Автор HobbyKafe | Секция 2.0 Градински цветя и растения | Дата 22-03-2019
Групата на Японските явори е част от род. Acer (клен) от сем. Sapindacеae. Терминът „японски явор“ има две значения. Едното от тях е въведено от индустриалното производство на декоративни дръвчета, като под него се разбират всички сортове на няколко вида явори, които имат значение за големите разсадници. Най-често в тази група са включени сортове и форми на Acer palmatum, A. japonicum, A. pseudosieboldianum, A. shirasawanu и A. sieboldianum, а в някои случаи – форми на A. buergerianum, A. crataegifolium, A. pictum, A. rufinerve, и A. truncatum, въпреки, че някои от тези видове като например A. buergerlanum и A. pseudosieboldianum не произлизат от Япония въпреки, че са намерили втора родина там. Второто значение се използва от дендролозите и обособява всички 23 вида явори, които са ендемични за островите на Япония и околните територии. Обикновените градинари се фокусират върху няколкостотин сорта на Acer palmatum плюс тези на A. japonicum. Тези сортове са били развъждани, подбирани и отглеждани от началото на седемнадесети век, благодарение на любовта на японските градинари към красотата, тяхното търпение и безкрайното проникновение, проявено в селекцията им. Както и при други случаи в японското градинарство, селекцията на сортовете явори формира значителна част от културното и историческото наследство на Япония, като след късния осемнадесети век са намерили път към градинските колекции и разсадници по целия свят. Към настоящия момент в Ботаническата градина на БАН има няколко десетки сорта на дланевидния явор, няколко сорта от японския, явора на Ширасава, амурския явор, явора на Нико (размножен чрез семена от парк-музей „Врана“), цисулистния явор, както и един техен близък родственик от Америка – лозовия явор. Той е присаден върху „японеца“ – дланевиден клен, а цисулистният явор, върху „американеца“ – ясеноволистен явор. Това доказва още веднъж, че някога Америка и Азия са били едно цяло.
МАЛКО ИСТОРИЯ
Няма как да се разкаже за Япония без да се спомене „momiji“. Така те наричат дланевидния явор, който има най-голямо значение в групата на Японските явори. В превод означава „бебешка ръчичка“.
Най-стария текст, в който са споменати дланевидни кленове e от 1695 г. През епохата на Едо (1603-1867 г.) градинарството в Япония преживяло истински разцвет. От средата на седемнадесети век до късния осемнадесети, японските явори наред с другите декоративни растения, достигнали огромна популярност. Колекционерите и градинарите търсели мутации и интересни естествени хибриди както в естествените им местообитания, така и в разсадниците и парковете. Класическата книга, Zoho Chikinsho, публикувана в 1710 г. от Ибей Ито, споменава 36 наименовани сорта, а към 1733 г. като допълнение били прибавени нови 28 имена.
През 1882 г. Сейгоро Око и неговите колеги съставили списък от 202 разновидности от сортове в Kaede Binran. Това е едно доста значително увеличение в броя им, но поради размерите на култивирането, липсата на комуникация, както и големия брой градинари, преследващи тази мода, в него не били включени всички наименовани разновидности. Комбинирайки списъци от по-старата литература, може да се приеме, че в разцвета на този период е имало повече от 250 сорта. В началото на ХХ век интересът към този вид намалява. През 1930 г. са описани 219 сорта. През годините на войната много стари сортове са унищожени, а освободените от тях площи са използвани за производство на храни. Отделно стари сортове са били използвани като гориво или за дървесина.
Интересът към японските явори се възражда отново през 60-те години на миналия век, когато чрез внимателен подбор и размножаване на старите сортове, асортиментът им се увеличил. Днес са ни известни няколкостотин сорта, но като имена една част от тях се препокриват като синоними. Това се получило, понеже през годините се наслагвали редица грешки, причинени от различните им наименования в откъснати области на Япония, смяната на писмеността, превода от японски на английски, различията в стандартите на американските разсадници, промяната на външния вид на сорта спрямо различните фактори на окръжаващата го среда, съвсем елементарни правописни грешки и др. Безспорно, най-атрактивният и видът с най-многото сортове от тази група е дланевидният явор.
Следва продължение…
Автор: Penkov
