Автор HobbyKafe | Секция 1.1 Хибискуси | Дата 01-12-2011
Хранителни вещества: Всички растения се нуждаят в една или друга степен от поне 16 елемента, за да се развиват и цъфтят нормално. Три от тези елемента въглерод (C), водород (H) и кислород (O) растенията получават от въздуха и водата. От останалите 13, шест се използват от растенията в относително големи количества и се наричат макроелементи, това са азот (N), фосфор (P), калий (K), калций (Ca), магнезий (Mg), и сяра (S). Останалите 7 елемента се наричат микроелементи включват желязо (Fe), манган (Mn), цинк (Zn), мед (Cu), бор (B), молибден (Mo), и хлор (Cl). Всеки от тези елементи има съществена роля за развитието на растенията:
Азотът е елементът на растежа.той е основен за производството на протеини и хлорофил и необходим за развитието на листата и стъблата. Азотът е причина за тъмнозеления цвят на листата, но когато е в излишък, се отразява в прекалено вегетативно развитие и потискане на цъфтежа.
Фосфорът е важен за образуването на корените, енергийния баланс на растението и образуването на семена. При млади растения, той стимулира особено бързото нарастване на кореновата система.
Калият е важен за развитието на тъканните клетки и цветовете, помага за заздравяването на стъблата и нарастването на листната маса. Калият е общ стимулант за растенията и повишава жизнеността и устойчивостта на болести.
Магнезият е основна част от хлорофилната молекула и помага за абсорбирането на останалите вещества от растенията.
Правилното подхранване е от особено значение за цъфтежа на хибискуса.
Той е от растенията, които никога не спят в нормални условия, затова и при стайно отглеждане трябва да се подхранват и през зимата, като дозата се намалява пропорционално на условията – по-тъмно и студено място забавя обмяната на веществата. Ако растенията са на топло и слънчево място те ще цъфтят и през зимата, някои дори по-добре отколкото през лятото.
Хибискусът предпочита често подхранване по малко, дори с всяка поливка, отколкото нарядко по много. Подхранва се само когато почвата е влажна и то в количество така че част от течността да изтече през дренажните отвори, повече през лятото, по-малко през зимата. Най-подходящата формула за него е NPK в пропорция 17-5-24, като амониевият азот трябва да е в превес, с доза 1 грам за 1 литър. Каквато и формула да се използва, особено важно е числото на фосфора да е ниско, защото по-висока стойност инхибира усвояването на микроелементите от почвата. Съставът на микроелементи, който е оптимален е: Магнезий (Mg) 2 %, Сяра (S)2.65 %, Бор (B) 0.009 %, Мед (Cu) 0.02 %, Желязо (Fe) 0.09 %, Манган (Mn) 0.04 %, Молибден (Mo) 0.09 %, Цинк (Zn) 0.6 %.
Симптоми на недостиг: Недостиг на който е да е от 1 6 –те основни елементи се отразява на растенията като се наблюдава нетипичен растеж, пожълтяване /хлороза/ или формиране на мъртви части /некроза/ по листата, отмиране на клонки, издребняване. Всеки един недостиг има своите външни прояви, които го характеризират, въпреки че до голяма степен симптомите си приличат и в някои случаи е трудно да се постави точна диагноза. Недостигът на макроелементи, обикновено се проявява при старите и долни листа, докато недостигът на микроелементи се наблюдава върху новите листа по върховете на клонките. При редовно прилагане на балансиран тор недостиг на азот, фосфор и калий не се наблюдава. Симптомите на недостиг при хибискуса са:
Азот: Пожълтяване на старите листа, засягат се изцяло, включително жилките, прогресиращо от светло зелено към жълто.
Възможни са четири форми на азот в нитратен азот, амониев азот, водоразтворим органичен азот и водонеразтворим азот. Растенията могат да усвояват само нитратния и амониевия азот. Нитратния азот лесно се отмива от корените при поливането или при силни дъждове. Амониевият азот е по-устойчив на отмиване, той се преобразува в нитратен сравнително бързо, за около 2 до 4 седмици, под въздействието на почвените микроорганизми. При хибискусите се предпочита амониевият азот, заради устойчивостта му на отмиване и защото се отразява по-добре на цъфтежа. Водоразтворимия азот в почвата /урея/ се превръща в амониев за няколко дни, затова се приема за негов еквивалент.
Фосфор: Излишъкът на фосфор води до появата на жълти петна по листата и понякога почервеняване на жилките. Повечето растения, включително хибискусите се нуждаят от фосфор в по-малки количества, отколкото от азот или калий. Фосфорът трудно се отмива от почвата и остава в нея за по-дълъг период. Излишъкът на фосфор, особено при алкални почви инхибира усвояването на микроелементите, и преди всичко на желязото. При възникване на такава ситуация понякога е необходима цяла година за коригиране на нивата на фосфора в почвата. Поради това за предпочитане е формула с относително ниско съдържание на фосфор като 7-2-7 например.
Калий: Калият е изключително важен за производството на качествени цветове при хибискуса. При липсата му краищата на старите листа първо пожълтяват, а после покафеняват като изгорени. Предпочитани за употреба са торовете съдържащи калиев сулфат, пред тези съдържащи калиев хлорид.
Магнезий: Старите листа стават бронзово жълти. Зелени части остават по върховете на листата и долните части на централната жилка.
Желязо: Младите листа пожълтяват, но жилките остават зелени, листата издребняват.
Манган: Подобно на желязото, но в този случай зелените части покрай жилките са по-широки, отколкото при недостиг на желязо и листата запазват размера си.
Цинк: Новите листа са дребни, близко разположение като в розетка, бледи или хлоротични, често са извъртени на една страна и изглеждат намачкани, наблюдава се цялостно вджуджаване на растенията.
Молибден: Първо старите, а после и младите листа се прошарват. Младите листа се издължават докато жилките станат почти паралелни, втвърдяват се и може да се накъдрят или извият; цветовете също се деформират – не се отварят правилно и венчелистчетата може да са срастнали. Недостигът на молибден може да се появява и изчезва спонтанно, без специално третиране и без видима причина за появяването.
Сяра: Обикновено в торовете и водата за поливане има достатъчно сяра, за да се задоволи нуждата на растението. Той обикновено не се споменава изрично на етикета, тъй като присъства в амониевия и калиевия сулфат. Слага се допълнително само в торовете за подкиселяване на почвата.
Калций: При нормални граници на почвеното pH в почвата се съдържа достатъчно количество калций.
Като цяло наличието на микроелементи в повечето случаи е достатъчно, недостиг се предизвиква обикновено при твърде алкална почва. Затова вместо да се внасят микроелементи, които при натрупването си стават токсични за растенията е по-добре да се промени киселинността на почвата. Повишаването на киселинността силно ще увеличи усвояването на тези елементи с изключение на молибден. Образуването на хлорофил е свързано с наличието на желязо, при липсата му листата пожълтяват /хлороза/. Но това не винаги означава, че липсва желязо в почвата, а е по-вероятно почвата да е придобила твърде алкална реакция и желязото да е преминало в железен хидроксид, който е неусвояем за растенията. При вкисляването на почвата желязото става разтворимо и отново е достъпно за растението.
Blue sky » Вто Ное 24, 2009 10:14 pm
