Градинарска класификация на пеларгониумите – 3 част (финал)

0

Posted by HobbyKafe | Posted in 2.0 Градински цветя и растения | Posted on 20-03-2019

Снимка: Миша

Според цветчетата:

Брой венчелистчета:

1. Прости (анг.: Single)- Всяко цветче, най-често с не повече от 5 венчелистчета.

2. Полу-кичести (анг.: Semi-double)- Цветчетата основно с 6 до 10 венчелистчета.

3. Кичести (анг.: Double)- Цветчета с 10 и над 10 венчелистчета, близалцето рядко видоизменено и лесно за откриване.

4. Розопъпкови (анг.: Rosebud/Noisette)- Венчелистчетата неброими, половите органи обикновено видоизменени, цветната ос удължена. Поради високият брой венчелистчета тези в средата не винаги усляват да се разгърнат и остават под формата на цветна пъпка, която се оприличава на роза.

5. Реси – Венчелистчетата видоизменени в чашелистчета, неброими, цветната ос постоянно нарастваща, половите органи винаги въдоизменени.

Форма на венчелистчетата:

1. Лале (анг.: Tulip flowered)- Венчелистчетата едри, с форма на лъжица, обгръщащи половите органи. Цветовете никога не се отварят напълно. Листата често лъскави.

2. Кактус (анг.: Cactus-flowered/Quilled)- Венчелистчетата с нормална широчина, но силно завити назад по своя ръб, което ги прави да изглеждат тесни. Наричат се кактуси защото цветчетата им наподобяват кактусоцветните далии.

3. Звезда – Венчелистчетата тесни, плоски или нормално извити, заострени (бел.: В тази група се намира зоналното мушкато ‘Swiss Star’ (син.: ‘Mallorca’), което често подреждат направилно при обикновените зонални или при кактусоцветните)

4. Лютиче – Венчелистчетата с ръб извит навътре към половите органи (бел.: Към тази група спада за сега единствено сорта ‘Viva Rosita’, който неправилно подреждат в групата на розопъпковите)

5. Карамфил (анг.: Carnation flowered)- Венчелистчетата с нарязан ръб. (бел.: Сакъза ‘Pink Carnation’, въпреки че името му преведено означава розов карамфил, не притежава тази характеристика и не бива да се поставя в тази група.)

Багра:

1. Птичи яйца (анг.: Bird’s-egg)- Цветчета с точици, с различен от фоновият цвят, концентриращи се към центъра.

2. Чертички (анг.: Speckled flowered)- Цветчета с чертички с различна големина, разпръснати по цялото цветче, с различен от базовият цвят. Тази мозаечност се получава заради подвижните генетични елементи (транспозони), които прескачат ту в области на генома, които се експресират, ту в области, които не се експресират.

3. Химерни – Цветчета с широка линия по ръба на венчето, с различна багра от фоновият цвят, като граница между двете е рязка и зиг-загообразна.

4. Кант – Тънка линия по ръба на венчето, с различна багра от фоновият цвят и без рязка граница между двете багри.

5. Други – Мотивите на баграта на цветовете са изключително много, срещат се още: пръстени, очи, петна, пера и какво ли още не.

Според размера:

Описанията на подгрупите са адаптирани към зоналните култивари, които участват в изложения, така че трябва да се използват само за придобиване на обща представа.

1. Стандартни(анг.: Basic)- Растения по-високи от 20 см. Подходящи за отглеждане в саксии с диаметър 12 до 16 см.

2. Джуджета (анг.: Dwarf)- Растения с височина между 12,5 и 20 см. Подходящи за отглеждане в саксии с диаметър 11 см.

3. Мини (анг.: Miniature)- Бавно нарастващи растения с височина между 7,5 и 12,5 см. Подходящи за отглеждане в саксии с диаметър 9 см.

4. Микро (анг.: Micro-miniature)- Бавно нарастващи растения с височина под 7,5 см.Подходящи за отглеждане в саксии с фи 6,5 см.

Тa това е с две думи. Кралското Градинарско Общество е въвело кодове за някои от групите, с които да може бързо да се записват основни характеристики за това e възможно да видите в скоби след името на сорта разни символи като A/Sc/v или Z/d/c или U x R. Първото значи сорт ангелски мушката с ароматни пъстри листа, второто описва зонално мушкато с кичести цветове и нетипична окраска на листата, а последното значи сорт получен при кръстосването на уникално с кралско мушкато.

Автор: botan

Може да прочетете повече в темата: Мушкато

Градинарска класификация на пеларгониумите – 1 част

0

Posted by HobbyKafe | Posted in 2.0 Градински цветя и растения | Posted on 17-03-2019

Снимка: Миша

Пеларгониумите са изключително разнообразна група растения. При тяхното отглеждане се забелязват определени мотиви, които формират различни групи. Тези групи не винаги са със съвсем ясни граници по между си, което прави възможно съществуването на растения, които попадат едновременно в няколко групи от една и съща категория. Например видовото мушкато Pelargonium zonale може да се причисли едновременно към групата на зоналните и видовите мушката.

Според родословието си:

1. Зонални (лат.: Pelargonium × hortorum; анг.: Zonals)

Във формирането на хибрдите от тази група са участвали множество видове, но основна роля в определянето на облика на тези растения взимат видовете P. zonale и P. inquinans. Името на групата всъщност произлиза не от цветната зона на листата, която може да отсъства и я има и при други групи, а заради голямото влияние на P. zonale върху хабитуса на растенията. Растенията са изправени, храстовидни, с месести стъбла.

2. Сакъзи (син.: Алпийски);(анг.: Ivy-leaved/Ivies)

За облика на тази група основно участие взима видът P. peltatum. Растенията се характеризират с полягащи стъбла и месести листа, които почти винаги са със затворена основа на петурата, което прави листата щитовидни (обърнете внимание как листната дръжка излиза сякаш от средата на листа, а не в края).

3. Кралски (син.: Английски, Налби);(лат.: Pelargonium × domesticum; анг.: Regals)

За облика на тази група основно участие взима видът P. cucullatum. Растенията са едри, храстовидни, изправени, със сравнително къси междувъзлия. Листа са с назъбен край и абсолютно винаги без зона. Цветовете обикновено са много едри. Понякога може да се срещне подгрупа на кралските наречена Decorative, която включва по-стари, не особено компактни и с по-малки цветчета сортове.

4. Ангелски (анг.: Angels)

За облика на тази група основно участие взима видът P. crispum и не малка част растенията от групата на кралските, от където идва и голямото сходство и честата грешка да се бъркат с миниатюрни кралски. Растенията са малки, храстовидни, най-често изправени, характерно е честото силно и самостоятелно разклоняване. Листата обикновено са 3 до 5 делни, често с цитрусов аромат.

Read the rest of this entry »