Смърч (Picea)

0

Автор HobbyKafe | Секция 2.3 Иглолистни дървета и храсти | Дата 07-03-2019

Снимка: Margaritenia

Смърчовете са род иглолистни дървета от семейство Борови (Pinaceae) и подсемейство Смърчови (Piceoideae). Представителите на род Смърч имат голямо стопанско и горско значение за страните от умерения до субполярния пояс на Северното полукълбо. Имат един от най-обширните ареали сред иглолистните – Европа, Северна и Централна Америка и Северна, Централна и Източна Азия. Най-много видове има в Китай и Япония, както и в долната граница на тайгата. Някои се изкачват високо в планините или отиват далеч на север, като образуват горната и полярната граница на гората. Представителите на рода са едри дървета (по-рядко храсти) с моноподиално разклонено право стъбло високо от 30 до 95 м. Короната е гъста, конусовидна, с неясно изразен прешленовиден строеж (за разлика от бора). Короната му много прилича на боровата, но смърчът разпростира клоните си чак до земята, а при бора долните клони изсъхват и се окастрят от вятъра. Смърчът не издържа в задимените населени места. Като малка фиданка расте под сянката на другите дървета, докато острият му връх се издигне високо към слънцето. Кората на младите стъбла е гладка, сивозелена, а понякога става сивокафява и се напуква. Живее до 1200 години. Корените на смърча са разположени плитко под повърхността на почвата. Смърчът развива плитка коренова система, която расте встрани, близо до повърхността на почвата. Обича сянка и въздушна влажност. Почвата трябва да е богата и умерено влажна. Заради повърхностната си коренова система, той често става жертва на ветровали. Когато расте на по-дълбоки и богати на хумус почви, смърчът е по-устойчив на ветровете.

Род Смърч съдържа около 50 вида разпределени в 3 секции и 5 подвида. Съществуват и около 320 храстови форми получени от вещерски метли, кристатни форми и в последно време хибридни форми чрез специален разряд на семена. Иглиците на смърча са гъсто наредени по клонките, тънки, тесни, четириъгълни при напречен разрез (рядко плоски) и с остри връхчета. Дълги са до 2,5 cm. Имат по едно или две надлъжни каналчета, пълни със смола. Запазват се на дървото от 5 до 12 години. Всяка година едни иглици опадат, а други израстват наново. Иглиците на смърча за разлика от боровите са по-къси. Смърчът цъфти през май—юни. Мъжките реси се развиват пазвено по миналогодишните клонки. Поленовите зърна са с две летателни мехурчета. Шишарките се развиват по върховете на къси странични клонки като отначало са изправени – цикламено червени. При узряването си увисват надолу и след разпръскването на семената опадват цели. Покривните люспи не се показват навън. Шишарките узряват за един вегетационен период. Семената са дребни с крилце, което покрива лъжичкоподобно външната им страна. Дървесината е със смолни канали и с неоцветено ядро. Смърчовете са и популярни декоративни дървета, заради своята вечнозелена симетрична издълженоконична корона. По същата причина някои видове, най-вече обикновеният и сръбският смърч, се използват като коледни дръвчета. И тук както и при елата и бора съществува термин използващ се предимно за название от общ произход на коледно дръвче, а именно Елха (термина по никакъв начин не се отнася пряко до видовете от род Ела).

В миналото, преди масовото производство на синтетични смоли, се е използвала и смолата на смърча, като според една хипотеза латинското му име (Picea) произлиза от думата pix, „смола“. От клоните и игличките може да се прави смърчова бира, а от върховете на игличките – сироп. Някои индиански племена са използвали корените на някои видове за плетене на кошници. В критични ситуации отвара от игличките на смърча може да се използва за предотвратяване на развитието на скорбут, тъй като те съдържат значително количество витамин C.

В България се среща само един вид, обикновен смърч (Picea abies), обикновено по северните склонове на планините до към 1500 м надморска височина, тъй като изисква постоянна влажност на почвата и въздуха. Освен обикновения смърч за декоративни цели в паркове и градини се отглеждат и много чуждоземни видове като: Picea omorika (Сръбски смърч), Picea pungens (Бодлив (сребрист) смърч), Picea orientalis (Кавказски смърч), Picea obovata (Сибирски смърч), Picea jezoensis (Йезонски (японски) смърч), Picea sitchensis (Ситков смърч), Picea rubens (Червен смърч), Picea glauca (Бял смърч), Picea mariana (Черен смърч), както и всички техни хибридни кръстоски и храстови форми.

Автор: mugofrodo8

Може да прочетете повече в темата: Смърч (Picea) Spruce

Коментирайте тази статия

* Задължително поле