Автор HobbyKafe | Секция 2.0 Градински цветя и растения | Дата 25-03-2019
ПОСАДЪЧЕН МАТЕРИАЛ И ИЗИСКВАНИЯ
Най-често посадъчният материал идва от големите градински центрове, а при тях – от внос. В болшинството си дръвчетата, които се предлагат, са отгледни в контейнер с торфена смес. Предимството на контейнерният начин на производство се състои в това, че стресът при засаждането е сведен до минимум, тъй като кореновата система си остава непокътната в съда и не се наранява. Най-често дръвчетата са обхванали торфената смеска плътно с корените си. Торфът обаче е нож с две остриета. Когато много се преполее, кореновата бала се заблатява, а когато се пресуши прекомерно, изсъхва така, че водата изобщо не попива в него. Ето защо е необходимо дръвчетата да се поливат редовно, но по малко. Препоръки от рода на „Х пъти на ден“, „Х пъти в седмицата“ не са уместни, защото количеството използвана вода зависи изключително от условията на месторастене и сезона. За да се стимулират коренчетата, почвеният субстрат с който се засаждат дръвчетата може да се приготви, като се смеси изкопаната почва със смеска за рододендрони или за рози (ако може да се намери), с някаква универсална смес или с компост. В компоста не трябва да се съдържат неизгнили парчета кора, стърготини или дървесен чипс, тъй като при гниенето им се усвоява азот и той става недостъпен за дръвчето.
Дупката се изкопава предварително. Тя трябва да е малко по-голяма от контейнера, но такава, че да даде възможност на засаждащия да борави удобно с почвения субстрат. Засипва се отначало дъното така, че когато кореновата бала се изправи, нивото на земята да е малко над кореновата шийка. След което се засипва отстрани на няколко пъти, като след всяко засипване субстратът около балата се уплътнява. Колегите от големите градински центрове не разбиват кореновата бала, след като я извадят от контейнерите. Това налага след това дръвчето да се полива внимателно, за да не се пресуши или заблати торфът около корените. Естествено е при засаждането да се вземат предвид и другите фактори, които биха повлияли: начин на поливане, почвени условия, сезон и т.н. Когато почвите са прекалено тежки, глинести, каменливи се изкопава по-плитка дупка, а корените остават леко повдигнати над нивото на почвата. Следва засипване със субстрата до нивото на кореновата шийка, като цялото растение леко „виси във въздуха“. Ако дръвчето се засади нормално, без възможност водата да се оттича, най-вероятно е то да загине. Задължително е субстратът да достига нито повече, нито по-малко от кореновата шийка.
В Ботаническата градина на БАН използваме субстрат, който представлява смес от глинест талог и градинска смеска на „Тера Микс“ в съотношение 1:2. Личният ми съвет е специално при тези кленове да не се използва оборска тор. Моят опит показва, че дори балата да се разруши, когато корените са цели и се използва тази смеска, резултатите са перфектни. Редно е да се обърне внимание на притъпкването около корените, като не бива да се оставят прекалено големи пространства с въздух около тях. Това съвсем не означава, че почвата трябва да се уплътнява прекалено много и със сила.
Истинското, оптимално уплътняване се извършва от водата. Когато дръвчетата са засадени по този начин, вкарва се редовно вода, без да се преполива и пресушава, това дава шанс на коренчетата да се развият и след две-три години дръвчето вече ще е преживяло шока от засаждането и ще се чувства удобно на това място.
ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЯПОНСКИТЕ ЯВОРИ В КОНТЕЙНЕРИ
Японските явори са идеални за отглеждане в контейнери и се адаптират много добре към тях. Понеже имат плитки, влакнести корени не се нуждаят от много хранене. Голямото количество сортове носят голямо разнообразие от форми на короната, на стъбловата система, на колорита и съответно дават много възможности от комбинации. Идеални са за отглеждане като бонсаи. Естеството на тези растения ги прави подходящи както за малки, така и за големи пространства, а контейнерите дават още по-голяма гъвкавост по отношение на използването им. Те могат да бъдат поставени за максимален ефект до входа, в тъмни или слънчеви дворове, на покривите, до стени и огради, сред групи от други растения за добавяне на вертикален акцент, като контраст, сред цветни лехи и т. н. Последиците от бури, силни ветрове или продължително горещо слънце, както и при ранни есенни и късни пролетни студове или се свеждат до минимум чрез преместване на контейнерите в по-защитени места. При това може да се реагира веднага. С не много, но правилни грижи японските явори могат да се отглеждат в контейнери за няколко години, без да е необходимо да се пресаждат или да се подрязват корените. Джуджевидните явори в декоративни кашпи са добре пригодени за малки дворове и могат да бъдат използвани самостоятелно или в малки групи. Едрите видове и сортове се отглеждат много лесно в чибури или големи, постоянни контейнери.
Две важни изисквания трябва да бъдат изпълнени при всички засаждания в контейнери. Първо, сместа за засаждането трябва да бъде достатъчно пропусклива, за да се избегне подгизването. Второ, необходимо е постоянно внимание спрямо това, което става с тях. Прекомерното поливане е точно толкова вредно, колкото засушаването. Трябва да се има предвид, че корените в контейнера не могат да търсят влага така, както корените на растението, засадено на свободно място и всичко е в ръцете на градинаря. Той трябва да прецени кога и по колко да бъде поливано и хранено, къде да бъде разположено, формата на съда, почвената смеска и всичко трябва да служи за добрия външен вид и здравето на любимото му дръвче.
РЕЗИТБА
Основен грях в градинарството е честото пренебрегване на рязането и оформянето на растенията. Задълбоченото подрязване и оформяне трябва да се прави всяка година. Още по-добра е ограничената, но постоянна резитба за оформяне на растенията през всеки сезон на годината, като колкото по-малка е раната, толкова по-бързо тя ще зарастне. Оформянето трябва да започне след като младото растението се прихване добре – около две до три години след засаждането. Когато големите пространства позволяват на големите растения да растат свободно, това е чудесно. Но даже и ако се искат високи, изправенорастящи японски явори, оформянето и подрязването трябва да започнат още в началото на живота на това дърво. Основната резитба трябва да се осъществи във време, когато дръвчетата са в покой, след като листата са опадали – от края на есента до средата на зимата (от ноември до началото на януари), доста преди сокът да започне да тече и преди появата на листата през пролетта. Коригираща резитба и оформяне може да се направи по всяко време на годината, освен от края на зимата до края на пролетта (от януари до май), когато соковете се увеличават и цялата енергия на растението е посветена на появата и развитието на младите листа. Рязането трябва да се прави само след чифт пъпки на клонката. Тогава ще израстнат две странични издънки. Когато се отстранява голям клон, като при всяка друга резитба, отрезът трябва да бъде направен точно над яката на клона или линията (ръбчето), където клонът се съединява с по-стария клон или стъбло. Никога не режете под тази линия. Тя е естествена бариера срещу проникването на болести през резитбената рана. Срязването отвъд тази линия не само нарушава границата на защита на растението, но и създава по-голяма възможност болестите да атакуват тази рана. В същото време ненужно дългия остатък не трябва да се оставя, тъй като осигурява по-голям източник на храна за всяко заболяване. Целта е да се изгради добра защита преди патогените да се опитат да проникнат в естествената защитна система на дървото.
Необходимостта от остри инструменти не трябва да бъде преувеличавана, но една чисто изрязана рана заздравява много по-бързо и ефективно, отколкото нащърбена, протрита рана, създадена от тъпи инструменти. За да се предотврати разпространението на болести от дърво на дърво, добра практика е редовно да се чистят и стерилизират режещите инструменти. Това се извършва, като те се потапят в 75% разтвор на етилов спирт. По-голямата концентрация не е по-ефикасна. Не се препоръчва нанасянето върху раните на боя. Изследвания и проучвания през 80-те и 90-те години на миналия век показват, че предварителното изсъхване на раната предотвратява развитието на болестотворни организми. Обратно – боядисването на раните предотвратява изсъхването и спорите, които неизбежно вече са попаднали на повърхността на раната живеят като господари, добре защитени от природните стихии и с достатъчно влага и храна, за да се размножават добре. Съвременните овощарски замазки са доста удобни и практични в това отношение. Те са направени така, че се нанасят доста лесно и полимеризират във въздушна среда. Освен това съдържат фунгициди, които не разрешават на гъбите да се развиват. Тънките клончета, израстнали при някои по-големи явори, особено при дисектумите, трябва да бъдат отстранени. Едно дърво, което е твърде гъсто вътре, е предразположено към нападения от насекоми и болести. Още по-важно е правилното оформяне на структурата на растението. Каскадните, вълнообразни, извити клони на дисектумите могат да бъдат толкова красиви и интересни, колкото и листата им. Част от красотата на тази група се формира от ствола и скелета на короната и затова те трябва да се изчистят като линия, „да се отворят“, за да могат да се изявят. Периодичното отстраняване на ненужните леторасти подобрява оформянето на чудесен ствол и корона по време на зимните месеци, когато листата отсъстват. В случая на „Sango Какu“, която има коралови червени издънки, и „Aoyagi“, която има яркозелени филизи, кората и цвета на леторастите е най-изключителната черта и трябва да бъдат показани. Много е важно когато градинарят пристъпи към резитбата да има изградена представа за това, което иска да постигне с тези дръвчета. Несъобразяването с особеностите на отделните сортове потиска възможностите, които те дават. А една по-груба намеса може да доведе и до неугледност.
Следва продължение…
Автор: Penkov
