ХобикафеЗа нашите настоящи и бъдещи хобита – да разкажем, да покажем, да намерим ново хоби, или просто да си поговорим

Соленостемоните са род многогодишни малки храсти или тревисти растения, включващ около 150 вида, срещащи се в Азия, Австралия, Малайския архипелаг и Филипините, като най-разпространени биват в тропическа Африка, Източна Индия и околните острови . Те са по-известни като Колеуси поради по-ранната им класификация в род Колеус, който по-късно беше разцепен на две: Соленостемони и Плектрантуси. А в България, освен катоколеуси могат да се срещнат и под името пъста/стайна/декоративна коприва/копривка което е малко странно тъй като нямат нищо общо с копривите, тъй като колеусите (ще ги назовавам така тъй като новото им име е дълго и заплитащо езика) са от семейство Устноцветни. Растенията от рода притежават характерните особености на семейството като четириръбесто стъбло и специфична форма на цвета образуван от сливането на 5 венчелистчета в случая със синьо-виолетов цвят и срещуположно разположение на листата. (Можете да видите на вашите колеуси как единия лист взима повече от хранителните вещества и расте по-бързо от другия и съответно е по-голям  )
Историята на колеусите хич не е малка и започва от древни времена когато растението е било познато заради своите леко успокояващи и халюциногенни вещества. Съвременната наука е установила че колеусите съдържат и много голямо количество растителни хормони, дори и откъснат лист може да се вкорени, само че по-нататъшното му развитие е обречено (поне моите опити показват това). Също така някои колеуси образуват коренови грудки, които се ядат като картофи. И последно, но не на последно място колеусите имат толкова богата история, която аз разказах отгоре отгоре тъй като не ми е толкова интересна  , заради своите ярко обагрени листа.
В повечето сайтове ще видите че се говори специално за Solenostemon scutellarioides (на който така и не успях да открия снимка на дивата му форма  ), което бих казал че е изключително грешно тъй като с времето селекционерите са омешали бая видове колеуси за да се получат днешните шарени хибриди. Та за това и аз ще говоря общо за колеусите.
Колеусите попринцип са многогодишни стайни растения, но могат да се насадят и в градината, където ще се проявят като едногодишни заради климата ни. Ако се гледат в градина задължително трябва да се съберат семена тъй като не оцеляват през зимата или да се вземат резници от тях и да се приберат в дома преди температурите да са паднали под 10 градуса. Дали в градината или в къщи колеусите изискват ярка расеяна светлина за да покажат по-наситени и по-ярки цветове, могат да се гледат и на директна, но листата им ще се извият надолу и няма да покажат истинската си прелест. Колеусите са сред едни от най непретенциозните растения но не трябва да забравяме че обичат много вода и от време на време е хубаво да се торят с баланскиран NPK тор.
За да се поддържа в стегнат храстовиден вид върховете или образуващите цветоноси на колеусите трябва да се отстраняват. Изпорбвал съм и обезлистяването като метод за разклоняване, но той не е особено успешен при тези растения. Копривките са лиснодекоративни растения и освен че цветоноса трябва да се премахне за да се разклони той трябва да се премахне и за да не натоварва излишно растенияето, освен ако целта не е събиране на семена. Семената са с изключително висока кълняемост и специфичното при тях е че не трябва да се покриват със субстрат. Признавам си без бой първо си бях взел пакет семена без да прочета и ги бях покрил при което изникнаха 2-3 които скоро след това умряха, но след като се образовах малко и открих къде ми е грешката резултата беше на лице с кълняемост почти 100%.

Статия: botan
Снимки: botan

Solenostemon – старият Coleus