Лиственица (Larix)

Снимка: Светката

Листвениците (Larix) са род иглолистни дървета от семейство Борови (Pinaceae) и подсемейство Лиственичеви (Lariceae), разпространени в хладните части на умерения пояс на Северното полукълбо. Те са едни от преобладаващите растения в тайгата на Русия и Канада. Това са листопадни едри бързорастящи дървета достигащи на височина от 15 до 50 м., които въпреки че се определят като иглолистни по някои фитоморфологични белези спадат и към широколистни. Клонките са диморфични – дълги (10-50 cm) с по няколко пъпки и къси (1-2 mm) с по една пъпка. Листата са игловидни, широки до 1 mm и дълги 2-5 cm. Те са разположени спирално по дългите клонки и в гъсти струпвания от по 20-50 иглички по късите. През есента игличките пожълтяват и падат, оставяйки дървото голо през зимата. Репродуктивните органи се появяват по върховете на скъсените клонки (клъстери). Шишарките на лиственицата са дълги 1-9 cm, зелени или лилави, като покафеняват 5-8 месеца след опрашването. При около половината видове люспите на прицветника са дълги и видими, а при останалите — къси и скрити между семенните люспи. Северните видове имат по-малки шишарки (1-3 cm) с къси присеменници, а южните — по-дълги шишарки (3-9 cm), като най-дългите шишарки и присеменници имат най-южните видове в Хималаите. Дървесината на лиственицата се цени, заради нейната здравина, водоплътност и трайност. Висококачествени трупи се използват за строителството на яхти и други малки водни съдове. Лиственицата, обикновено видовете Larix decidua, Larix kaempferi и Larix laricina, често се използва за отглеждане на бонсай.

Цялата публикация “Лиственица (Larix)”