Неофинетия фалката – Neofinetia falcata

История на Фукиран – History of Fukiran

Мистиката е неизменна част от японската култура и много са причините за това явление – езиковата бариера, малкия информационен обмен между Япония и останалия свят, географските разстояния, затрудняващи контактите. Достъпа до богатата култура на Япония е бил силно ограничен, както и до традициите в отглеждането на орхидеи.
За да разберем традицията на отглеждане на японските орхидеи следва да отбележим, че за естетиката е от значение цялото растение, не само цвета. Това е добре документирано още в най-ранните записи – публикувани в китайските книги “Senkaku Ruisho” (преди 1600) и “Kashi Sahen” (през 1617) . В текстовете наричат „Neofinetia falcata” „Keiran Ichimei Fuuran”, който по-късно добива популярност като “Fuuran”, термин, широко използван днес за ботаническата (дива) форма на Neofinetia falcata. Най-ранната културна информация се намира в “Kadan Komoku”, написана през 1665, което потвърждава отглеждането им през периода Kanbun. В този текст се обсъждат общо различни видове растения, като е посочен Fuuran, но няма описание за формите, отглеждани днес. Европейския ентусиаст-орхидеевъд страстно купува много и различни видове, събирайки ги от цял свят, като информацията, свързана с културата на отглеждане на тези орхидеи е много малка или напълно погрешна в общия случай, поради което голяма част от тях изобщо не оцеляват.
Японците изучават и култивират Fuuran от стотици години и имат забележителни резултати в отглеждането им. Проучванията показват големи различия в изискванията между самите Fuuran, които можем да определим в зависимост от географското местонахождение на орхидеята. За отбелязване, че не само Fuuran имат подобни различни изисквания въпреки че са един вид – подобно поведение имат и Dendrobium moniliforme, Cymbidium goeringii и Sedirea japonica. За да направим разлика в изискванията на орхидеите, разглеждани по-долу, за по-просто ще ги наречем „диви” и „популярни”.
За японците красотата е в промените на типичната форма и това понятие се разпростира не само върху цвета, но и в останалите части на растенията, като стъблото (jiku), шпората на цвета (кyo) , листата (tennba), ъгъла, сключен между листата и стеблото (tsuke), корените. Системата им за класификация е доста сложна и отразява всички характеристики на растенията. Географското местоположение на дивата Neofinetia falcata (Fuuran) и полулярната Neofinetia falcata (Fuukiran) се описва и поддържа от японците особено стриктно ( ще отбележим, че този род се отглежда също и в Корея и Китай). Япония е разделена на 8 региона, те от своя страна на префектури. Въпреки че тази информация е доста обща, Fuukiran се намира в Япония от северните области до южните региони. Повечето от Fuukiran виреят по планинските склонове, откъдето селекционери и колекционери ги издирват.
Според стандарта на японското Fuukiran общество (JFS), откриването на нов Fuuran не винаги води до определянето на нов Fuukiran. Трябва да се отгледат няколко поколения нови Fuukiran, както и отделни уникални образци. Това се прави, за да може JFS да прецени дали въпросния Fuukiran наистина е различен, има постоянни еднозначни характеристики, преминаващи върху характеристиките на потомството. Така се определя дали растението е достойно за статута на Fuukiran. От особено значение е и отглеждането в подходящи съдове със сфагнум мъх. Има случаи, в които на растения Fuukiran е отказан статута на Fuukiran просто поради неестетичност на представяне – лоша аранжировка, саксия, зле увит мъх и т.н. Ако Fuukiran-кандидатът премине процеса на оценяване безпроблемно, тогава се записва в специален регистър и се документира официално.
Произхода на Fuukiran е проследен до Едо периода в Япония, приблизително до времето на Bunka-Bunsei епохата (края на 18 век до началото на 19 век). Това е период на процъфтяване на градинарското изкуство, включително и Fuukiran. В резултат на това, записи видетелстват, че цената на един добре гледан рядък Fuuran е била равна на цената на цяла къща с градина. През този период, шогунът Tokugawa Ienari е бил страстен колекционер и покровител на градинарите, отглеждащи редки Fuuran. Той стигнал толкова далеч, че за една рядка орхидея Fuuran заплатил със злато, като натрупал купчина, голяма колкото растението. Посетителите, дошли да я видят, били длъжни да носят маска на лицето, за да не замърсяват въздуха в помещението с орхидеята. За да се харесат на шогуна, военоначалниците му карали подчинените самураи да претърсват поверените им райони за редки видове Fuuran. Оттам тръгва и легендата за самураите, носещи със себе си Neofinetia falcata. Именно в този период се появява термина Fuukiran, означващ „Орхидея с богатство и ранг”.
Популярността на Fuukiran намаля в края на Едо период и е възстановена след Meiji реставрацията (около 1868). През време на Meiji периода в японското традиционно градинарско изкуство се забелязва голямо влияние на западната култура. През този период повечето Fuuran и Fuukiran са забравени и игнорирани, заменени с нови видове идващи от запад. За щастие са запазени списъците, но популярността им е повече от скромна.
В началото на Showa периода ( 1920 г.) е втората вълна на популярност за Furan и Fuukiran, въпреки началото на Втората Световна война. Създават се Fuukiran общества, започват да се издават книги, посветени на класификацията и културата на отглеждане и колекциониране. За съжаление отново са достъпни само за висшата класа на японското общество поради високата си цена. Войната както и Тихоокеанската криза водят до нов спад в популярността им.
Трийсет години след това японските селекционери предприемат политика за популяризиране на културата на Fuukiran сред западния свят и насърчават отглеждането и култивирането им.

lila » Чет Фев 18, 2010 5:54 pm

Неофинетия фалката / Neofinetia falcata

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.