ХобикафеЗа нашите настоящи и бъдещи хобита – да разкажем, да покажем, да намерим ново хоби, или просто да си поговорим

Алое (Aloe) е род от около 400 вида цъфтящи многогодишни ксерофитни сукуленти. Най-известното от тях е Алое Вера (Aloe Vera) или истинско алое. Естествения му хабитат е Африка – Северна Африка, планините на тропическа Африка, също и съседните Мадагаскар и Арабския полуостров. Класифицирано е в семейство Asphodelaceae, в миналото е принадлежало към семейства Aloaceae и Liliaceae. Членове на близки родове са Гастерия (Gasteria), Хавортия (Haworthia) и Книпофия (Kniphofia), и които са също популярни и често погрешно наричани алое заради външни прилики на цветовете и листата. Ще отбележим, че много често бъркат Столетника – (Agave americana) с алое, но агавето принадлежи към семейство Агавови (Agavaceae).

Описание: Алоето има розетка с големи, дебели, месести листа, с ланцетовидна форма, заострен връх и назъбени по края. Цветовете са камбанковидни, издължени, най-често жълтооранжеви, бели, жълти или червени, събрани в гроздовидно съцветие на върха на единични или разклонени цветноси.

Много видове алое са с прикоренова розетка, развита на нивото на земята, други видове са с разклонени или неразклонени стебла с месести листа, с голямо цветово разнообразие на листата – от светлосиви през ясно зелени до петности или ивичести. Някои видове алое от Южна Африка са дървовидни.

Алоето най-често се отглежда като декоративно растение – градинско или стайно. Много видове алое са отглеждани от колекционери на сукулентни растения.

Приложение: Алое вера има лечебен ефект, което е доказано от научни и медицински изследвания, Има широко приложение и в козметичната индустрия, в производството на сапуни, шампоани и други измиващи средства. Гела, който се извлича от листата на алое вера може да бъде ползван като крем против изгаряне и слънцезащитно средство. Само няколко вида алое имат приложение в медицината освен Алое вера –  Алое перий (Aloe perryi), с хабитат Североизточна Африка и Алое ферокс (Aloe ferox) разпространено в Южна Африка.

Отглеждане: Всички представители на рода алое препочитат ярка пряка слънчева светлина, без засенчване. Оптималното разположение на растението е южно изложение. Ако през зимния период сме отглеждали алоето в помещение при слабо осветление, трябва постепенно да се аклиматизира към пряката слънчева светлина при изнасянето му на открито. Оптимални зимни температури са 12- 14°C, при по-ниски температури поливането се намалява до минимум или се спира. Ако зимните температури са по-високи и няма отчетлив период на покой, алоето продължава да расте, тогава не се преустановява поливането. При недостатъчна осветеност и висока влажност растението залинява, може да загние стеблото и алоето да загине.

През вегетативния период се полива обилно, като се остави да засъхне повърхностния слой между две поливания. През есенно-зимния период в розетката на алоето не бива да попада вода, защото може да доведе до загниване на стеблото и кореновата шийка. Особено податливи са Aloe aristata, Aloe vera, Aloe longistyla.

Представителите на рода алое, отглеждани като стайни растения, достигат до цъфтеж изключително рядко, въпреки че в оранжерийни условия както и в естествените си хабитати цъфтят ежегодно. Този факт се обяснява с това, че в домашни условия е трудно да се достигне баланса между необходимата темпераура от 12-14°C и добро осветяване, поради което растенията не изпадат в период на покой.

От април до септември един път месечно се подхранват с минерален тор за сукулентни растения в нормална концентрация.

Пресажда се при необходимост, когато корените изпълнят съда, в който е засадено алоето.

Субстрат: Субстрата трябва да е рехав, с добър дренаж, богат на хумус, с нормална киселинност – pH 6,5, съставен от торф, листовка и пясък в съотношение 2:1:1. Може да се добави също въглен и парченца керамзит.

Размножаване: Вегетативно чрез издънки, изникващи от основата на растението, връхни резници или семена.

Семената се засаждат през февруари – март в песъчлива почва. Необходимо е да се поддържа температура от около 20-22°C през периода на покълване на семената, лека влажност, добра въздушна циркулация и разсеяна светлина.

При вегетативния метод на размножаване издънките се отделят от основата на растението през пролетно-летния период и се вкореняват в добре дрениран, песъчлив субстрат.

При някои видове дървовидни алое  (Aloe arborescens) могат да се използват и връхни резници за размножаване.

При недостъчно количество светлина през зимния период, листата на растението избледняват, издължават се и изтъняват.

При меки, повехнали и избледняли листа причина може да бъде преполиване. Също и недостатъчно отцедлив субстрат.

При загниване на корените и долната част на стеблото причина може да бъде отново преполиване. В случай на влошаване се пресажда в по-лек субстрат като се почистят и изрязват загнилите корени и листа.

При сухи и кафеви краища на листата причината е недостатъчно поливане или преклено сух въздух в помещението.

Тъмни петна по листата се появяват при измръзване.

Вредители: акари, власеста въшка (памуклийка), щитоносна въшка, листна въшка.

Алое – Aloe. Отглеждане. Размножаване