ХобикафеЗа нашите настоящи и бъдещи хобита – да разкажем, да покажем, да намерим ново хоби, или просто да си поговорим

Азалията е цъфтящ храст от рода на Рододендрона. Отначало азалиите са класифицирани като отделен вид храст, но днес са познати като два от осемте известни подвида на рододендрона – Пентантера (листопадно) и Цуцужи (вечнозелено). Азалията цъфти през пролетта. Предпочита влажни планински райони, цъфти обилно, а цветовете увяхват няколко седмици по-късно. Това растение няма нужда от толкова много слънце, колкото останалите от рода на рододендрона. В естествени условия виреят в близост до дървета, нерядко и под самите тях.

Разлики: Основна разлика между азалията и останалите растения от рода на рододендроните е размера. Друга разлика е разположението на цветовете – при рододендроните цветовете са разположени на снопчета по стеблата, докато при азалията цветовете са връхни на клонките. През периода на цъфтеж стеблата са толкова многобройни, че се превръщат в огромна цветна маса. Цветовете на азалията се разтварят по едно и също време и имат трайност няколко седмици. Изключение прави една малка група азалии, която цъфти на „гроздове”. Азалия Satsuki, произхождаща от рододендрона indicum както и близките й подобни видове са много популярни. Read the rest of this entry »

Екосистемата в една градина е достатъчно многообразна и всеки представител на фауната в нея играе определена роля. В повечето случаи е трудно дадено животно категорично да се сложи в графата помощник или вредител. Така е и с охлювите,които безспорно са най-многобройните обитатели в нашите градини. От една страна, те изпълняват важна санитарна функция,преработвайки падналите и изхвърлени остатъци. В повечето случаи обаче нанасят невъзвратими вреди. Охлювите ядат практически всичко,което срещнат по пътя си, а лакомията им е толкова голяма,че за няколко минути могат да онищожат надземната част на млади и сочни растения до самия корен. Няма как да не причислим охлювите (черупкови и голи) към опасните вредители в градината.
Местообитание и размножаване. В топло и сухо време „квартируват“ на всевъзможни места, където недостигат слънчевите лъчи и е тъмно,прохладно и влажно. А през нощта, когато падне росата, или в дъждовно време излизат за пировото си угощение. Охлювите с черупки снасят яйцата си през есента, а на пролет от тях се появява невръстното потомство,което е „програмирано“ да яде още с излюпването си. Майката или таткото (те са хермафродити) ги снасят в малки ямки, които правят в рохкавата почва. Нерядко за родителското си задължение използват саксийте с цветя, които са изнесени на открито, сякаш разбирайки, че там условията за отглеждане на потомство са идеални. Голите охлюви снасят яйцата си през лятото и само за три седмици на бял свят се появяват малките. Числеността им може да прекрачи разумните граници при мека зима,влажна пролет и недотам хладно лято. Read the rest of this entry »

Алпинеумът е начин да пренесем в дома си дивата природа. Създавайки определени условия можем да се наслаждаваме на своя собствена планинска полянка и да отглеждаме с успех растения, които в естествени условия не могат да виреят в градска среда. В алпийски условия растенията се прислоняват в скалите които ги защитавят от вятъра и дъжда, и осигуряват добър дренаж за корените. Опитвайки да пресъздадете в максимална степен именно на тези условия, при които растенията се развиват в естествената си среда, те ще ви се отблагодарят с пищно развитие и обилен цъфтеж за вниманието към детайла. Според възможностите които мястото позволява, можем да изградим съвсем малко скално кътче или голяма каменно-цветна река, но и в двата случая, създаването на алпинеум е приятно хоби, което носи голямо задоволство. Read the rest of this entry »