Бор (Pinus)

Снимка: Margaritenia

Борът (Pinus) е род иглолистни растения от семейство Борови (Pinaceae). Боровете са вечнозелени дървета и по-рядко храсти разпространени в по-голямата част от Северното полукълбо. В Евразия те се срещат от Канарските острови и Шотландия на запад до руския Далечен Изток и Филипините на изток, и от Северна Норвегия и Източен Сибир на север до Хималаите и Югоизточна Азия на юг. Повечето видове са разпространени в умерения и субумерения, а други предимно в планинските области на субтропичния и на тропичния на Севрното полукълбо. Няколко вида и подвида достигат до полярната или до горната граница на гората. Много от представителите на рода имат важно стопанско и лесовъдско значение, тъй като са източници на ценна дървесина и на други суровини или се използват за залесяване на бедни и сухи терени.

Характерно за род Бор е че образуват удължени и много специфични скъсени клонки (брахибласти). Скъсените клонки са разположени спираловидно върху удължените, в пазвите на дребни, сухи, ципести, люсповидни иглолиста. Иглите са събрани в брахибластите според видовете по една (моноиглени борове), по две (двуиглени борове), по три (трииглени борове), по 5 (петиглени борове) и много рядко по 7 (седемиглени борове). По отношение на анатомичното си устройство иглите на видовете от род Бор имат по голямо сходство със стъблото и неговите разклонения, отколкото с иглолистата на останалите представители на семейство Борови (Pinaceae). Образуването само на връхни (терминални) и на подвръхни (субтерминални) пъпки или свещи (както ще наричаме по долу), които са разположени по 3 или по повече като венец в основата на връхната пъпка – е друга характерна особеност при бора, резултат на което те имат разклонения, разположени само в прешлени.

Цялата публикация “Бор (Pinus)”