Смърч (Picea)

Снимка: Margaritenia

Смърчовете са род иглолистни дървета от семейство Борови (Pinaceae) и подсемейство Смърчови (Piceoideae). Представителите на род Смърч имат голямо стопанско и горско значение за страните от умерения до субполярния пояс на Северното полукълбо. Имат един от най-обширните ареали сред иглолистните – Европа, Северна и Централна Америка и Северна, Централна и Източна Азия. Най-много видове има в Китай и Япония, както и в долната граница на тайгата. Някои се изкачват високо в планините или отиват далеч на север, като образуват горната и полярната граница на гората. Представителите на рода са едри дървета (по-рядко храсти) с моноподиално разклонено право стъбло високо от 30 до 95 м. Короната е гъста, конусовидна, с неясно изразен прешленовиден строеж (за разлика от бора). Короната му много прилича на боровата, но смърчът разпростира клоните си чак до земята, а при бора долните клони изсъхват и се окастрят от вятъра. Смърчът не издържа в задимените населени места. Като малка фиданка расте под сянката на другите дървета, докато острият му връх се издигне високо към слънцето. Кората на младите стъбла е гладка, сивозелена, а понякога става сивокафява и се напуква. Живее до 1200 години. Корените на смърча са разположени плитко под повърхността на почвата. Смърчът развива плитка коренова система, която расте встрани, близо до повърхността на почвата. Обича сянка и въздушна влажност. Почвата трябва да е богата и умерено влажна. Заради повърхностната си коренова система, той често става жертва на ветровали. Когато расте на по-дълбоки и богати на хумус почви, смърчът е по-устойчив на ветровете.

Цялата публикация “Смърч (Picea)”