Кедър (Cedrus)

0

Posted by HobbyKafe | Posted in 2.3 Иглолистни дървета и храсти | Posted on 13-02-2019

Снимка:
ToBo

Кедър (Cedrus) е род иглолистни дървета в семейство Борови (Pinaceae) и подсемейство (Lariceae) Лиственичеви. Много близки са до елите (Аbies), поради еднаквата структура на шишарките, макар че по някои външни белези представителите на род Кедър приличат на Листвениците (Larix),те се отличават съществено от тях. Това са едри вечно зелени (предимно дървета), които развиват удължени клонки със спираловидно наредени иглолиста и скъсени клонки с иглици, събрани в снопчета. Листата са игловидни, вечнозелени, четириръбести, твърди и бодливи, дълги от 8-60 мм разположени в гъсти снопчета от по 15-45, като разликата в цвета според видовете варира от ярко жълтозелено до тъмнозелено, до към силно синьозеленикаво, до бледо синьо-зелено и в зависимост от дебелината на специален слой бял восък (който предпазва иглиците от изсушаване) може да премине в сребристо до светло сиво.

Read the rest of this entry »

Ела (Abies)

0

Posted by HobbyKafe | Posted in 2.3 Иглолистни дървета и храсти | Posted on 12-02-2019

Снимка:
Margaritenia

Ели (Abies) е род от вида вечнозелени иглолистни от семейство Борови (Pinaceae) и подсемейство Елови (Аbietae). Представителите на род Ела имат голямо значение за горското стопанство в страните от умерения и от субтропичния пояс на Северното полукълбо. Повечето от тях са едри дървета, достигащи на височина от 10 до 110 м. Ареалът им е обширен и включва Централна и Южна Европа, Северозападна Африка, Централна и Северна Азия, Централна и Северна Америка и части от Австралия.

Елите могат да бъдат различавани от другите представители на семейство Борови (Pinaceae) по характерните си теснолинейни, винаги плоски иглолиста, които имат явно изразени най-често отдолу две бели линии. Обикновено иглиците са ориентирани привидно двуредно и свързани с основата посредством малки чашкоподобни гнезда. Мъжките реси са разположени поединично в пазвите на иглолистата от горната страна на клонките. Шишарките се развиват като странични образувания по най-връхните и силно осветени странични и стари клонки. Характерно за тях е, че се появяват поединично сравнително едри от 5-25 cm и изправени (друг основен отличителен белег), добре развити покривни (стерилни) и семенни (фертилни или пазвени) люспи и че след като узреят се разпадат, за да освободят семената, а оста им се запазва известно време на дървото. Семеносенето започва според видовете от 10-та до 30-40-та година. Кълняемостта на семената е ниска (по-висока в ареалите където видовете представляват ендемид) средно между 30 и 83 %.

Read the rest of this entry »