ХобикафеЗа нашите настоящи и бъдещи хобита – да разкажем, да покажем, да намерим ново хоби, или просто да си поговорим

Тази статия е едно невероятно добро описание в картинки, отново на Paul Cumbleton, на процеса на пресаждане на плейонета. Огромни благодарности на Пол, за разрешението да публикуваме тук този материал. Авторските права за всички снимки в тази статия принадлежат на Paul Cumbleton. Оригиналът на тази статия е публикуван тук: http://www.srgc.org.uk/wisley/wisleylog.html
(English: This article is an extremely good description in pictures, again written by Paul Cumbleton, explaining the process of repotting pleiones. Special thanks to Paul for his permission to publish this article here. The copyrights for all pictures in this article belong to Paul Cumbleton. This article has originally been published at: http://www.srgc.org.uk/wisley/wisleylog.html )

15 януари, 2009

Както винаги по това време на годината, аз съм си в къщи и се заемам със сериозната работа по пресаждането на моята колекция от плейонета. Затова, записките от тази седмица ще бъдат стъпка по стъпка описание на това как го правя.

1. Изваждане от почвата

Аз пресаждам цялата си колекция и причините за това ще станат ясни след малко. Първо, вадя туфите от псевдобулби от саксиите и след това една по една отделям булбите от туфите. Всяка псевдобулба живее само една година и всяка година тя дава живот на една или повече нови псведобулби. На първата снимка може да видите как старата псевдобулба (сега напълно изсъхнала) в средата е изхранила две нови псевдобулби. Корените също са едногодишни и по това време на годината вече са напълно мъртви. Затова и могат да бъдат подрязани с ножица.

Виждате, че не премахвам напълно старите корени, а оставям около 2-3 см от дължината. Това просто дава някаква основа, която помага на псведобулбите да се закрепят в новия субстрат когато ги пресаждам. Следващата снимка показва колко остава от корените след като ги подрежа:

След това разделям двете нови булби и отделям старата, изсъхнала булба от миналия сезон, която вече може да бъда изхвърлена. Тя се отделя лесно, с нежно дръпване.

Макар, че не е особено важно, аз също така отстранявам кафеникавото, хартиено покритие, което покрива част от всяка булба. Това е и подходящото време добре да огледаме всяка псевдобулба, проверявайки за признаци на вредители или заболявания.

2. Съхранение

След като съм извадил всички булби от една саксия, ги съхранявам в хартиени пликчета, като не забравям да прибера и етикета за саксията вътре във всяко пликче. Подреждам пликчетата в малки корита, където престояват докато се приготвя за засаждането им. Може да побрете много пликчета в едно такова корито. Подредени по този начин, те заемат малко място и лесно могат да бъдат пренасяни.

Правя всичко това по ред причини. Първо, притежавам две оранжерии с плейонета и съхранявайки ги по този начин, мога лесно да ги преместя в едната от оранжериите, което означава, че се налага да затоплям само едната от двете оранжерии за известно време, като по този начин спестявам малко разходи. (През зимата поддържам температура малко над точката на замръзване в оранжериите с плейонета, т.е. около 5 градуса по Целзий). На второ място, опразвайки едната от оранжериите, мога да я почистя напълно и да я дезинфекцирам, надявайки се, че започвам годината „на чисто”. След това премествам всички плейонета в почистената оранжерия и повтарям процедурата по почистването и в другата оранжерия.
По време на изваждането от субстрата, аз отбелязвам пликчетата на тези видове, които цъфтят по-рано през сезона и винаги започвам засаждането именно от тях. Освен всички зимно-цъфтящи хибриди, неизменно при мен първо цъфти Pleione humilis – дори в момента цъфти едно, затова и това е първият вид, с който започвам засаждането.

3. Субстрат за засаждане

Изпробвах какви ли не смески през годините. Тази, която използвам сега, е много проста – само кори и мъх. Купуването на хубави кори за орхидеи би могло да бъде доста скъпо. Тъй като аз пресаждам растенията си всяка година, на мен не ми е необходимо корите да издържат за повече от един сезон и съм стигнал до извода, че и по-евтина алтернатива ми върши работа. Използвам така наречените „кори за саксии” на фирма Melcourt:

Както може да видите на опаковката, те произвеждат различни видове кори; тези, които ползвам, са първите от списъка. Ето така изглеждат:

За по-малки псевдобулби или за семеначета това е твърде груб субстрат, затова за тях купувам качествени кори за орхидеи, като взимам дребната фракция на Ratcliffe Orchids. Може да ги видите на снимката по-долу и да сравните с корите горе. Те са с перфектен размер… но струват повече от два пъти по-скъпо от корите за саксии на Мелкорт!

Както споменах, другата съставка е мъх. Използвам изсушен мъх сфагнум с произход от Нова Зеландия. Това е видът Sphagnum cristatum, който расте бързо и се добива при спазване на правилата за добив и дълготрайно запазване на вида. (Бел. прев.: Точната дума/термин, който е използвал автора е “sustainably”; това са най-общо набор от екологични мерки, условия и техники на отглеждане и добив на някакво растение или използване на някакъв ресурс, така че да има достатъчно ниво на възстановяемост на този ресурс; т.е. в случая се има предвид, че мъхът се добива с грижа за природата и се взимат мерки естествените му находища да не бъдат унищожавани или намалявани). Може да прочетете повече за този аспект на уеб страницата на производителя: http://www.justmoss.com/greenissues.htm
Тъй като използвам голямо количество, купувам 3 килограмови бали, които пристигат компресирани по този начин:

Разкъсвам компресираните влакна и първо ги накисвам в кофа с вода. Открих, че когато се опитвам да смесвам мъха с кори, влакната са твърде дълги и не се смесват добре, като постоянно имат склонност да се отделят, затова е необходимо да бъдат накълцани на по-къси размери. Това се прави лесно, когато са влажни. Взимам голяма шепа от мокрия мъх, изстисквам излишната вода, така че мъхът да остане по-скоро влажен, отколкото мокър и след това използвам фино назъбеният край на нож за хляб, за да го нарежа. Това е по-лесно и по-бързо от ползването на ножица. След като съм го накълцал, забърквам смеската. Използвам три части кори и две части мъх (обемни части) и крайната смеска изглежда по този начин:

Открил съм, че тази смеска стимулира силен коренов растеж, както може и да видите на долната снимка, където току-що съм извадил съдържанието на една миналогодишна саксия, за да започна да я пресаждам.

4. Засаждане

За да засадя отново, пълня една саксия със субстрат до около един сантиметър от ръба и нареждам псевдобулбите отгоре. Може да ги наредите доста близо една до друга, така че да ви се получи красиво изобилие от цветове:

Накрая, засипвам, използвайки само корите, за да покрия булбите до около половината от тяхната височина, така че да оставя само носовете им да се подават над субстрата:

След като съм засадил всичко, остава само да ги занеса обратно в оранжерията, където масата започва бързо да се пълни с новопресадената колекция. Мисия изпълнена!

ravik

Плейоне / Pleione