ХобикафеЗа нашите настоящи и бъдещи хобита – да разкажем, да покажем, да намерим ново хоби, или просто да си поговорим

Описание: Родът Ехинопсис (Echinopsis Zucc.) принадлежи към семейство Кактусови. Името му произлиза от гръцкото  echinos  – таралеж и е описан от Джоузеф Дзукарини (Joseph Zuccarini) през 1837 г. В началото на 20 век Натаниел Брайтън (Nathaniel Britton) и Джоузеф Роуз  (Joseph Rose) включват в рода 28 вида кактуси, срещащи се в долините и предпланинските части на Андите, в Северна Боливия, Парагвай, Уругвай, Южна Бразилия и Аржентина. По-късно, към рода Ехинопсис, са добавени много кактуси, описани по-рано като псевдолобивии, лобивии, трихоцереуси и други. В днешно време този род наброява около 128 вида ехинопсиси, включително и естествените им хибриди.

Климата в южноамериканските предпланински райони е влажен, а почвите богати на хумус. Затова повечето видове ехинопсис имат добре развита коренова система, виреят добре в субстрати с добавка на хумус и през лятото се нуждаят от по-обилно поливане. През пролетта се препоръчва да се засенчват от преките слънчеви лъчи, докато се аклиматизират. Ехинопсиса често се използва като подложка за присадка на по-редки и капризни кактуси, заради добре развитите си корени.

Цветовете на ехинопсиса са красиви, едри, достигат до 14 см в диаметър, червени, бели, розови, жълти, с плътна мъхеста дълга 15-20 см. фуния и седем реда венчелистчета. Някои видове са с нощен цъфтеж, силно ароматни, като кулминацията е около полунощ, а други цъфтят рано сутрин. Ехинопсисите цъфтят от пролетта до есента. Обикновено цвета се задържа до два-три дни. За да цъфти, ехинопсиса трябва да има ясно изразен период на покой. Растенията, които са с дневен цъфтеж, изискват повече слънчева светлина от цъфтящите нощно време. Според някои автори поливането трябва да се увеличи през периода на образуване на цветните пъпки.

Отглеждане: Ехинопсисът предпочита ярка светлина. Може да се изложи на пряко слънце след период на постепенна адаптация. През зимата, по време на периода на покой, може да издържи и в полутъмни и хладни помещения.

През лятото е препоръчително ехинопсисите да се отглеждат на открито, заради дневно-нощните температурни амплитуди, при температури от 22-27 С. През зимния период на покой е необходимо да се осигурят температури от 6 до 12 С. Има видове ехинопсис ,които издържат за кратко време и на отрицателни температури.

Поливане: През лятото обилно, от началото на есента намаляваме постепенно поливането. През зимата се полива изключително рядко в случай, че околните температури са над препоръчителните за зимуване. С настъпването на пролетта възобновяваме постепенно поливането. Въздушната влажност не оказва някакво влияние върху растението.

Подхранване: В периода на активен растеж и по време на цъфтеж, подхранваме веднъж в месеца със специализирани торове за кактуси, тъй като излишъка на азот при кактуси и сукуленти води до кореново гниене. За оптимално е прието отношението на NPK 9:18:24.

Пресаждане: Удачно е да се пресажда в началото на вегетативния период – в началото на пролетта.

Субстрат: Препоръчва се стандартен торфопочвен субстрат с добър дренаж и pH около 6.

Размножаване: Чрез семена и бебета (издънки). Семената се засаждат във влажен субстрат от листовка, пясък и дребни парченца въглен в съотнощение 1:1:1. Семената се накисват предварително в топла вода, за да се ускори процеса на кълнене (рътене). Необходимо е да се осигурят оптимални условия – температура около 18-20 С, постоянно опръскване и проветряване.

Трудности при отглеждане: Ако не се осигури перод на покой, ехинопсиса образува много дъщерни растения и не цъфти.

Вредители: Червено паяче, щитоносни въшки.

Статия: flowers.content » Пон Дек 06, 2010 1:45 am

Снимка: Виола » Нед Сеп 19, 2010 10:05 am

Редакция: Hobbykafe

Ехинопсис — Echinopsis. Отглеждане. Размножаване