Автор HobbyKafe | Секция 1.2 Орхидеи и бромелии | Дата 05-02-2019
Източник на информацията: Paul Cumbleton, http://www.pleione.info
Превод/Translation: http://www.hobbykafe.com
Къде да ги отглеждаме?
Плейонетата произхождат от области с ясно разграничени сезони на пролет, лято, есен и зима и растат най-добре при условия, при които средната лятна температура не надхвърля 25 градуса (макар че издържат и няколкодневно повишение до 30 градуса). През зимата, когато са в състояние на покой, те трябва да се държат на студено, на границата преди замръзването. Идеалният диапазон е между 1 и 5 градуса. При необходимост, ако обикновено зимите ви са твърде топли, част от плейонетата могат да се държат в хладилник. При тези ограничения, плейонетата могат да се отглеждат на перваза на прозореца, в парник или в студена оранжерия, и биха могли да се отглеждат навън през месеците, при които няма опасност от замръзване. В области с кратки или меки зими, би могло дори да се отглеждат плейонета, засадени направо в градината. Но все пак, повечето хора ги отглеждат като саксийни растения.
Контейнери/съдове за отглеждане/саксии
Могат да се използват както глинени, така и пластмасови саксии и и двата метода си имат своите поддръжници. Глинените саксии изискват по-често поливане, но изпарението от повърхността на глинената саксия, спомага за поддържането на хлад около корените и увеличава влажността около растенията. Пластмасовите контейнери изискват по-рядко поливане, лесни са за почистване и са по-леки. Много хора използват плитки, разлати саксии или саксии за семена, тъй като в природата плейонетата са с плитки корени, но все пак има и такива, които използват дълбоки саксии. Например, според Kew (Кралската Ботаническа Градина в Англия), плейонетата не са с чак толкова плитки корени, a се адаптират до каквато и да е дълбочина на контейнерите, стига структурата на субстрата и поливането да са правилни. Може би е разумно преди употреба, контейнерите да бъдат добре почистени и дезинфекцирани.
Засаждане и субстрат
Плейонетата могат да бъдат засаждани или пресаждани по всяко време докато са в покой. Според Пол, обикновено е добре това да се направи през късния януари – началото на февруари. Старият субстрат трябва да бъде напълно почистен и старите корени да се подрежат. Някои подрязват доста ниско, оставяйки около един сантиметър от корените, докато други предпочитат да ги оставят по-дълги, за да помогнат на псевдобулбите да застанат стабилно в новия субстрат. Псевдобулбите трябва да се засаждат така, че около една трета от тях да стърчи над субстрата, и да бъдат на разстояние една от друга около 2 см. Някои видове изглежда, че предпочитат пълно покриване със субстрат (P. bulbocodioides, yunnanensis, limprichtii and scopulorum). Плейонетата могат да растат в различни субстратни смеси, като основното изискване е сместа да бъде много въздухопропусклива и лесно оттичаща се. По-долу са двете основни смески, които Пол ползва (под „части” по-долу се има предвид „обемни части”):
2 части кори и 1 част мъх. Мъхът може да е както горски, така и сфагнум. Корите могат да бъдат със средни размери за отглеждане на орхидеи или дори кори за мулчиране, но с по-високо качество. Пол използва в Англия сместа Melcourt Potting Bark, която е подобна на (макар и не със същото качество като) чистите кори за орхидеи. Той е използвал този субстрат за всичките си хибриди.
2 части дребни кори за орхидеи, 3 части сфагнум и 1 част перлит. Тази смес задържа повече вода и според Пол както видовите плейонета, така и хибридите се чувстват по-добре в тази смес при неговите условия. В момента той използва тази смес за всичките си плейонета.
Има и много други подходящи смеси – може да използвате чист горски мъх или чист сфагнум, или смес, състояща се от мъх, кори, борови иглички, листовка, едър торф, перлит и т.н. Основната цел е да получите „хрускава” или пореста, въздухопропусклива и лесно оттичаща се смес. Има точно толкова рецепти, колкото и са отглеждащите плейонета!
Поливане
Критичният период е в началото на сезона. Обикновено корените започват да растат, когато цветовете започнат да увяхват и по това време е много важно да се полива оскъдно – целта е да се поддържа субстрата само леко влажен, така че да се стимулират новопоявяващите се корени да търсят влага. Ако по това време субстратът е твърде мокър, има риск новите корени да загният. Веднага щом новите корени са напълно поникнали (често сигнал за това е бързото нарастване на листна маса), поливането може да се увеличи значително. Плейонетата, произхождат от областите на летните мусони. АКО СУБСТРАТЪТ ВИ Е ДОБРЕ ОТТИЧАЩ СЕ, е много трудно да ги преполеете, ако са в период на активен растеж. Най-добрата вода за поливане е дъждовната вода, меката вода от чешмата или вода, преминала през обратна осмоза. Ако водата от чешмата при вас е много твърда, това е приемливо, но все пак внимавайте да не поддържате плейонетата си твърде мокри. По възможност, през лятото дръжте плейонетата си на открито, така че да може дъждовете да ги валят. Те обичат това! Лично аз (Пол) махам стъклото от покрива на оранжерията, в която отглеждам плейонетата, така че дъждовете да могат спокойно да ги обливат. Това също така поддържа по-хладни условия. Когато през есента дните започнат да стават по-кратки, растежът се забавя и накрая съвсем спира и листата започват да пожълтяват. Това е моментът, в който трябва да се намали поливането. Когато листата започнат да стават кафяви, тогава поливането трябва да се спре напълно и да се позволи пълно изсъхване на субстрата. Накрая, листата ще се отделят от плевдобулбите и псевдобулбите навлизат в своя период на покой.
Торене
Плейонетата трябва да бъдат подхранвани, за да изхранят новите булби, които ще цъфтят през следващата година. Те харесват редовно, но слабо подхранване с течни торове. Сещам се за старата рецепта за отглеждане на орхидеи „weakly weekly” (бел. прев. – буквалният превод е „слабо, но всяка седмица”; има се предвид регулярно и постоянно торене, но със слаби разтвори). Торенето трябва да започне веднага щом листата започнат да нарастват бързо. Лично аз (Пол) торя веднъж седмично с торен разтвор на 1/3 от препоръчителните дози. Много хора използват балансиран тор (NPK 1:1:1) в началото, като увеличават количеството на калия в средата на лятото (NPK 1:1:2), макар че и двете формули биха могли да се използват през цялото време. Лично аз започвам с няколко поливки с тор с повече азот (NPK 2:1:1), за да се получи добра листна маса преди да мина на стандартния режим, описан вече по-горе. Пол използва тор с марка Chempak.
Светлина и въздух
При отглеждане в стъклена оранжерия е необходимо засенчване на плейонетата от директна, ярка слънчева светлина. Идеално е 50% засенчване с лек сенник или пък стъклото може да се боядиса с бяла варова боя. Ако се отглеждат на открито, могат да понесат и пълно слънце, но по-често се отглеждат при полу-сенчести условия, например в сянката на дърво, което осигурява шарена сянка. Плейонетата обичат свеж въздух, така че осигурете им добра вентилация. Ако ги отглеждате навън, хубаво би било да помислите и за някаква защита от птици или други животни (да не говорим за топката на съседските деца, прелитаща през оградата). Идеално би било да ги отглеждате в щайга за плодове.
Изключения при отглеждането
Има няколко вида плейонета, които изискват различни грижи от описаните по-горе:
Pleione maculata, Pleione praecox и техният хибрид P. x lagenaria са есенноцъфтящи. Те имат доста по-къс период на покой и е необходимо да бъдат на по-топло през това време – според мен при минимум 10 градуса. Те ще започнат да образуват нови листа много рано, често преди края на годината, също и нови корени. Въпреки новия растеж, не се изкушавайте да ги поливате обилно – дръжте ги сухи, но ги опръсквайте регулярно и може би поставете саксията в няколко милиметра вода за няколко минути, така че да има малко влага в дъното на саксията, за да може новите корени да се насочат натам. Не започвайте редовно поливане докато не се уверите, че новите корени са навлезли дълбоко в саксията. P. maculata в частност обича да бъде отглеждано на по-топло през лятото при доста висока влажност.
Pleione saxicola е друго есенноцъфтящо плейоне, което се отглежда, но според мен, все още няма достатъчно опит сред отглеждащите, за да могат да се препоръчат правилните условия на отглеждане. Изглежда, че развива голяма нова коренова система много рано през есента, дори преди листата да отмрат напълно. Не съм сигурен дали е по-добре да се поддържат влажни, така че тези нови корени да не умрат или пресъхнат или да се засуши като при останалите плейонета. Също така не съм сигурен и за оптималните температури по време на покой. В момента експериментирам с тези фактори и скоро ще публикувам информация.
Pleione coronaria, P. hookeriana и P. scopulorum – всички те имат по-дълга, хладна зима и по-кратък сезон на растеж в сравнение с останалите видове. Те се чувстват най-добре ако се държат на хладно по-дълго време през зимата, като може да се държат и в хладилник ако се налага. Аз препоръчвам да се държат P. coronaria и P. scopulorum в хладилник до около началото на март, а P. hookeriana до късен март. Все пак, наблюдавайте ги и ги извадете веднага ако видите сигнали за цъфтеж по-рано от това време.Освен това, P. scopulorum за разлика от другите плейонета не бива да пресъхва напълно по време на периода на покой, тъй като ще се сбръчка и ще умре.
Pleione forrestii също смятам, че се чувства по-добре при дълъг и хладен период на покой и трябва да бъде на хладно по възможност до началото на март. Все пак, този вид в много по-голяма степен от другите, има склонност да цъфти по-рано и ако ясно се вижда, че пъпките се оформят бързо, то извадете го от хладилника. Може би си струва да се отбележи, че макар че студът отлага цъфтежа, то той не може напълно да го спре – растенията биха могли да цъфнат напълно в хладилник при пълна тъмнина!
И в заключение, трябва да се отбележи, че някои видове, особено тези, споменати по-горе, са трудни за отглеждане и ние все още има много какво да учим. Ако някой от вас отглежда тези плейонета доста успешно, моля споделете как го правите!
ravik » Сря Дек 09, 2009 7:35 pm
