Авокадо — Persea. Отглеждане. Размножаване

0

Автор HobbyKafe | Секция 2.5 Редки екзотики | Дата 08-08-2010

Авокадо — Persea. Отглеждане. РазмножаванеСемейство: Лаврови (Lauraceae Juss). Към рода Авокадо (Персея – Pesea ) принадлежат около 150 вида вечнозелени храсти и дървета, разпространени в тропическите и субтропичните части на Северна и Южна Америка, Югоизточна и Източна Азия, островите Макронезия, до 600-1000 м. надморска височина. Името на авокадото идва от наречието nahuatl, мексиканските индианци го наричат ахуакатл –  ahuacatl (testicle) – тестис, като асоциация с формата на плода.

Описание: Дървета авокадо достигат до 20 метра на височина, с големи и дълги листа с елипсовидно-лацентна форма, гланцирани от горната си страна. На цвят листата са кафеникаво-зелени по върховете до зелени в по-ниските части, с дълги дръжки (до 10 см). Цветовете са двуполови, дребни, зеленикаво-бели събрани в хаотични съцветия, изникват в пазвите на листата. Плодовете са костилкови, тъмнозелени или почти черни, едносеменни, големи (на дължина от 5 до 20 см, и от 250 до 600 грама), с различни форми. Меката част на плода е месеста, кремаво-жълта и ароматна. Плодовете на авокадото съдържат до 45% мазнини, ди 30% ненаситени мастни киселини, а количеството на протеини е два-три пъти повече отколкото е в ябълки, круши, грозде, цитруси, банани и други плодове. Плодовете са богати на витамини от групите  B, A, E, D и в неголямо количество и витамин С. По калоричност авокадото превъзхожда 2-3 пъти всички останали свежи плодове. Високата калоричност и ниското съдържание на виглехидрати правят плодовете на авокадото безценна храна в менюто на диабетиците. Листата и костилката на авокадото съдържат токсични вещества, опасни за хората и животните – могат да предизвикат стомашно-чревно разстройство и алергии.
Култивиране: Авокадото е култивирано в Мексико от ацтеките още през третото хилядолетие пр.Н.Е. В днешно време най-известният сорт авокадо е Persea americana (P. gratissima Gaertn.). Промишленото култивиране на авокадо е започнало в Флорида (САЩ) през 1856 г. Най-големия производител в световен мащаб на авокадо е Мексико. В момента съществуват около 400 сорта авокадо, от малки с размер на слива до големи, достигащи до 1 кг. , някой от тях са светло зелени на цвят, други до тъмновиолетови, с различни форми на плода, от ябълковидни то такива с форма на круша. Повърхноста на авокадото може да бъде от огледално гладка до силно намачкана.
Отглеждане в домашни условия: Като растение много рядко ще срещнете авокадото в някой цветарски магазин, поради тази причина повечето любители го отглеждат от костилка. Авокадото се чувства добре на светло, слънчево място, което е защитено от ветрове. Ако има достатъчно пространство и добра осветеност, може успешно да се отглежда като декоративно стайно растение, но без да цъфти – в домашни условия това е почти непостижимо. Авокадото расте бързо, добре е саксията, в която е засадено да е с по-голям размер, тъй като развива голяма кореновата система.
Температура: Лятото 22-28°С, през зимата не по-ниска от 16-18°С. Ако температурите паднат около 12 °С, листата на авокадото ще опадат.
Поливане: През лятото поливаме обилно, без да изчакваме горния слой на субстрата да засъхне,  през зимата намаляваме обема на водата и се допускат краткотрайни (до седмица) засушавания на повърхноста на почвата.
Влажност: Като всяко тропическо растение, авокадото обича високата въздушна влажност, През отоплителния сезон (зимата) е добре да се опръскват един-два пъти на ден листата с вода със стайна температура.
Подхранване: В периода на вегетация (пролет-лято) подхранваме веднъж на две седмици с минерални и органични торове. През зимата (период на покой) не се тори.
Подрязване: През пролетта оформяме короната, като за сгъстяването и може да отчупим младите връхчета.
Период на покой: От октомври до март. Оптимални температури 18-20°С, поливаме умерено, необходимо е добро осветление.
Пресаждане: През пролетта младите растения се пресаждат ежегодно, възрастните само по необходимост, или на 2-3 години.
Почва: Добре дренирана, богата на хумус, смес от листовка, торф, пясък 1:1:1. На дъното на съда се поставя слой керамзит за дренаж.
Размножаване – методи:
Със семена : Костилките на недоузрелите плодове не поникват.
В субстрат: За размножаване е необходимо семената да са пресни. Субстрата, който се ползва е от равни части листовка, торф и пясък, костилката се поставя така, че острата връхна част да е нагоре и на нивото на субстрата. Отгоре се покрива с прозрачен съд или полиетиленов плик. Поставя се на светло место, без пряко слънчево огряване. Поддържа се постоянна температура не по-ниска от 21°C, периодически се опръсква субстрата и се проветрява. Когато покарат поници (това може да отнеме около шест месеца), се открива, поставя се на по-светло, но не и на пряка слънчева светлина. Когато укрепне достатъчно се пикира в индивидуална саксия.
Авокадо — Persea. Отглеждане. РазмножаванеВъв вода: По диаметъра на средата на костилката се пробиват четири малки дупчици, разположени на 90 градуса, внимателно, за да не се нарани ядката. В дупчиците се поставят четири клечки за зъби, кото служат за опора. Цялата „конструкция“ се поставя върху чаша с вода, така че водата да покрива долната част на костилката. Нивото на водата трябва да се поддържа постоянно. Кoгато се появят достатъчно корени, можем да посадим семеначето направо в саксия. Може също първоначално да се постави във влажен памук и когато костилката се раздели на две, да се премести в саксия. След седмица-две ще се появи и кълнчето.
Чрез резници: Не се размножава чрез резници, тъй като трудно се вкореняват. При едногодишните резници – не повече от 6% вкореняемост, а при двугодишните – до 20%.
Облагородяване: Облагородяване се прави през втората половина на лятото, от спяща пъпка или напролет, на израстнали двугодишни растения с диаметър на стеблото 0,7 – 1 см.
Растенията, размножени от семена цъфтят на шестата – осма година, а присадените – на трета или четвърта година.
Проблеми при отглеждането: Предразположено е към бактериални, вирусни и гъбични заболявания.
Листата кафенеят – първо крайчетата, а в последствие и целите листа покафеняват и опадват. Причина може да бъде сухия въздух, през зимния период когато отопляваме помещенията се опръсква редовно с вода със стайна температура. Симптоматиката е същата  при недостатъчно поливане.
Листата жълтеят и опадват: Причина може да е червеното паяче или други акари.
Листата избледняват и губят окраската си. Причина може да бъде недостатъчната осветеност. Ако растението дълго време е било засенчено, трябва да се аклиматизира постепенно към директната слънчева светлина. През зимата е желателно доосветяване с луминисцентна лампа.
Вредители: Щитоносна въшка, акари.

Коментирайте тази статия

* Задължително поле