Бор (Pinus)

0

Автор HobbyKafe | Секция 2.3 Иглолистни дървета и храсти | Дата 11-03-2019

Снимка: Margaritenia

Борът (Pinus) е род иглолистни растения от семейство Борови (Pinaceae). Боровете са вечнозелени дървета и по-рядко храсти разпространени в по-голямата част от Северното полукълбо. В Евразия те се срещат от Канарските острови и Шотландия на запад до руския Далечен Изток и Филипините на изток, и от Северна Норвегия и Източен Сибир на север до Хималаите и Югоизточна Азия на юг. Повечето видове са разпространени в умерения и субумерения, а други предимно в планинските области на субтропичния и на тропичния на Севрното полукълбо. Няколко вида и подвида достигат до полярната или до горната граница на гората. Много от представителите на рода имат важно стопанско и лесовъдско значение, тъй като са източници на ценна дървесина и на други суровини или се използват за залесяване на бедни и сухи терени.

Характерно за род Бор е че образуват удължени и много специфични скъсени клонки (брахибласти). Скъсените клонки са разположени спираловидно върху удължените, в пазвите на дребни, сухи, ципести, люсповидни иглолиста. Иглите са събрани в брахибластите според видовете по една (моноиглени борове), по две (двуиглени борове), по три (трииглени борове), по 5 (петиглени борове) и много рядко по 7 (седемиглени борове). По отношение на анатомичното си устройство иглите на видовете от род Бор имат по голямо сходство със стъблото и неговите разклонения, отколкото с иглолистата на останалите представители на семейство Борови (Pinaceae). Образуването само на връхни (терминални) и на подвръхни (субтерминални) пъпки или свещи (както ще наричаме по долу), които са разположени по 3 или по повече като венец в основата на връхната пъпка – е друга характерна особеност при бора, резултат на което те имат разклонения, разположени само в прешлени.

В зависимост от броя на прешлените на страничните разклонения, които се образуват за един вегетационен период на един леторасъл – боровете се делят на две групи: унинодиални (образуват един прешлен) и мултинодиални (образуват повече (2-3) прешлени). Мъжките реси се развиват групово в основата на нарастващите леторасти на мястото на скъсените клонки. Шишарките се появяват от подвръхните пъпки по една или по няколко в прешлен. Състоят се от многочислени кожести или вдървенели семенни люспи, тъй като покривните люспи са много слабо развити и не се забелязват. Към върха, от външната страна люспите се разширяват, надебеляват повече или по малко и образуват така наречената апофиза (подутина). Когато шишарката е затворена, апофизите на шишарковите люспи остават отвън и образуват повърхността и. За отделните видове апофизата е твърде характерен белег – тя може да бъде по-силно или по-слабо изпъкнала и с определена форма и окраска, поради което се използува като важен белег за разграничаването им. Шишарките узряват за две, три или 4 години зависимост от видовете, след което се разтварят – при някои видове веднага при други след известно време. Семената са с различна големина, форма и оцветяване и често имат добре развито ципесто крилце. По-голямата част от боровете имат типичен стволов корен и силно развити странични корени, поради което не страдат от ветровали и снеговали. Дървесината при повечето видове е с различно оцветен бел и ядро, и с добри технически качества. Богата е на смола.

Класификацията на боровете определя над 137 отделни вида и със подвидовите на отделните видове, както и всички техни храстови, кристатни форми и вещерски метли. Общият им брой възлиза на над 560 вида, като фактор за постоянно нарастващата цифра се явява факта, че съвременните ботаници сега както и в миналото продължават да откриват нови вещерски форми, които умело използуват за създаването на нови и нови видове приложими единствено в декоративното градинарство и съвременния ландшафт.

Естествено растящи в България са пет вида: Бял бор (Pinus sylvestris), Черен бор (Pinus nigra), Бяла мура (Pinus peuce), Черна мура (Pinus heldreichii) и Клек (Pinus mugo). Мурата и клекът биват класифицирани като част от рода Pinus, независимо от факта, че основното име „бор“ отсъства от техните названия. Освен тези видове, у нас се култивират и екзотични представители на рода, главно за декоративни цели в паркове и градини: Алепски бор (Pinus halepensis), Веймутов бор (Pinus strobus), Пиния (Pinus pinea), Хималайски бор (Pinus excelsa), Швейцарски кедров бор (Pinus cembra), Японски бял бор (Pinus parviflora), Японски червен бор (Pinus densiflora), Приморски бор (Pinus pinaster), Пондероски (Pinus ponderosa), Валихинов бор (Pinus wallichiana).

Автор:mugofrodo8

Редакция: Hobbykafe

Може да прочетете повече в темата: Бор (Pinus) – Pine

Коментирайте тази статия

* Задължително поле