ХобикафеЗа нашите настоящи и бъдещи хобита – да разкажем, да покажем, да намерим ново хоби, или просто да си поговорим

НАЧИН НА ИЗПОЛЗВАНЕ

Използването на много японски кленове в градинските композиции е предизвикателство, тъй като има толкова много видове, цветове, форми и темпове на растеж от които да се избира. По този начин лесно могат да се създадат най-различни ефекти и настроения в градината, като целта е стопаните да се придържат към своята визия, използвайки принципите за композиране – единство и разнообразие, контраст, колорит.

ДИСЕКТУМИ

Най-познатите у нас сортове със своите силно насечени листа. Те могат да бъдат както червени, така и зелени. Използват се в най-различни ситуации – като солитери за вътрешни дворове, акценти в тревните площи, а така също засадени заедно с други растения в група. Имат особен ефект, когато се засадят в близост до водно огледало или като „оправдание“ покрай виеща се пътечка. И колкото по-възрастно е растението, толкова повече се забелязва онова благородство на годините му, изразено в красивите му извивки на скелетните клони. Те се забелязват най-добре, когато листата окапят в края на есента и през зимата. Имат естествен афинитет да не стават големи, но при самото засаждане трябва да се предвиди, че един ден тези дръвчета ще имат по-големи размери, за да добият по естестевен начин каскадните форми на короните си.

ИЗПРАВЕНО РАСТЯЩИ

Предоставят най-голями възможности за избор при композирането. Цветовете с много нюанси на жълто, зелено или червено, а така също и някои пъстри сортове. При едни колоритът е по-силен през пролетта, а при други – през есента. Формата на короната също има своето значение. Тя може да варира от високи, до разстилащи се по ширина или каскадни. Добрата новина е, че всички се поддават много добре на оформяне чрез рязане. Има и сортове, които са с интересен цвят на кората. Един акцент като „Bloodgood“, „Imperor 1“, „Fireglow“ и „Trompenburg“ поставен на видно място привлича вниманието от всяка част на градината с червените си листа точно толкова добре, колкото и жълтите сортове „Katsura“, „Orange Dream“. А пъстрите сортове като „Asahi Zuru“ (бяло, зелено), „Butterfly“ (бяло, розово, зелено), и „Shirazz“ (червено, розово) внасят своя особен ефект. За по-големи насаждения смесването на няколко сорта с характерни цветове оформя непрекъснато променящ се акцент през всички сезони. Приспособяемостта им към широка гама от условия за отглеждане води до възможността да се комбинират добре и с други растения като азалеи, рододендрони, иглолистни, многогодишни тревисти и луковични растения. Кореновата им система не е в конкуренция с корените на другите растения.

Read the rest of this entry »

МЕСТОРАСТЕНЕ

Японските явори са образци за растения, гледани в домашни условия. Тъй като рядко достигат големи размери, на тях не се гледа като на високи, сенчести дървета. Повечето изправено растящи сортове на Acer palmatum и А. japonicum достигат височина от 8-9 м за около 50 години, в зависимост от мястото и условията. Много от тях, особено от групата на дисектумите, достигат най-много до 5 м. височина. Тези от групата на джуджевидните са още по-малки. Рядко надвишават 2 м., а може и да са по-малки от 1 м. Зелените сортове понасят много добре открити места, като могат да получат изгаряне едва в късното горещо лято. Следобедната сянка и постоянното доставяне на вода предотвратява това. Сортовете с пъстри листа се нуждаят от полусянка, или най-малко защита от силното следобедно слънце. „Toyama nishiki“ изисква пълна сянка, докато червенолистните дисектуми колкото и да се чувстват добре на сенчести места, не могат да развиват своите типични тъмночервени цветове без някакво определено количество слънчева светлина. Като цяло цветът на повечето червени сортове е значително по-ярък в пълно слънце, а при някои сортове поставени на пълна сянка изобщо липсва и си остават зелени.

МИКРОКЛИМАТ

Много е важно какво място ще изберем за засаждане на яворчето. Местата с постоянни, силни ветрове могат да направят характерната „ветрова форма“ или да изсушат листата така, че да се получат кафяви петна . Освен това вятърът допринася за усилване на ефекта от ниските температури. Морските ветрове, съдържащи в себе си сол също могат да навредят. Това може да се предотврати като листата периодически се изкъпват с вода. Също така е необходимо да се избягват преувлажнени, презасушени местата и тези с по-глинеста почва. Масова практика у нас при строителството е строителните отпадъци да се засипват със земя. Засадени върху отломки от хоросан, не след дълго тези дръвчета ще загинат. Белите стени допълнително нагряват въздуха и отразяват слънчевата светлина. Това също може да доведе до пригори по листата.

ДЛАНЕВИДНИЯТ ЯВОР

Acer palmatum Thunberg ex Murray 1784

Японско име: Iroha Momiji, Iwato Beni, Kaede Noki, Momiji, Tako kaede

Дланевидният явор и неговите естествени форми са ендемични за Япония и се срещат почти навсякъде там. Няколко географски форми се намират в Корея и някои части на Китай. Видът се среща в голямо разнообразие от почвени условия на повечето острови от 100 до 1300 м. над морското равнище.

Acer palmatum ssp. palmatum има ярко-зелени, малки до средни листа. Дяловете му са 5-7, дланевидно разположени, разделени умерено дълбоко, но понякога почти изцяло до основата на листа. Отделните дялове са яйцевидно удължени и завършващи с остър връх. Периферията е грубо двойно назъбена. Малките червени или кремави цветчета се появяват в края на пролетта до началото на лятото (от май до юни) и се развиват в малки двукрилатки, които узряват в началото до средата на есента (края на септември до началото на октомври). Всяко крилце е прикрепено към малка кръгла ядчица, и е не по-голямо от 1,5 см. Този подвид формира изправено растящи дървета, обикновено с куполообразна или широко разперена корона. В естествената си среда достига височина до 12 м, въпреки че дървета с такъв ръст не са често наблюдавани. Някои изследователи са докладвали за 25-метрови екземпляри намиращи се в естествените си месторастения. Дървета на този подвид са мощни, здрави дървета и се адаптират към широк спектър от условията. Подвид palmatum се ограничава само в Япония, на островите Хоншу, Шикоку и Кюшу и до югозападна Корея. Расте във влажни долини и покрай потоци до кота 1100 м н.в.

Acer palmatum ssp. amoenum (O momiji) има много по-големи листа, със седем плитко до средно дълбоко разделени лобове, а периферията им е равномерно и фино назъбена. Цветовете и плодовете са много по-големи от тези на ssp. palmatum, като всяка крилатка е 2,5-3,0 cm. Този подвид е установен като подлес в покрайнините на планинските гори в цяла Япония, както и в югозападните крайбрежни райони на Китай и Корея.