Смърч (Picea)

0

Posted by HobbyKafe | Posted in 2.3 Иглолистни дървета и храсти | Posted on 07-03-2019

Снимка: Margaritenia

Смърчовете са род иглолистни дървета от семейство Борови (Pinaceae) и подсемейство Смърчови (Piceoideae). Представителите на род Смърч имат голямо стопанско и горско значение за страните от умерения до субполярния пояс на Северното полукълбо. Имат един от най-обширните ареали сред иглолистните – Европа, Северна и Централна Америка и Северна, Централна и Източна Азия. Най-много видове има в Китай и Япония, както и в долната граница на тайгата. Някои се изкачват високо в планините или отиват далеч на север, като образуват горната и полярната граница на гората. Представителите на рода са едри дървета (по-рядко храсти) с моноподиално разклонено право стъбло високо от 30 до 95 м. Короната е гъста, конусовидна, с неясно изразен прешленовиден строеж (за разлика от бора). Короната му много прилича на боровата, но смърчът разпростира клоните си чак до земята, а при бора долните клони изсъхват и се окастрят от вятъра. Смърчът не издържа в задимените населени места. Като малка фиданка расте под сянката на другите дървета, докато острият му връх се издигне високо към слънцето. Кората на младите стъбла е гладка, сивозелена, а понякога става сивокафява и се напуква. Живее до 1200 години. Корените на смърча са разположени плитко под повърхността на почвата. Смърчът развива плитка коренова система, която расте встрани, близо до повърхността на почвата. Обича сянка и въздушна влажност. Почвата трябва да е богата и умерено влажна. Заради повърхностната си коренова система, той често става жертва на ветровали. Когато расте на по-дълбоки и богати на хумус почви, смърчът е по-устойчив на ветровете.

Read the rest of this entry »

Ела (Abies)

0

Posted by HobbyKafe | Posted in 2.3 Иглолистни дървета и храсти | Posted on 12-02-2019

Снимка:
Margaritenia

Ели (Abies) е род от вида вечнозелени иглолистни от семейство Борови (Pinaceae) и подсемейство Елови (Аbietae). Представителите на род Ела имат голямо значение за горското стопанство в страните от умерения и от субтропичния пояс на Северното полукълбо. Повечето от тях са едри дървета, достигащи на височина от 10 до 110 м. Ареалът им е обширен и включва Централна и Южна Европа, Северозападна Африка, Централна и Северна Азия, Централна и Северна Америка и части от Австралия.

Елите могат да бъдат различавани от другите представители на семейство Борови (Pinaceae) по характерните си теснолинейни, винаги плоски иглолиста, които имат явно изразени най-често отдолу две бели линии. Обикновено иглиците са ориентирани привидно двуредно и свързани с основата посредством малки чашкоподобни гнезда. Мъжките реси са разположени поединично в пазвите на иглолистата от горната страна на клонките. Шишарките се развиват като странични образувания по най-връхните и силно осветени странични и стари клонки. Характерно за тях е, че се появяват поединично сравнително едри от 5-25 cm и изправени (друг основен отличителен белег), добре развити покривни (стерилни) и семенни (фертилни или пазвени) люспи и че след като узреят се разпадат, за да освободят семената, а оста им се запазва известно време на дървото. Семеносенето започва според видовете от 10-та до 30-40-та година. Кълняемостта на семената е ниска (по-висока в ареалите където видовете представляват ендемид) средно между 30 и 83 %.

Read the rest of this entry »