Coffea arabica – Декоративно кафе

0

Posted by HobbyKafe | Posted in 1.0 Стайни цветя и растения, 2.5 Редки екзотики | Posted on 04-01-2012

Coffea arabica - Кафе арабикаСемейство: Coffea
Описание: Кафето произлиза от Африка и Азия. Цъфти през август-септември. Растението има големи, тъмнозелени, блестящи листа. Всяко плодче съдържа две зърна кафе. Те трябва да бъдат засадени скоро, защото възможността им за покълване е ограничена.
Отглеждане: Топлолюбиво растение – изисква минимум 8 С през зимата. Растението изисква ярка светлина. Трябва да се избягвa директно слънце. Поливайте обилно през лятото с мека, хладка вода, но избягвайте натрупването на влага. Намалете поливането през зимата. Оросявайте листата често с вода. Подхранвайте го с течни торове два пъти месечно. Пресадете го през ранна пролет на всеки две три години.
Вода: Поддържайте почвата обилно влажна през пролетта и лятото, леко влажна през есента и зимата . Осигурете добър дренаж.
Влажност: Изисква влажен въздух. Използвайте овлажнител за по-добри резултати.
Температура: Средна стайна температура при отглеждане на закрито 16-24 ° C. не толерира минусови температури, от личен опит ще споделя, при -1С загиват всички листа, остава стъблото което се съвзема сравнително бързо, при – 3С, загива половината стъбло, като останалата част се съвзема сравнително бавно. про повече от 24 часа -4С загива растението , ако е в саксия, в ОГ не съм правил опити не мога да споделя личните си наблюдения
Почва: торфен мъх , аз използвам вулканична примесена с латвийски торф, растат като у дома си.
Торове: органични течни на всеки 2 седмици през пролетта и лятото ( балансирана) , малко повече разредена от необходимото иначе запича. Read the rest of this entry »

Цисус – Cissus. Отглеждане. Размножаване

0

Posted by HobbyKafe | Posted in 2.2 Храсти и лиани | Posted on 05-09-2010

Циссус - Cissus. Отглеждане. РазмножаванеРодът Цисус (Cissus) наброява около 350 вида растения, принадлежащи на семейство Лозови (Vitaceae). Името произлиза от гръцкото κισσος (kissos) – бръшлян. В Тамил Илам (Шри Ланка) го наричат пирандай (பிரண்டை) . През 1980 г. рода е разделен въз основа на някои детайли на цветовете и видовете с големи каудекси са отделени в нов род – Cyphostemma.
Произход: Разпространени са предимно в тропическите и субтропичните части на Африка, Азия, Австралия и Южна Америка.
Описание: Повечето представители на този род са бръшляновидни, лазещи и катерливи лиани, но за разлика от бръшляна се увиват по дървета и храсти с помоща на мустачките си, а не на коренчета. Има и сукулентни видове, които могат да бъдат разделени относително в три групи:
– сукуленти с месести стебла и листа с четириъгълни дръжки, понякога листата също са сукулентни.
– с малък каудекс или видоизменени сукулентни стебла – Cissus tuberosa.
– стеблата и листата са почти сукулентни, но стеблата не са ръбести.
Сред представителите на този род има много листно-декоративни растения, широко използвани за вертикално озеленяване – Cissus antarctica и Cissus alata.  Поставени в непосредствена близост до декоративна решетка или мрежа, те бързо образуват плътна зелена маса. Без опора могат да се отглеждат като висящи растения в кошници или на поставки. Листата на Цисуса биват от цели до дълбоко нарязани. Цветчетата са малки, събрани в хаотични съцветия. Цъфтят изключително рядко при стайно отглеждане, а плодовете им приличат на малки ягодки. Read the rest of this entry »

Афеландра – Aphelandra. Отглеждане. Размножаване

0

Posted by HobbyKafe | Posted in 1.0 Стайни цветя и растения | Posted on 07-08-2010

Афеландра – Aphelandra. Отглеждане. РазмножаванеСемейство: Акантови (Acanthaceae).
Родът Афеландра (Aphelandra R. Br.) включва в себе си около 170 вида вечнозелени храсти и полухрасти от семейство Акантови, с естествен хабитат влажните тропически гори на Северна, Централна и Южна Америка. Името на този род произхожда от гръцките думи  απλός  – обикновен и άνθρωπος – мъж.
Описание: Афеландрата е вечно зелен, нискостеблен храст, с красиви декоративни пъстроцветни листа, големи и разположени срещуположно. Цветовете са големи, златисто-жълти или розови, събрани в класовидни, четириъгълни съцветия, достигащи до 12-15 см. Цъфтежа може да продължи 2-3 месеца, в зависимост от вида, през лятото или зимата. Венчелистчетата са с неправилна форма, прицветниците (брактите) и цветовете са жълти,  с четири тичинки и един плодник. Красотата на афеландрата идва не от цветовете, а от техните прицветници. След като прецъфтят, съцветията обикновено се премахват. Ако не се отстранят, образуват плодове – двугнездни семенни кутийки, които узряват до края на зимата – февруари-март и съдържат по две семена във всяка.
Старите растения с времето придобиват неестетичен вид, издължават се, губят долните си листа и стеблата се оголват. Препоръчва се ежегодно подновяване на растението с резници.