Цуга (Tsuga)

0

Автор HobbyKafe | Секция 2.3 Иглолистни дървета и храсти | Дата 21-02-2019

Снимка: greeneyed

Род Цуга от семейство Борови (Pinaceae) съдържа 11 вида, четири от които са разпространени в Северна Америка и шест в Източна Азия (Китай и Япония) и в Хималайската област. Последният 11 вид Tsuga longibracteata по-късно е отделен в отделен самостоятелен род който получава името Nothotsuga (Нодоцуга) и представлява естествена еволюция между родовете Цуга и Кетелерия.

В нашата страна се отглеждат като красиви паркови дървета два северноамерикански вида: Tsuga canadensis (Канадска цуга) и Tsuga caroliniana var. Engelmanii (Каролинска цуга) – вторият вид се отглежда само в парка Врана. От останалите 8 вида цуги: Tsuga chinensis (Китайска цуга); Tsuga diversifolia (Разнолистна цуга); Tsuga dumosa (Хималайска цуга); Tsuga forrestii (Тъмногорска цуга); Tsuga heterophylla (Западна цуга); Tsuga mertensiana (Планинска Аляска цуга); Tsuga sieboldii (Южнояпонска цуга); Tsuga × jeffreyi (Джефри цуга – подвид на планинската цуга) във високите планински части на страната и подбалканските горски масиви може да се отглежда и вида Tsuga heterophylla (Западна цуга).

Основните видове цуги са вечнозелени дървета с конусовидна или асиметрично яйцевидна корона – средни или високи дървета достигащи размери от 10 до 60 м височина и с разположени привидно в две редици къси плоски иглици, които имат отдолу две белезникави светли линии. Иглиците се появяват една по една, живеят няколко години в двоен ред или се отклоняват радиално във всички посоки, плоски или линейно-копиевидни. Иглиците на Канадската цуга са дълги 1-1,5 см и се стесняват от основата към върха, а на Каролинската цуга са дълги 1,5-2,5 см и се разширяват от основата към върха. Цветовете на иглиците варират според различните видове от тъмно зелени до светло сребристи и светло зелени. Според нахождението си в смесени иглолистни гори се срещат и по ниски храстови форми, а заедно с всички кристатни и вещерски форми наброяват около и над 130 сорта.

Цугите са бавнорастящи, сенкоиздръжливи и влаголюбиви видове, които в редки случаи не понасят много сбити почви. Дървесината им е ядрова без смолни канали – лека мека и нетрайна. Кората на цугата е люспеста и често дълбоко набраздена, с цвят вариращ от сиво до кафява. Употребява се за добиване на танини, а от младите клонки се добива специално цугово масло. Шишарките на канадската цуга са дребни – дълги 2-2,5 см и широки 1 см , а на каролинската – дълги от 3-3,5 см и широки 2-2,5 см. Според сортовете формата на джуджестите ниски храстови форми бива широко конична, пълзяща (почвопокривна), стриктно колоновидна, гнездовидна, неправилно разлята и много други. Създадени са и множество вариегатни сортове. У нас канадската цуга показва задоволителен растеж навсякъде освен на сухи и припечни места, но няма стопанско значение поради ограниченото му отглеждане.

Автор: mugofrodo8

Може да прочетете повече в темата: Цуга (Tsuga) Hemlock

Коментирайте тази статия

* Задължително поле