Левизия (Lewisia)

Снимка: Миша

Левизия са род растения от Семейство Тученицеви (Portulacaceae) кръстени на Мериуедър Люис, който ги среща случайно през 1806 г. Род Левизия е представен от около 20 вида. Родното местообитание на Левизиите са скалите със северно изложение в западната част на Северна Америка. Местните индианци са яли корените, които също са били използвани за лечение на болки в гърлото. Многогодишни сукулентни растения, по голяма част от които листопадни, като има и полу-листопадни и вечнозелени като Lewisia cotyledon и култиварите произлезли от този вид. Образуват розетка – една или повече, които могат да досигнат до 15-20 см в диаметър. Листата са удължени, ланцетно-лопатовидни, заоблени на върха, често с накъдрена периферия, месести, тъмнозелени, с дължина от 3 до 10 см. Стъбло почти липсва или е съвсем скъсено, удебелено. Корените са дълги и месести. Цветоносите – един или повече, се появяват от периферията на листната розетка и са многобройни понякога, със сравнително едри и ярки цветове. В градините отскоро набират скорост хибриди, които са вечнозелени, с разнообразни цветове. Растението е напълно зимоустойчиво, но има специфични изисквания, за да се отглежда у нас. Въпреки, че са предизивикателство за всеки градинар, левизиите са толкова красиви и необичайни цветя, че все повече любители ги отглеждат в саксии или в градините си.

Автор: mugofrodo8

Може да прочетете повече в темата: Левизия /// Lewisia

Кедър (Cedrus)

Снимка:
ToBo

Кедър (Cedrus) е род иглолистни дървета в семейство Борови (Pinaceae) и подсемейство (Lariceae) Лиственичеви. Много близки са до елите (Аbies), поради еднаквата структура на шишарките, макар че по някои външни белези представителите на род Кедър приличат на Листвениците (Larix),те се отличават съществено от тях. Това са едри вечно зелени (предимно дървета), които развиват удължени клонки със спираловидно наредени иглолиста и скъсени клонки с иглици, събрани в снопчета. Листата са игловидни, вечнозелени, четириръбести, твърди и бодливи, дълги от 8-60 мм разположени в гъсти снопчета от по 15-45, като разликата в цвета според видовете варира от ярко жълтозелено до тъмнозелено, до към силно синьозеленикаво, до бледо синьо-зелено и в зависимост от дебелината на специален слой бял восък (който предпазва иглиците от изсушаване) може да премине в сребристо до светло сиво.

Цялата публикация “Кедър (Cedrus)”

Ела (Abies)

Снимка:
Margaritenia

Ели (Abies) е род от вида вечнозелени иглолистни от семейство Борови (Pinaceae) и подсемейство Елови (Аbietae). Представителите на род Ела имат голямо значение за горското стопанство в страните от умерения и от субтропичния пояс на Северното полукълбо. Повечето от тях са едри дървета, достигащи на височина от 10 до 110 м. Ареалът им е обширен и включва Централна и Южна Европа, Северозападна Африка, Централна и Северна Азия, Централна и Северна Америка и части от Австралия.

Елите могат да бъдат различавани от другите представители на семейство Борови (Pinaceae) по характерните си теснолинейни, винаги плоски иглолиста, които имат явно изразени най-често отдолу две бели линии. Обикновено иглиците са ориентирани привидно двуредно и свързани с основата посредством малки чашкоподобни гнезда. Мъжките реси са разположени поединично в пазвите на иглолистата от горната страна на клонките. Шишарките се развиват като странични образувания по най-връхните и силно осветени странични и стари клонки. Характерно за тях е, че се появяват поединично сравнително едри от 5-25 cm и изправени (друг основен отличителен белег), добре развити покривни (стерилни) и семенни (фертилни или пазвени) люспи и че след като узреят се разпадат, за да освободят семената, а оста им се запазва известно време на дървото. Семеносенето започва според видовете от 10-та до 30-40-та година. Кълняемостта на семената е ниска (по-висока в ареалите където видовете представляват ендемид) средно между 30 и 83 %.

Цялата публикация “Ела (Abies)”