Hoya kerrii Craib, 1911 – Хоя керии

0

Автор HobbyKafe | Секция 1.0 Стайни цветя и растения | Дата 23-02-2010

Hoya kerrii Craib, 1911 – Хоя керии
Синоним: Hoya obovata var. kerrii (Craib) Constantin, 1912
Народнo названиe: Валентинка.

Тази интересна хоя е открита 1911 г. от A. F. D. Kerr в джунглите близо до Чианг Май (Сев. Тайлнад) на височина 390 м над морското равнище.
Още същата година W. A. Craib я описва в Kew Bulletin и я именова в чест на първооткривателя й. В своето описание, той посочва разликите между новоткритата хоя и подобната Н. obovata, а също така подчертава тясната родствена връзка между H. kerrii, H. obovata и H. densifolia.
През 1912, Константин, без всякакви обяснения отнася H. kerrii като разновидност на Н. obovata = H. obovata VAR. kerrii. Въпросът все още остава неизяснен.
Хоя Керии е има доста голям ареал на разпространение – освен в Северен Тайланд, където беше открита, тя се намира в Лаос и Камбоджа, Китай и Южен Виетнам и Индонезия (в Java). Този широк ареал предполага наличието на много сортове и форми.
Името Валентинка този вид получава отдавна заради сърцевидната форма на листата си.
Дебели, кожести, сочни. Те са толкова месести, че жилкуването почти не се вижда.
Въпреки това, при някои форми на Н. kerrii жилките по листата се открояват доста отчетливо.
При други разновидности листата са покрити с фин мъх, на допир се получава усещане като велур или кадифе.
Размер на листата 5 – 15 см на дължина и почти същата ширина. Листата на мъхестите форми имат малко по-голям размер.

Наскоро в Тайланд е открита вариегатна (пъстроцветна) форма на Н. kerrii – при нея краищата на листа са жълти а по цялото му протежение произволно са разпръснати петна. Тази форма се нарича H. kerrii VAR. albomarginata.

Много изследователи, включително и C. M. Бъртън, вярват, че всички пъстролистни форми на kerrii не са вариетети (var.), но само култивари (cv.).

Хоя керии расте бавно, въпреки това може да нарасне до солидни размери.
Тя е катерлива и изисква много място.


Бързо образува корени на резници, поставени във влажна среда. Въпреки това H. kerrii не обича постоянна влага. Тя понася засушаване и по-добре да изберем опръскване (особено в горещото време) , отколкото излишно поливане. Ако почвата е постоянно влажна или мястото на отглеждане е тъмно, листата и стъблата на керии ще омекнат много бързо.
Оптимални температури за отглеждане макс. 20-25, мин 12-15 (през зимата).
Цветове- мъхести ,събрани на гроздове от 15 до 25 броя. Окраската варира от бяло с лек оттенък на лимонено -жълт до жълто или бледо розово. Влияние върху нея силно оказва осветеността. Ако преместите същото растение на друго място, с различна осветеност, то може да ви зарадва с различна окраска на цветовете.

Венчелистчетата на напълно отворените цветове са извити назад. При стареенето на цветовете, окраската им се променя – първо те са розови, след това преминават в тъмно розово и накрая в червеникаво-кафяв цвят. Причината за това е обилното отделяне на тъмночервен нектар. Цветовете са с диаметър от около 1 – 1.4 см.
Цветоносните дръжки са 2 – 6 см дължина.

На слънчево и топло място хоя Керии разцъфтява без проблеми.
Цветовете се явяват всяка година на една и съща цветоносна дръжка , почти на всеки възел.

Обичайно около празника на Св. Валентин в цветарските магазини ще видите да се продва Хоя керрии –едно листо в саксия.


Понякога се налага доста дълго да чакате то да започне да расте. Въпросът дали може да се вкоренява Хоя керии от листо е доста спорен. Според опита на любители цветари –да, възможно е , но само тогава, когато листото е откъснато поне с мъничка дръжчица. В противен случай растението в саксията няма да се вкорени и дори да не изгние с течение на времето, вие ще имате само еднолистно растение, но не можете да очаквате от него да порастне.

Източник:
http://www.simones-hoyas.de/

http://flowers.bitrix.ru/forum/forum17/

Благодаря на Диа за снимките. :liubov:
Още нейни хои можете да видите Албум Хои

Moria » Пет Фев 12, 2010 11:13 am

Хоя (Hoya) – описание на видовете

Коментирайте тази статия

* Задължително поле