Автор HobbyKafe | Секция 1.0 Стайни цветя и растения | Дата 14-06-2010
Семейство: Агавови (Agavaceae).
Разпространение: Тропичен и субтропичен пояс.
Легенда: Името на драцената произхожда от древногръцката дума dracaena – женски дракон.
Описание: Родът Драцена (Dracaena L. (D. Vand.) съдържа около 150 вида многогодишни растения от семейство Агавови (Agavaceae). В различните източници Драцената се посочва, че принадлежи към семейство Драценови (Dracaenaceae), а в английската таксонометрия се причисляват към семейство Рускусови или Иглицови (Ruscaceae). Имат вдървени стебла и издължени листа събрани на върха. Драцените се използват като декоративни растения за жилищни и офис площи. Смята се, че драконово дърво успокоява и облекчава депресии.
Растеж: Бавен.
Период на покой: Няма изразен.
Цъфтеж: Много рядко цъфти при стайно отглеждане. Цветовете на драцените са малки, бели или зеленикави, с приятен мирис, достигащ при различните видове до тежък аромат, понякога по време на цъфтеж е за предпочитане да се извадят на открито.
Светлина: Ярка и разсеяна. Желателно е да се предпазва от излагане на пряка слънчева светлина. Драцената може успешно да се отглежда на известно разстояние от засенчен южен прозорец. Пъстролистните видове (с вариегатни листа) се нуждаят повече от светлина от видовете със зелени листа.
Температура: През пролетно-летния период 20-25°С. През есента и зимата, в помещенията, в които го отглеждаме, е желателно температурата да се поддържа в границите на 16-18°С, и в никакъв случай да не пада по-ниско от 10°С.
Поливане: Обилно през пролетта и лятото, като се изчаква леко засушаване на повърхния слой на почвата. През зимата поливането се намалява, като е задължително да се засушат около 4-6 см под нивото на почвата. Драцените с широки листа изискват по-обилно поливане, защото при тях се изпарява повече влага през листната маса, отколкото се изпарява при теснолистните видове.
Влажност: Драценовите растения обичат високата влажност, но понасят и сухият въздух при стайно отглеждане. През лятото опръскваме до два-три пъти дневно с вода 2-3°C по-топла от температурата на околният въздух. От време на време можем да изкъпваме целите растения под душа с хладка вода, или да изтриваме листата с влажна и мека кърпа. За поддържане на влажността можем да поставим в саксията с растението подложка от влажен торф.
Торене: През лятото торим ежеседмично с комплексен тор, през зимата се тори максимум един път месечно.
Подрязване: Когато голата част от ствола на растението стане около 30 см, можем да го подрежем, като върховете се използват за резници.
Пресаждане: Младите растения се пресаждат максимум веднъж в годината. Възрастните драцени можем да пресаждаме на три-четири години, като сигнал за пресаждане е запълването на саксията с корени.
Размножаване: Със семена се размножават само зеленолистните драцени. Размножаването с връхни резници или части от стеблата се е най-често използваният, бърз и сигурен метод.
Почва: Почвата трябва да е хранителна, богата на хумус, с нормална киселинност (рН 6-6,5). Тя може да се състои от торф (3 части), широколистна листовка (2 части) и пясък (1 част). При пресаждане е добре да се добави прясна смес на почва с пясък, парченца дървени въглища (бреза) и натрошена на малки парчета тухла. Парченцата въглища спират процеса на гниене, а тухлените дренират и абсорбират излишната влага, което е много важно, защото драконовото дърво не понася застояла вода в корените. На дъното на саксията трябва да се подсигури добър дренаж. На растенията в големи саксии е препоръчително почвата да се подменя частично веднъж годишно, или поне горния (2-3 см) слой на почвата. Драцената може да се отглежда и при хидропонни условия.
Проблеми при отглеждане: Преполиването е много опасно при драцените.При систематично преполиване корените загниват. Много често хората погрешно предполагат, че промените във вида на растенията се дължат на сухия въздух и липсата на напояване, и започват да поливат повече и опръскват обилно растенията, което е фатално.
Кафявите петна по периферията на листата говорят за прекалено сух въздух, измръзване или засушаване на растението.
Усукани меки листа с кафяви краища – големи температурни разлики през деня и нощта, примерно, когато след един топъл ден, през нощта температурите паднат под нормата от 10-12°С.
Пожълтяване на листата – при сух въздух, или липса на хранителни вещества в почвата (напр. азот).
Светли сухи петна върху листата – прекалено интензивна светлина или слънчево изгаряне.
Вредители: Белокрилка, акари, щитовидна въшка, памуклийка, трипс
