ХобикафеЗа нашите настоящи и бъдещи хобита – да разкажем, да покажем, да намерим ново хоби, или просто да си поговорим

Семейство: Амарилисови (Amaryllidaceae).
Родина: Централна и Южна Америка.
Описание: Родът Зефирантес (Zephyranthes) са многогодишни тревисти растения, наброяват около 35 вида и принадлежат на семейство Амарилисови (Amaryllidaceae). Името идва от Zephyrus – западен вятър и anthos – цвете. Растението е разпространено във влажните райони на Централна и Южна Америка. Луковиците са два вида – с къси и дълги шийки, яйцевидни или кръгли, не много големи, с диаметър от 2 до 3,5 см. Листата са тесни и дълги, линейни и тревисти. Цветовете приличат на тези на минзухара, единични, на дълги и тънки дръжки. На цвят са бели, жълти, розови, червеникави, има и двуцветни видове.
Цъфтеж: Ежегоден.
Светлина: Ярка. Зефирантесът е способен да понася преки слънчеви лъчи.
Температура: В периода на активен растеж 18-25 °C. В периода на покой е най-добре да се държи в прохладни помещения при 10-12 °C.
Поливане: Полива се редовно, като само по време на покой засушаваме и намаляваме поливането, за да избегнем загниване на луковиците.
Влажност: Влажността на въздуха не е от съществено значение за зефирантесите.
Подхранване: При активен растеж, един път на  две седмици с минерални торове.
Пресаждане: Пресажда се всяка година, в края на периода на покой.
Размножение: Растението се размножава чрез дъщерни луковици и семена, като от семена цъфти едва след три до пет години.
Отглеждане: Зефирантесът вирее добре както при разсеяна светлина, така и на преки слънчеви лъчи. При стайно отглеждане се чувства добре на южни, западни и източни прозорци. Лятото спокойно може да го изнесем и на открито на балкона. В периода на активен растеж зефирантесите предпочитат температури в диапазон 18-25 °C. Полива се редовно с мека престояла вода, като се изчаква да засъхне повърхностният слой на почвата. След пресаждане се полива по-рядко, за да се избегне загниване. До края на сезона растението образува нови  луковици, които ще цъфтят обилно през следващата година.  Времето на цъфтеж е различно при различните видове. Някои зефирантеси цъфтят от април до юли, а други – от юли до октомври. Златистият зефирантес цъфти през зимата. Цветовете издържат от пет до седем дни разтворени. За да се постигне максимален ефект и създаде илюзия за непрестанен цъфтеж, се прктикува засаждане на група луковици (8-12) в широк и нисък съд. Почвата трябва да е рехава, хранителна и добре дренирана, с рН около 6.
Лечебни свойства: В народната медицина луковиците на някои видове се използват при абсцеси (като топли компреси) и при заболявания на черния дроб. В Китай всички части на растението бял зефирантес се използват като лек срещу гърчове и хепатит. В различните страни  има лекарства, изличани от зефирантес, използвани за лечение на рак, диабет, туберкулоза, настинки.

Зефирантес