид са мощни, здрави
дървета и се адаптират към широк спектър
от условията. Подвид palmatum се ограничава
само в Япония, на островите Хоншу, Шикоку
и Кюшу и до югозападна Корея. Расте във
влажни долини и покрай потоци до кота
1100 м н.в.
Acer palmatum ssp. amoenum (O momiji)
има много по-големи листа, със седем
плитко до средно дълбоко разделени
лобове, а периферията им е равномерно
и фино назъбена. Цветовете и плодовете
са много по-големи от тези на ssp. palmatum,
като всяка крилатка е 2,5-3,0 cm. Този подвид
е установен като подлес в покрайнините
на планинските гори в цяла Япония, както
и в югозападните крайбрежни райони на
Китай и Корея.
Групата на Японските
явори е част от род. Acer (клен) от сем.
Sapindacеae. Терминът „японски явор“
има две значения. Едното от тях е въведено
от индустриалното производство на
декоративни дръвчета, като под него се
разбират всички сортове на няколко вида
явори, които имат значение за големите
разсадници. Най-често в тази група са
включени сортове и форми на Acer palmatum, A.
japonicum, A. pseudosieboldianum, A. shirasawanu и A. sieboldianum,
а в някои случаи – форми на A. buergerianum, A.
crataegifolium, A. pictum, A. rufinerve, и A. truncatum, въпреки,
че някои от тези видове като например
A. buergerlanum и A. pseudosieboldianum не произлизат от
Япония въпреки, че са намерили втора
родина там. Второто значение се използва
от дендролозите и обособява всички 23
вида явори, които са ендемични за
островите на Япония и околните територии.
Обикновените градинари се фокусират
върху няколкостотин сорта на Acer palmatum
плюс тези на A. japonicum. Тези сортове са
били развъждани, подбирани и отглеждани
от началото на седемнадесети век,
благодарение на любовта на японските
градинари към красотата, тяхното търпение
и безкрайното проникновение, проявено
в селекцията им. Както и при други случаи
в японското градинарство, селекцията
на сортовете явори формира значителна
част от културното и историческото
наследство на Япония, като след късния
осемнадесети век са намерили път към
градинските колекции и разсадници по
целия свят. Към настоящия момент в
Ботаническата градина на БАН има няколко
десетки сорта на дланевидния явор,
няколко сорта от японския, явора на
Ширасава, амурския явор, явора на Нико
(размножен чрез семена от парк-музей
„Врана“), цисулистния явор, както
и един техен близък родственик от Америка
– лозовия явор. Той е присаден върху
„японеца“ – дланевиден клен, а
цисулистният явор, върху „американеца“
– ясеноволистен явор. Това доказва още
веднъж, че някога Америка и Азия са били
едно цяло.
Acer palmatum са вид широколистни,
студоустойчиви храсти или малки дървета,
достигащи на височина до 10 м. Разпространени
са в Япония, Корея, Китай, Източна Монголия
и Югоизточна Русия. В последсвие стават
популярни и в Европа и Северна Америка,
заради голямото си разнообразие от
атрактивни форми, видове листа и ефектни
цветове – червени, жълти, зелени, оранжеви,
розови и пъстри.
Признати са три подвида:
Acer palmatum subsp. palmatum, Acer palmatum subsp. amoenum, Acer
palmatum subsp. matsumurae.
В Япония се отглеждат
от векове и са популярен избор за бонсай.
Много от сортовете се отглеждат успешно
и в контейнери. Някои понасят слънцето,
но повечето предпочитат полусянка,
особено в по-горещ климат. Японските
кленове имат плитка кореновата система
и предпочитат леко кисели, песъкливи,
дренирани почви. Изискват редовна и
умерена влага, заради което е добре да
се мулчират с дебел слой кора. Размножават
се със семена и най-често чрез присаждане.
Семената на Acer palmatum и подобни видове
изискват стратификация, за да покълнат.
Може да прочетете повече за видовете в темата: Ацер
