Милтониопсис – Miltoniopsis. Хибриди. Отглеждане

4

Автор Hobby Kafe | Секция 1.2 Орхидеи и бромелии | Дата 22-04-2011

Милтониопсис - Miltoniopsis. Хибриди. ОтглежданеПрез 1889 г. Годфроа-Лебьоф описва рода Милтониопсис – Miltoniopsis, но едва през 1976 г. се възприема официално, благодарение на Гарей и Дънстервил. Рода Милтониопсис включва Miltoniopsis phalaenopsis, Miltoniopsis roezlii, Miltoniopsis vexillaria, Miltoniopsis bismarckii, Miltoniopsis santanaei и Miltoniopsis warscewiczii. Гарей и Дънстервил описват и различията между Милтония и Милтониопсис. Милтониопсиса е с еднолистна булба, за разлика от Милтонията, чиято псевдобулба е с две листа. Булбите на Милтониопсиса са сплеснати и сбито разположени една до друга, докато тези на Милтонията са по-закръглени и отдалечено разположени на дълго коренище.
Милтониопсиса има слава на трудно за отглеждане растение, неподходящо за начинаещи. Като резултат от този мит рядко се отглежда от любители. Въпреки лошата репутация, ако се спазват само няколко основни изисквания, Милтониопсиса ще се отблагодари с обилен ароматен цъфтеж. Цветовете издържат между четири и осем седмици. Добре гледаното растение обикновено цъфти повторно, няколко месеца след първия цъфтеж, практически почти целогодишно.
Произход: Основните три вида, използвани масово за получаване на хибриди, са от Колумбия, Еквадор и Панама. Естествения им хабитат варира от горещи, влажни долини – за Miltoniopsis roezlii, през сравнително хладните влажни тропически гори – за Miltoniopsis vexillaria и Miltoniopsis phalaenopsis, която като изискаване е средна между предните две крайности. Общото между трите е думата „влажно“.
Отглеждане:
Светлина: Ярка, дифузна светлина – за тези, които нямат представа, това не е дълбока сянка, но е достатъчно светло, така че когато поставите ръката си между светлината и растението, върху него да не пада сянка. Лесно се отглеждат на изкуствено осветление при подходящата влажност.
Цъфтежа на Милтониопсиса е по-обилен, когато получава по-голямо количество светлина, но трябва да се внимава да не се излага за преки слънчеви лъчи. Леко червеникавия им оттенък е доказателство за достатъчното количество светлина. Чашелистчетата и венчеслистчетата (sepals и petals) при някои Милтониопсиси се извиват при високи нива на светлината и е по-добре орхидеята да се премести на по-слабо осветено място след образуване на цветните пъпки, за да получим по-добър вид на цвета.
Температури: Препоръчваните годишни температурни разлики са минимални. Дневните са около 27 – 29С, а нощните около 16 – 18С, с денонощна разлика от 11С. При добра въздушна циркулация и висока въздушна влажност, растенията могат да понесат за кратко и температури по-високи от 32С. Някои Милтониопсиси се отглеждат добре при условията на Фаленопсиса при нощни температури около 20С, други при условия, подходящи за Катлеите – 13 – 14С. Понякога е доста объркващо, но е логично следствие от различните температурни изисквания на трите основни вида, които се използват в модерната хибридизация. Като най-обща препоръка може да се каже, че е добре нощните температури да не падат под 16С, което стимулира обилния цъфтеж и нов прираст.
Период на почивка: Условията на отглеждане трябва да се поддържат постоянни целогодишно. Важно е да се осигури дневно-нощна разлика от 6 – 11С. През зимата поливането се намалява, особено за растенията, отглеждани на по-тъмно и без доосветяване в условията на по-къс ден и съответните по-ниски температури. С намаляването на поливането, следва да се намали и торенето – до навлизането във фаза на растеж напролет.
Въздушна влажност: Дневната въздушна влажност е добре да се поддържа от 70 до 90%. Минималните нива могат да спаднат до 60% но не за дълго.
Поливане: Всички видови Милтониопсиси както и хибридите им се поддържат с непрекъснато влажен субстрат, който не бива да изсъхва напълно. Това също е объркваща инструкция за много от отглеждащите орхидеи. Най-често задавания въпрос е „Колко често да поливам?“ За съжаление този въпрос никак не е прост. Не може да се отговори с точност, тъй като условията на отглеждане също са различни – променливите в това уравнение включват сезона, температурните разлики и влажността на въздуха, дължината на деня (светлината), вида на субстрата, който се изполва, преди колко време растението е било пресадено както и … вентилацията (въздушната циркулация). Затова трябва да се научим сами да преценяваме кога и колко. Някои проверяват с пръст дали е влажен субстрата, други преценяват тежестта на саксията,  трети са си създали друг вид преценка на базата на опита си.
Разбира се, също е невъзможно растението да се поддържа непрекъснато еднакво влажно. Може би ще е от помощ един нетрадиционен съвет – ако чувствате, че растението трябва да се полее утре, полейте го днес. За нещастие, отглеждащите фаленопсис винаги ще имат едно притеснение дали да полеят или не. При висока въздушна влажност, големите Милтониопсиса може да се отглежда и в саксии (с примерен диаметър 10 – 13 см.) в борови кори и да се поддържа влажност на субстрата, ако се полива два до три пъти седмично от пролетта до есента. През лятото, ако е топло и много сух въздуха, може да се полива и ежедневно. През зимния период е нормално поливането да се разреди – понякога до веднъж на две седмици.
Единствения момент, когато Милтониопсиса трябва леко да се засуши, е след пресаждане, особено ако е пресаден преди да са изникнали новите корени. Редовното поливане се възобновява веднага, когато те започнат да нарастват.
Субстрат: Тънките, нишковидни корени на Милтониопсиса лесно се увреждат и умират при сух или прекалено мокър субстрат. Необходим е добър дренаж за да се поддържа влажност. Някои предпочитат дребни кори с добавки на перлит или парченца сфагнум. Понякога се добавят материали като натрошени лешникови черупки, натрошени черупки от стриди, обвивките на оризовите зърна или нишки от дървовидна папрат. Тези добавки силно зависят от самия отглеждащ орхидеята, както и от навиците му за поливане. Пластмасовите саксии са предпочитани, защото задържат повече влага, но дренажа трябва да е наистина добър. Понякога е достатъчен слой от едри кори на дъното. Могат и допълнително да се пробият дупки по корпуса на саксията.
Най-добре е, да се пресажда наесен, когато нарастват корените и новия прираст е достигнал половината от големината на зрялото растение. Препоръчва се ежегодно пресаждане и смяна на субстрата. Твърди се, че пресаждането късно на есен помага на Милтониопсиса да се съвземе от стреса на високите летни температури.
Торене: По време на активния растеж се препоръчва ежеседмично торене с 1/2 до 1/4 от препоръчителната доза тор. Обикновено е предпочитан тор с високо съдържание на азот NPK 30-10-10. Препоръчва се, за стимулиране на цъфтежа веднъж на всеки 3 – 4 седмици да се използва формула с по-високо съдържание на фосфор – NPK 10-20-10. Най-често срещания проблем при торенето е натрупването и отлагането на соли в субстрата – в резултат на самото торене или/и минерализираните води. Затова се практикува първо обилно поливане с течаща вода и повторно обилно промиване около час по-късно, когато солите са се разтворили.

Статия:от lila
Снимки:от sunlight
РедакциЯ: Hobbykafe

Милтониопсис – Miltoniopsis. Хибриди. Отглеждане

Коментари 4 коментара

Много ми харесват тези цветя, но не ме бива в отглеждането 🙁

Много красиво растение! Поздравления за хубавата статия! Много полезна информация в случай че искаш да отглеждаш това растение. Но както се казва на чист български „иска се майсторлък“! Не е никак проста работа. 🙂

Брей, за пръв път виждам такива хубави и интересни листа.

Да, много е красиво 🙂
А и статията е супер изчерпателна.

Коментирайте тази статия

* Задължително поле