Бор (Pinus)

0

Posted by HobbyKafe | Posted in 2.3 Иглолистни дървета и храсти | Posted on 11-03-2019

Снимка: Margaritenia

Борът (Pinus) е род иглолистни растения от семейство Борови (Pinaceae). Боровете са вечнозелени дървета и по-рядко храсти разпространени в по-голямата част от Северното полукълбо. В Евразия те се срещат от Канарските острови и Шотландия на запад до руския Далечен Изток и Филипините на изток, и от Северна Норвегия и Източен Сибир на север до Хималаите и Югоизточна Азия на юг. Повечето видове са разпространени в умерения и субумерения, а други предимно в планинските области на субтропичния и на тропичния на Севрното полукълбо. Няколко вида и подвида достигат до полярната или до горната граница на гората. Много от представителите на рода имат важно стопанско и лесовъдско значение, тъй като са източници на ценна дървесина и на други суровини или се използват за залесяване на бедни и сухи терени.

Характерно за род Бор е че образуват удължени и много специфични скъсени клонки (брахибласти). Скъсените клонки са разположени спираловидно върху удължените, в пазвите на дребни, сухи, ципести, люсповидни иглолиста. Иглите са събрани в брахибластите според видовете по една (моноиглени борове), по две (двуиглени борове), по три (трииглени борове), по 5 (петиглени борове) и много рядко по 7 (седемиглени борове). По отношение на анатомичното си устройство иглите на видовете от род Бор имат по голямо сходство със стъблото и неговите разклонения, отколкото с иглолистата на останалите представители на семейство Борови (Pinaceae). Образуването само на връхни (терминални) и на подвръхни (субтерминални) пъпки или свещи (както ще наричаме по долу), които са разположени по 3 или по повече като венец в основата на връхната пъпка – е друга характерна особеност при бора, резултат на което те имат разклонения, разположени само в прешлени.

Read the rest of this entry »

Ела (Abies)

0

Posted by HobbyKafe | Posted in 2.3 Иглолистни дървета и храсти | Posted on 12-02-2019

Снимка:
Margaritenia

Ели (Abies) е род от вида вечнозелени иглолистни от семейство Борови (Pinaceae) и подсемейство Елови (Аbietae). Представителите на род Ела имат голямо значение за горското стопанство в страните от умерения и от субтропичния пояс на Северното полукълбо. Повечето от тях са едри дървета, достигащи на височина от 10 до 110 м. Ареалът им е обширен и включва Централна и Южна Европа, Северозападна Африка, Централна и Северна Азия, Централна и Северна Америка и части от Австралия.

Елите могат да бъдат различавани от другите представители на семейство Борови (Pinaceae) по характерните си теснолинейни, винаги плоски иглолиста, които имат явно изразени най-често отдолу две бели линии. Обикновено иглиците са ориентирани привидно двуредно и свързани с основата посредством малки чашкоподобни гнезда. Мъжките реси са разположени поединично в пазвите на иглолистата от горната страна на клонките. Шишарките се развиват като странични образувания по най-връхните и силно осветени странични и стари клонки. Характерно за тях е, че се появяват поединично сравнително едри от 5-25 cm и изправени (друг основен отличителен белег), добре развити покривни (стерилни) и семенни (фертилни или пазвени) люспи и че след като узреят се разпадат, за да освободят семената, а оста им се запазва известно време на дървото. Семеносенето започва според видовете от 10-та до 30-40-та година. Кълняемостта на семената е ниска (по-висока в ареалите където видовете представляват ендемид) средно между 30 и 83 %.

Read the rest of this entry »