Автор HobbyKafe | Секция 2.3 Иглолистни дървета и храсти | Дата 18-02-2019
Листвениците (Larix) са род иглолистни дървета от семейство Борови (Pinaceae) и подсемейство Лиственичеви (Lariceae), разпространени в хладните части на умерения пояс на Северното полукълбо. Те са едни от преобладаващите растения в тайгата на Русия и Канада. Това са листопадни едри бързорастящи дървета достигащи на височина от 15 до 50 м., които въпреки че се определят като иглолистни по някои фитоморфологични белези спадат и към широколистни. Клонките са диморфични – дълги (10-50 cm) с по няколко пъпки и къси (1-2 mm) с по една пъпка. Листата са игловидни, широки до 1 mm и дълги 2-5 cm. Те са разположени спирално по дългите клонки и в гъсти струпвания от по 20-50 иглички по късите. През есента игличките пожълтяват и падат, оставяйки дървото голо през зимата. Репродуктивните органи се появяват по върховете на скъсените клонки (клъстери). Шишарките на лиственицата са дълги 1-9 cm, зелени или лилави, като покафеняват 5-8 месеца след опрашването. При около половината видове люспите на прицветника са дълги и видими, а при останалите — къси и скрити между семенните люспи. Северните видове имат по-малки шишарки (1-3 cm) с къси присеменници, а южните — по-дълги шишарки (3-9 cm), като най-дългите шишарки и присеменници имат най-южните видове в Хималаите. Дървесината на лиственицата се цени, заради нейната здравина, водоплътност и трайност. Висококачествени трупи се използват за строителството на яхти и други малки водни съдове. Лиственицата, обикновено видовете Larix decidua, Larix kaempferi и Larix laricina, често се използва за отглеждане на бонсай.
Съвременната систематика разделя род Лиственица (Larix) в 3 таксономични секции и около 25 вида и 7 подвида, от които в Европа естествено се среща само един – Larix decidua (Европейска лиственица). В нашата страна няма естествено разпространени лиственици, но отдавна и широко се култивира като декоративно-парково и горско дърво Европейска лиственица (Larix decidua). Култивирана извън ареала и европейската лиственица не расте добре и бива нападана от различни гъбни и насекомни неприятели, като причина за това се явява предимно грешки, произтичащи от непознаването на биологията и. В България европейската лиственица се култивира отдавна на различни места, предимно в планините (Рила, Витоша, Стара планина, Средна гора и др.), но не навсякъде резултатите са задоволителни главно поради лошия производ на семената и поради несъобразителността към екологичните и изисквания. Много добри резултати са получени при култивирането и в Рила и Витоша. Днес повечето видове от род Лиственица показват добро развитие при висока атмосферна и почвена влажност на добре дренирани песъчливо-глинести почви, на добре припечни и осветени места в цялата страна над 300-500 м. надморска височина. От Японската лиственица (Larix kaempferi) няколко екземпляра показват добър растеж главно в планински частни градини на надморска височина над 1000 м. Останалите сортове като: Larix gmelinii (Даурийска лиственица), Larix laricina (Аляска или Канадска лиственица), Larix sukaczewii (Руска лиственица), Larix sibirica (Сибирска лиственица) и много други не показват въобще добър растеж на територията на Европа. При европейската лиственица са известни много форми (вариетети), които се различават по формата на стъблото, по големината на шишарките и др. Често тези форми имат различни екологични и растежни особености – познаването на които има определено значение за нейното развъждане. Най-известни в лесовъдството са три вариететни форми: Алпийската, Судетската и Полската лиственица. Като декоративни дървета най-подходаящи в по ниските части на страната до към 300 м. могат да се отглеждат всички плачещи и вещерски форми на вида Larix decidua (европейска лиственица) – Larix decidua ‘Pendula’, Larix decidua ‘Repens’, Larix decidua ‘Puli’, Larix decidua ‘Krejča Mutation’ и много други.
Автор: mugofrodo8
Може да прочетете повече в темата: Лиственица (Larix) Larch
