Автор HobbyKafe | Секция 1.2 Орхидеи и бромелии | Дата 25-11-2011
Част първа – Dendrobium nobile
от Чарлс и Маргарет Бейкър
Dendrobium nobile, Dendrobium phalaenopsis и Dendrobium bigibbum са три често отглеждани видове Дендробиум, които се използват много често в хибридизацията. Тези видове и техните хибриди често се прибавят към колекцията на някой разпален цветар, без да се знае за техните доста различни изисквания към средата. Надяваме се, че като ви запознаем с климатичните условия на трите местообитания, ще ви помогнем да решите, дали можете да осигурите подходящите условия за оптималния растеж и цъфтеж на тези видове и много от техните хибриди.
Дендробиумите са разпространени на една изключително голяма зона, в която има най-различни хабитати. За това е трудно да се обобщат условията им на гледане за всички видове. Често сме чували подмятания от сорта на: “Дендробиумите са трудни за отглеждане.”, “Дендробиумите няма да растат у вас.” или пък още по-безумното “Начинаещите трябва да избягват отглеждането на дендробиуми”, които са прекалено общи, за да са вярни. Вярно е, че отделните видове изискват специфични условия за отглеждането им, но от около 1240 вида, от които можете да избирате, все могат да бъдат намерени подходящи за отглеждане на практика във всяка област.
Няколко основни факта за големия и разнообразен род Дендробиум може да помогнат на цветарите да разберат защо е невъзможно обобщение на условията на отглеждане на толкова много видове. Местообитанието на дендробиумите се разпростира от Индия на запад, на север до Япония, Австралия и Нова Зеландия на юг, а източната граница на разпространение обхваща повечето тихоокеански острови. В рамките на този огромен район дендробиуми са намирани на височина от морското равнище до около 3660 м.
Заради климата в нашата област, ние предпочитаме да гледаме растения от планинските райони на Индия, цяла Югоизточна Азия и югозападен Китай. Тези растения обикновено изискват по-хладна и суха зимна почивка, което значи, че растенията изискват най-малко грижи и топлина през зимата. Някои често отглеждани дендробиуми от този регион са от групите ‘soft cane’ и ‘nobile-type’ (бел. прев.: Понякога родовете са разделени на различни групи включващи видове от рода, които си приличат, имат сходни изисквания и могат да се кръстосват по между си без проблем. Обикновено имат и един вид, който е основен за групата, както например за ‘nobile-type’ е Dendrobium nobile) Орхидеите имат големи и привлекателни цветове и като цяло са лесни за отглеждане. Dendrobium nobile най-често се отглежда, но и други видове от региона, които изискват сходни условия като например: D. aphyllum, D. bensoniae, D. christyanum, D. crepidatum, D. devonianum, D. draconis, D. falconeri, D. farmeri, D. fimbriatum, D. lindleyi, D. loddigesii, D. ochreatum, D. parishii, D. trigonopus, D. unicum, и D. wardianum.
Трите дендробиума, които ще разгледаме в статията са най-често изполването в кръстосването. И понеже хибридите често изискват условия на отглеждане подобни на родителите си е добре да познаваме родителите, за да отгледаме “децата” по-лесно.
Веднъж преди време D. nobile беше използван за растение родител, при което се получиха 77 регистрирани хибрида. Но в последно време най-често се използват австралийските видове D. phalaenopsis и близкия му роднина D. bigibbum.
Отглеждането на всеки един от тези видове е сравнително лесно, след като цветаря се запознае с условията в съответните хабитати. Информацията по-долу е от книгата Orchid Species Culture – Dendrobium от Тимбър Прес с незначителни промени.
Dendrobium nobile Lindley 1830
(бел. прев.: Понеже доста често хората не знаят как да разчетат горното: Dendrobium е родът, nobile е видът, Lindley е името на човека, който го е открил и описъл, а 1830 е годината през която това става.)
Синоними: D. coerulescens Wallich, D. formosanum (Rchb. f.) Masamune, D. lindleyanum Griffith. Името D. friedericksianum се използва понякога за растения, които всъшност са D. nobile. D. nobile var. pallidiflora Hooker се смята за синоним на D. primulinum Lindley.
Произход/ местообитание: Югоизточна Азия, включително и Непал, Сиким, Бутан, Североизточна Индия, Бирма, Тайланд, Лаос, Виетнам, както и голяма част от южен Китай. В Индия растенията се срещат на 200- 2000м. нм. в., а в северен Тайланд са най-разпространени на 600-1500 м нм. в.
Климат: Станция #48327, Чианг Май, Тайланд, Lat. 18.8N г.д.. 99.0E г.ш, на 335 м. нм.в.
Отглеждане
Светлина: 40 000- 50 000 lx. Поради наличието на дъждовен период, характеризиращ се с висока облачност през лятото е добре да се осигури леко засенчване, но въпреки това светлината да бъде достатъчно висока, на границата на поносимост на растенията, без обаче да предизвика спиране на растежа или изгаряне на листата. Цветари отглеждащи тези орхидеи казват, че може да поняся и пълно слънце (демек да е на пряка слънчева светлина), ако се аклиматизира от началото на пролетта и има отлично движение на въздуха. Може да познаете, че светлината е достатъчно висока по листата, които стават жълтеникави.
Температура: През летните дни дневна средно 26-28 С и нощна 19-20 С. Пролетта е най-топлия период от годината с дневни температури 30-31 С и нощни 12-19 С. Растенията могат да толерират и нощни температури около 10 С.
Влажност: Около 80% през лятото и намаляване до 60% през зимата.
Вода: Валежите са умерени до силни от края на пролетта до ранна есен, но условията са много по-сухи през зимата. Култивираните видове трябва да се поливат обилно по време на активен растеж, след като приключи през есента водата се намаля постепенно.
Торене: ½ от дозата която пише на опаковката, веднъж седмичмо докато растенията нарастват активно. Тор с високо съдържание на азот се препоръчва от пролетта до средата на лятото, а после се тори с тор с високо съдържание на фосфор до края на лятото и есента. У. Нептун съобщава в бюлетин на American Orchid Society през 1984 г., че цъфтежа се увеличава при използването на 10-30-20 NPK тор в съотношение 1,3 мл. тор на литър вода, веднъж седмично от пролетта. В края на лятото и есента сменя тора с 0-44-0 в същото разреждане. Торенето спира, а водата се намаля до следващата пролет.
Период на почивка: През зимните дни средната дневна температура е 25-28 С, а нощна такава 9-10 С. Могат да издържат на нощни температурни спадове до 10 градуса за 3 месеца. Растенията могат да понасят и температури няколко градуса под нулата за кратски срокове, но такива крайности трябва да се избягват при отглеждането им. При много студено време за да се размине с минимални щети орхидеята трябва да е суха. Някои казват, че понасяли и слани. В хабитатите им средните валежи са много ниски за 4-5 месеца през зимата, но в началото на сезона влажноста е много висока, заради честите мъгли и обилната роса. Някои цветари препоръчват напълно да се спрат поливките през зимата, но растенията ще са най-щастливи ако между поливките се оставят по-дълги периоди на засушаване, но не и да се засушават за дълъг период от време. 1-2 месеца в края на зимата обаче климата е топъл и сух с ниска влажност. Растението трябва да изсъхва напълно между поливките и да остане сухо за по дълъг период. Рядко рано сутринта може да пулвелизирате растението за да не го засушите прекалено. Торовете трябва да са значително намалени или изобщо да не се ползват през този период, докато поливките не се учестят през пролетта. Хладно и сухо е най-същественото условие за домашно отглежданите дендробиуми и трябва да се поддържа докато не започнат да растът новите булби през пролетта. В природата светлината е най-голяма през зимата.
Субстрат: Растенията могат да бъдат монтирани върху корк или дървовидна папрат, ако влажноста е висока. Качените орхидеи трябва да се напояват най-малко веднъж на ден през лятото. Големите растения най-добре се развиват в отцедлив субстрат с висок достъп на въздух (бел. прев.: например средни или големи кори) Цветарите посочват че типът на саксията не е от особено значение, но е препоръчително да се използват глинени. Пресаждането трябва да се избягва, докато корените не изпълнят напълно саксията. Когато е необходимо пресаждане е най-добре е да се усъществи, когато новите корени започнат да растът или колкото се може по-скоро след прецъфтяване.
Други бележки: Дендробиум нобиле цъфти обилно ако се тори през сезона на активен растеж и ако си почине добре през зимата. Има случай за докладван екземпляр от това растение, който е цъфнал с повече от 1000 цвята на веднъж. Цъфтежа може да се забави ако поддържате хладно, сухо с малко количество светлина, докато не наближи времето, когато искате да цъфне.Растенията се размножават чрез кейки, които се появяват по старите булби. Също така може и старите булби да се нарежат на парчета и да се сложат да лежат на сфагнум. С повече късмет от тези нарязани булби може да пораснат кейки, които се преместват когато започнат да им растът корени. Изсушените стъбла се използват в Китайската медицина.
Инфомация за растението
Размери и тип на растението: До 60-90 см. Симподиален епифит.
Псведобулби: До 60-90 см дълги. В основата си са леко подути. Стъблата са жълтеникави, леко зигзагообразни, кръгли в сечение. С възраста се набръчкват. Във възлите обикновено са удебелени и сплескани.
Листа: 6-7 на брой, спирално разположени, 7-10 см дълги, обли, кожести. Остават на растението около 2 години, после опадат.
Цветонос: Къс. Много цветоноси се появяват едновременно над възлите и на булбите с листа и на старите обезлистени булби.
Цветове: От 1 до 4 на цветонос от 6 до 10 см в диаметър. Устата е пухеста. Цветовете са ароматни и издържат 3-6 седмици или повече, ако са на по-хладно и светлината е слаба.
botan » Пет Ное 27, 2009 11:51 pm
