Автор HobbyKafe | Секция 2.0 Градински цветя и растения | Дата 23-03-2019
ДЛАНЕВИДНИЯТ ЯВОР
Acer palmatum Thunberg ex Murray 1784
Японско име: Iroha Momiji, Iwato Beni, Kaede Noki, Momiji, Tako kaede
Дланевидният явор и неговите естествени форми са ендемични за Япония и се срещат почти навсякъде там. Няколко географски форми се намират в Корея и някои части на Китай. Видът се среща в голямо разнообразие от почвени условия на повечето острови от 100 до 1300 м. над морското равнище.
Acer palmatum ssp. palmatum има ярко-зелени, малки до средни листа. Дяловете му са 5-7, дланевидно разположени, разделени умерено дълбоко, но понякога почти изцяло до основата на листа. Отделните дялове са яйцевидно удължени и завършващи с остър връх. Периферията е грубо двойно назъбена. Малките червени или кремави цветчета се появяват в края на пролетта до началото на лятото (от май до юни) и се развиват в малки двукрилатки, които узряват в началото до средата на есента (края на септември до началото на октомври). Всяко крилце е прикрепено към малка кръгла ядчица, и е не по-голямо от 1,5 см. Този подвид формира изправено растящи дървета, обикновено с куполообразна или широко разперена корона. В естествената си среда достига височина до 12 м, въпреки че дървета с такъв ръст не са често наблюдавани. Някои изследователи са докладвали за 25-метрови екземпляри намиращи се в естествените си месторастения. Дървета на този подвид са мощни, здрави дървета и се адаптират към широк спектър от условията. Подвид palmatum се ограничава само в Япония, на островите Хоншу, Шикоку и Кюшу и до югозападна Корея. Расте във влажни долини и покрай потоци до кота 1100 м н.в.
Acer palmatum ssp. amoenum (O momiji) има много по-големи листа, със седем плитко до средно дълбоко разделени лобове, а периферията им е равномерно и фино назъбена. Цветовете и плодовете са много по-големи от тези на ssp. palmatum, като всяка крилатка е 2,5-3,0 cm. Този подвид е установен като подлес в покрайнините на планинските гори в цяла Япония, както и в югозападните крайбрежни райони на Китай и Корея.
Acer palmatum ssp. matsumurae (Yama momiji), като A. palmatum ssp. amoenum, има по-големи листа, цветове и плодове, но е със седем до девет дълбоко разделени (повече от три четвърти от разстоянието до основата) дялове. Периферията им често е грубо двойно назъбена. Този подвид е по-храстовиден от другите два и ако образува дърво, рядко е повече от 10 м височина. Той е родом от планинските гори на Япония, до 1300 м н.в. и расте като подлес там.
Дланевидният явор притежава силна изменчивост и има генетична склонност да се разпространява в много варианти, мутации и сортове. В първите дни на градинарството японците събирали изключително красивите форми на видовете от родните гори. Допълнително са били открити и пъпкови мутации, които се размножавали вегетативно. Понеже броят им се увеличавал непрекъснато, те били засаждани в близост. Това довело до кръстосано опрашване между различните родители и до нови хибридни варианти. Този процес се разширил, а с него и генетичния потенциал за разпространението на нови и интересни разсади. За над 300-годишно селектиране се е получила една сериозна селекция със стотици сортове. Но тъй като много хора са работили върху тях и всеки е допринесъл с нещо, някои от тях са описани като самостоятелни видове. Настъпило доста голямо объркване, но благодарение на по-съвременните методи, използвани в таксономията, в края на краищата са отделени тези три подвида на дланевидния явор, описани по-горе.
Към настоящия момент всички сортове на дланевидния явор са разделени в няколко групи, като първите три от тях следват обособените вече подвидове. Въпреки, че се предполага всеки сорт на групата да има всички характеристики на природните подвидове свързани с тези имена на групи, това не е задължително и може да бъде доста объркващо. Разделянето им в тези изкуствени групи е направено за удобство и като помощно средство за идентификация. Много сортове са хибриди между подвидовете, както и на самия дланевиден клен с други родствени на него видове явори. В резултат на това, различните характеристики, отличаващи подвидовете, са смесени. Следователно има сортове, които биха могли също така добре да се поставят и в две групи.
Група Амоенум: Дяловете са плитко до средно разделени, обикновено до две трети от разстоянието до основата на листа.
Група Палматум: Дяловете са умерено до силно разделени, две трети до три четвърти от разстоянието до основата на листа. В някои случаи почти до основата.
Група Матсумура: Дяловете са много дълбоко разделени, на повече от три четвърти от разстоянието до основата на листа.
Група Линеарилобум: Дяловете са много тесни, лентовидни, разделени до основата на листа.
Група Дисектум : Листните дялове са много дълбоко разделени и дълбоко разчленени в полудялове.
Групата на Джуджестите форми : Сортове, чиято окончателна височина обикновено не надвишава 2 метра.
Други групи: Сортове, които не могат да се поставят във всяка от горните групи.
Следва продължение…
Автор: Penkov
