Автор HobbyKafe | Секция 2.0 Градински цветя и растения | Дата 24-03-2019
МЕСТОРАСТЕНЕ
Японските явори са образци за растения, гледани в домашни условия. Тъй като рядко достигат големи размери, на тях не се гледа като на високи, сенчести дървета. Повечето изправено растящи сортове на Acer palmatum и А. japonicum достигат височина от 8-9 м за около 50 години, в зависимост от мястото и условията. Много от тях, особено от групата на дисектумите, достигат най-много до 5 м. височина. Тези от групата на джуджевидните са още по-малки. Рядко надвишават 2 м., а може и да са по-малки от 1 м. Зелените сортове понасят много добре открити места, като могат да получат изгаряне едва в късното горещо лято. Следобедната сянка и постоянното доставяне на вода предотвратява това. Сортовете с пъстри листа се нуждаят от полусянка, или най-малко защита от силното следобедно слънце. „Toyama nishiki“ изисква пълна сянка, докато червенолистните дисектуми колкото и да се чувстват добре на сенчести места, не могат да развиват своите типични тъмночервени цветове без някакво определено количество слънчева светлина. Като цяло цветът на повечето червени сортове е значително по-ярък в пълно слънце, а при някои сортове поставени на пълна сянка изобщо липсва и си остават зелени.
МИКРОКЛИМАТ
Много е важно какво място ще изберем за засаждане на яворчето. Местата с постоянни, силни ветрове могат да направят характерната „ветрова форма“ или да изсушат листата така, че да се получат кафяви петна . Освен това вятърът допринася за усилване на ефекта от ниските температури. Морските ветрове, съдържащи в себе си сол също могат да навредят. Това може да се предотврати като листата периодически се изкъпват с вода. Също така е необходимо да се избягват преувлажнени, презасушени местата и тези с по-глинеста почва. Масова практика у нас при строителството е строителните отпадъци да се засипват със земя. Засадени върху отломки от хоросан, не след дълго тези дръвчета ще загинат. Белите стени допълнително нагряват въздуха и отразяват слънчевата светлина. Това също може да доведе до пригори по листата.
ПОЧВИ
Те растат добре в леко кисела, глинесто-песъчлива почва, с ниско до средно съдържание на органична материя. Такава почва не се среща на много места. За щастие японските явори се адаптират по-добре от повечето видове и на по-различни от идеалните почвени условия. В много пясъчни или плитки, тежки почви, тяхната скорост на растеж ще бъде намалена до известна степен. Някои прийоми в засаждането или поливането ще компенсират недостатъците. Колкото по-богата е почвата, толкова ще е по-бърз растежа. Запасите от хранителни вещества в нея влияят върху доброто здраве на дръвчето, но богатата почва може да е също и недостатък. Някои изправенорастящи сортове стават твърде удължени, а много от пъстрите губят шарките на листата си когато растат твърде буйно. Други могат да маскират белези, заради които са били избрани. Те обикновено възвръщат пъстрата си форма, когато азотът в почвата влезе в нормални граници. Мокрите или заблатени месторастения не са добри. Могат да растат до изкуствени езера, потоци, но почвата трябва да бъде много добре дренирана. А яворчета с по-забавен растеж, като малки дървета, могат да се видят и на сухи места по хълмовете, като се справят доста добре в глинестата почва, под горещото слънце.
СЛЪНЧЕВА СВЕТЛИНА
Светлината е фактор, който влияе на израстването и общия вид на дръвчетата. Голямата горещина и прякото слънце ще предизвикат нехарактерно за листата на сорта зачервеяване, стигащо до тежко бронзово. Повечето от пъстрите сортове, колкото и да издържат на слънце, все пак се нуждаят от известно следобедно засенчване. Прекомерната сянка също променя цвета на листата на червенолистните дисектуми и пъстрите сортове. По този начин те не показват своя индивидуален характер в най-пълна степен. „Dissectum Garnet“ засаден на пълна сянка дава абсолютно зелени листа, а светло оцветните листа на „Ауреум“-а, не показват златните полутонове, за които те са толкова желани. Пъстрите листа могат да бъдат преобладаващо по-зелени на по-пълна сянка.
ВОДА
Японските явори нямат никакви необичайни изисквания към влагата. Средното количество на водата, подавана като за всички други растения около тях, е достатъчна и те се чувстват добре заедно с тях. Основното изискване към напояването е равномерното подаване на вода. Това означава, че ако дръвчето е поставено в по-суха среда, то ще придобие по-малки размери, но не бива да бъде преполивано. Това може да бъде предимство при по-високите и по-бързорастящи сортове, ако смятаме че ни трябват по-бавнорастящи и по-ниски. Но не трябва да се забравя, че въпреки подаването на вода да е ограничено, то трябва да е постоянно. Когато дръвчетата растат в повече влага, не бива да бъдат пресушавани и то най-вече през сухите месеци. С други думи, напояването – малко или много – трябва да бъде постоянно. Поливане на листата при пълно слънце през горещите летни месеци предизвиква пригор по листа, особено при отгледани в контейнери екземпляри. Обратното – поливането в ранна сутрин или привечер по време на най-горещото време предотвратява този проблем. Не трябва да се допуска контейнерите да бъдат подгизнали. Това може да е по-лошо, отколкото да са пресушени. Аерацията е точно толкова важна, колкото и напояването, тъй като корените се нуждаят от дишане. Добрият градинар трябва да определи изискването за вода спрямо условията на средата и да коригира съответно поливането. Правилното поливане е по-важно дори и от вида на почвата или тора, който се използва.
МУЛЧИРАНЕ
Мулчирането изпълнява няколко функции. Първо: не дава на плевелите да се развият. Това е важно, тъй като на плитката коренова система, която имат яворите, са й нужни няколко години, за да бъде конкурентно способна с тревите за водата и хранителните вещества. След това кореновата система ще бъде достатъчно силна, за да се справя добре. Втората функция на мулча е да сведе до минимум загубите на вода от изпарение. Третата функция е да предпази кореновата система от евентуално измръзване. Надземните части на повечето сортове японски явори веднъж захванати, могат да издържат замръзване през зимата и въздушни температури дори и под -18°C. Корените могат да оцелеят само до -10°С. Когато дръвчетата са засадени в почвата и са добре прихванати, растенията могат да издържат на високи температури, тъй като корените са защитени достатъчно дълбоко в почвата. Корените на новозасадени дървета не са достатъчно защитени. От тук идва и важността на правилното мулчиране. Ако материалът за мулчиране е твърде фин или слегнал като оборската тор, това осигурява перфектно убежище за плевелите и не разрешава свободната обмяна на въздух между почвата и атмосферата. А яворовите корени и по-ниските стъбла трябва да дишат. Ако материалът за мулчиране е твърде абсорбиращ, както в стърготините и дървените чипсове, това позволява загубата на вода през действието на капилярите и както по-горе споменахме. Отделно при самото гниене на частиците се използва азот, който е необходим за растението. Като добавка към това разпадането на дървестните частици може да причини генерирането на твърде много топлина и поради това може да се причини изгаряне на кореновата шийка. Идеалният мулч представлява 5-сантиметров слой от сурови кори, със среден размер на чипса около 2 см. Такова мулчиране позволява овлажняването на почвата в дълбочина, без да се изпарява. Той насърчава свободния обмен на газове, възпира развитието на плевелите поради липсата на влага в горните слоеве мулч, действа като защитен, изолационен слой през студените зими. Съществуват различни видове мулч, но трябва да се има предвид хигроскопичността, порьозността, подтискането на плевелите и изолационните изисквания.
ОТГЛЕЖДАНЕ, ИЗИСКВАНИЯ И НАЧИН НА ПОЛЗВАНЕ
Японските кленове са изключително приспособими към почвените и климатичните условия. В родните си местообитания, Acer palmatum и природните му разновидности са адаптирани към широк спектър от местообитания по островите на Япония. В Северна Америка тези растения виреят в почви и климат, вариращи от условията на дъждовните гори на тихоокеанския северозапад до много топълия климат на южна Калифорния, северната част на щата Ню Йорк по атлантическото крайбрежие на влажните югоизточни щати и през Средния Запад. В Европа растат в топлите средиземноморски условията на Италия, в почти чисто торфените почви на Boskoop (Холандия), разнообразни почви във Великобритания. Има ги и в много части на Австралия.
Следва продължение…
Автор: Penkov
