ХобикафеЗа нашите настоящи и бъдещи хобита – да разкажем, да покажем, да намерим ново хоби, или просто да си поговорим

Родът Кориантес – Coryanthes се състои от 30 вида, открити в Южна Америка от Гватемала до Боливия. Разпространени са в горещи, влажни региони до 1000 м. надморска височина. Наричат ги още „орхидея кофа” заради специфичната форма на цветовете. През 1831 година Сър Уилям Хукър, английски ботаник и систематик, за първи път описва Кориантес макулата (Coryanthes maculate) като вида Кориантес.
Описание: Относително голям симподиален епифит. Растението с листата е приблизително около 45 см, но може да достигне и 70 см. Псевдобулбите са елипсовидни и характерно оребрени, с дължина от 7до 15 см. Листата излизат по две, при някои видове до три от върха на всяка булба, на набраздени дръжки, тесни, островърхи и дълги от 35 до 55 см, с от три до пет прожилки при различните видове. Съцветието е висящо, с големината от 30 до 60 см, с дълъг цветонос, излизащ от основата на псевдобулбите и завършващ с цветовете – от два до четири, големи около 13 см, много ароматни, но недълготрайни.
Устройство на цвета: Всички орхидеи имат еднаква репродуктивна система – колона (column), яйчници (ovary), полиния (pollinia) и близалце (stigma). Цвета на Кориантеса не прави изключение, но има много екстравагантен вид. Яйчниците представляват стволовидна връзка между цвета и цветоноса. Чашелистчетата, които първоначално служат като външна обвивка на неразтворения още цвят, са тънки като мембрани. Страничните чашелистчета имат вид на крилца при току-що отворения цвят, но с времето се нагърчват като драперия. Задното чашелистче образува покритие като носле, увито около и по края на колоната. Сама по себе си колоната не е странно оформена, но се вписва толкова плътно между венчелистчетата, че създава илюзията, че са захванати помежду си. Колоната съдържа едновременно и мъжкия прашник и женското близалце. Сравнително малките странични венчелистчета са също тънки и мембрановидни като чашелистчетата. Разположени са успоредно на колоната, а понякога я покриват. Третото венчелистче, което се развива като устна или labellum при орхидеите е много сложно устроено при Кориантеса. Разположено е в близост до върха на яйчниците с тънки, свързващи структури. След тях е разделено на три части, наречени хипохилум, мезохилум и епихилум. Хипохилума е шапковиден и аромата на цвета идва от жлезите под капачето. Мезохилума се спуска под капачето към кофо-подобния епихилум – последния сегмент на устната и приляга плътно върху колоната, където завършва. На колоната са разположени и двойка жлези, наречени плеуриди (pleurid). От тях се пълни с течност подобното на кофичка образувание на цвета на Кориантеса.
Размножаване: В естествени условия Кориантеса се опрашва единствено от мъжките пчели от родовете Eulaema или Euglossa. Този процес е описан от Д-р Гернот Берголд от Венецуела, на чието име са наречени два от видовете Кориантес. Привлечени от аромата на цвета, насекомите попадат в кофичката с течност. Крилете им се омокрят от течността и не могат да излетят, нито да изпълзят нагоре по хлъзгавите вътрешни стени на цвета. Единствената възможност е да изпълзят между края на епихилума и върха на колоната. Това пространство е много тясно и в борбата си да се освободи, пчелата раздвижва капачето на прашника и така освобождава цветния прашец, който попада върху нея. Пчелите са толкова привлечени от аромата, че забравили за нелекия изход, отново се опитват да се доберат до вътрешността на цвета. Попадайки в кофичката с течност повторно, оставят част от прашеца върху близалцето при опитите си да намерят изход, като по този начин опрашването може да продължи часове.
Отглеждане: Температурите в естествения хабитат на Кориантеса варират съвсем слабо в продължение на цялата година. Дневните са от порядъка на 27-29C (80-84F), нощните са около 18-20C (64-68F), а температурните амплитуди са между 7-9C (12-17F). Въздушната влажност е приблизително 80% целогодишно. В регионите на разпространение на тази орхидея сухия период е от два до три месеца, от декември до февруари. През останалото време в естествената му среда валят обилни дъждове. Кориантеса нараства и цъфти почти целогодишно, но през сухия период следва да се редуцира поливането, особено в условията на късия зимен ден и по-ниските температури. Кориантеса трябва да е във влажен субстрат непрекъснато, особено в периода на активен растеж.
Подхранва се веднъж седмично, с дози от половин до четвърт от препоръчваните. Тор с високо съдържание на азот (N) се прилага от пролетта до средата на лятото, а от ранна есен до началото на зимата – с повишено съдържание на фосфор (P). През периода на почивка не се тори.
Подобно на Станхопеите (Stanhopea) и Гонгорите (Gongora), цветоноса излиза от основата на булбите и съцветието виси надолу. Поради тази причина се отглеждат окачени или в кошничка. Поддържането на висока киселинност и постоянно мокър субстрат е препоръчителна. През 1978г. Д.Кенеди, в статия за Orchid Digest article описва опита на Д-р Фоули, който установил, че кориантесите се развиват много добре, ако са в субстрат от Palco wool (кори от секвоя) и непрекъснато поддържани мокри. В мравчените гнезда, където виреят кориантесите в естествената си среда, се съдържа мравчена киселина в големи количества, с pH около 3. Корите от секвоя също имат pH около 3 и са почти единствения субстрат, който отговаря на тези условия.

Кориантес – Coryanthes. Отглеждане. Размножаване