Резитба и поддръжка на рози – майсторски клас

0

Автор HobbyKafe | Секция 2.1 Рози и клематиси | Дата 02-04-2011

Много градинари гледат на своите рози през ранната пролет, като просто времето, в което режеш, а после чакаш, докато започне цъфтежа. А истинските розари знаят, че точно сега е времето да се погрижат за розите си, така че всички съседи да въздишат от завист.
Премахването на клончета е специална техника, която се извършва след основната резитба след като розите тръгнат и новите клончета са дълги до 3-5-10 см максимално. Извършва се с пръсти, тъй като е нужна прецизност, а и клончетата са меки и нежни и лесно се премахват.


Логиката на нещата – защо се налага.

Целта на всяко едно растение и конкретно розов храст е да се развие, цъфне и плодоноси, за да се оформят семената, така че да се съхрани за следващата година. Ето защо, розовият храст винаги пуска първо няколко единични водещи пъпки, от които се развиват основните клони. Много скоро след това обаче, често тези единични пъпки биват последвани от още няколко и обичайно, от една листна пазва излизат по 3-4 бъдещи клончета. Това е резервният план на растението, в случай, че нещо се случи на основния клон. Ако в последствие целият връх по някаква причина загине, се развиват спящите пъпки по дължината на стъблото, това са няколкото пъпки надолу които се развиват, а има и още резервни спящи, които изобщо не се развиват, докато наистина не се наложи – това е механизмът на оцеляването в природата. 
Много често обаче, при оптималните условия на развитие, които се осигуряват в градините, растението решава, че всъщност е напълно безопасно да изкара наведнъж всички пъпки по дължината на стъблото, освен най-дълбоките резерви. И го прави, като целта е да се изкара колкото се може повече цвят, съответно семена, съответно повече поколение. Растението не го интересува качество на клоните, дължина, устойчивост на болести, качество на цвета, а само и единствено количеството – повече цвят, повече поколение.
На пръв поглед, това е и нашата цел и затова, а и защото никой не ни е казал, че така не се прави, ние оставяме нещата да следват собственото си развитие.

НО

Запаленият розар знае, че нещата не стават така. Ако искаме оптимално количество цветове, с добро качество, по-голяма трайност, както и добре оформени и най-вече здрави храсти, което пък е залогът за още повече цветове през годините се налага да бъдем твърди. И да отстраним повечето от тези нови кълнове като ние определим как точно да се развива храста, а не просто в последствие да режем клони така както дошло.
За целта внимателно, с помощта на палеца, премахваме ненужните ни кълнове, като леко ги отделяме.

Спазваме следния механизъм

Първо решаваме колко клона на всяко стъбло искаме да имаме – обикновено оставяме 3 пъпки да се развият, което в случай че имаме примерно 10-12 базални основни клони осигурява един прекрасен храст. Ако вашите храсти са с по-малко основни стъбла, или искате все пак превес на цветовете, макар и с по-лошо качество, можете да оставите и 4-5 пъпки да се развият.
След това, определяме, в коя посока залязва слънцето – розите гледат към залязващото слънце – в случай, че искате рози за рязан цвят, оставете тези кълнове, които са насочени правилно, на останалите, дръжките ще се извият.

И действието, стъпка по стъпка

Първо, махаме пъпките, които не искаме да се развиват. Махаме всички, които се развиват настрани или надолу, или директно към пътеката или сочат към стена и ще опрат в нея. Прекарайте си мислено черта като за пораснало вече клонче и вижте дали няма да се пресича с друга пъпка и махнете ненужната.
Махаме и всички пъпки, насочени навътре към центъра на храста, освен ако изрично не желаем да го сгъстим или съобразяваме със залеза, заради отрязания цвят. Ако решим все пак да оставим пъпки, които да растат навътре, нека все пак те да са в горната част на храста – в основата му ще е твърде гъсто и храсътт ще започне да се маносва и да боледува.
След това разредете тройните – нека от една листна пазва да остане да се развива само една пъпка –в идеалния случай това трябва да е най-силната пъпка, в най-добрата позиция. Ако ли пък има разминаване – изберете пъпката в по-добра позиция, дори и да е по-слаба – ще навакса. При всички случаи обаче, оставате само една пъпка – иначе храстът няма да знае към коя точно да насочи енергията си и в крайна сметка резултатът ще е посредствен.
При всички случаи запазваме външните пъпки на височина до 30 см – това са силни пъпки, които ще ни дадат основни цъфтежни клони, и пак задължително махаме всички вътрешни пъпки на тази височина – ще сгъстят центъра и храстът ще боледува.

Дотук, сме отметнали около 50 % от покаралото. Сега остава да решим и кое ще запазим от останалите пъпки. Стремим се да запазим силните пъпки в правилната позиция, сочещи към слънцето, добре разположени по височината на храста. И все пак, вероятно имаме повече такива пъпки, отколкото са ни нужни. В този случай, оставяме най-горната, следващата махаме, после пак оставяме, но повече от 3 до максимум 5 на едно стебло. По този начин храстът се прорежда, осигурява се добра вентилация и не боледува. От друга страна, махайки слабите пъпки, които не отговарят на критериите ни, може да се окаже стеблото да остане само с една пъпка – не се притеснявайте, максимум до 2 седмици, спящите пъпки по дължината на стеблото ще се събудят.

И набюдавайте своите рози – ще видите, че те пускат отново и отново пъпки, и ви дават шанс да оформите храста си в наистина зрелищна гледка. В началото може да сте малко объркани, но с времето се превръща в рутина и някак, сякаш свиквате да разбирате нуждите на своите рози. Освен това, честото наблюдение и грижи ви спасяват от много неприятности, предимно свързани с вредители и болести – например, забелязвайки болно листо с остраняването му навреме, си спестявате усилилето от лекуване на болен храст.

Ето един пример, от моя първи опит :

Преди

Преди

След

След

Статия: Blue sky »
Снимки: Blue sky »

Резитба и поддръжка на рози – майсторски клас

Коментирайте тази статия

* Задължително поле