ХобикафеЗа нашите настоящи и бъдещи хобита – да разкажем, да покажем, да намерим ново хоби, или просто да си поговорим

Хелеборусите са род от Европа и Азия от семейство Ранункулови.

Кукуряците са група очарователни малки многогодишници, които са популярни и се отглеждат от дълбока древност, често се споменават в разни легенди.  Споменават се още в древногръцката и римската литература, а в средновековието са масово култивирани като лечебни растения – срещат се огромни колонии покрай изоставени и рушащи се манастири.  Кукурякът съдържа голяма група алкалоиди, част от които са отровни при поглъщане в големи количества.  Тези алкалоиди,  извлечени от растенията и до днес се използват в хомеопатията и народната медицина. Хелеборусът все повече набира популярност като градинско растение, а най-голямото предимство на този вид е факта, че цъфти през зимата – от декември до март. Кукуряка също е наричан коледна роза, но има и сортове с цъфтеж през април-май.

Основно се делят на две големи групи – стъблени и безстъблени видове, отделно има разработени и много модерни сортове кукуряк, преобладаващи предимно от безстъблената група.

Кукуряците са крайно непретенциозни растения и са лесни за отглеждане. Издържат и на пълна сянка, но малко сутрешно или следобедно слънце значително подобрява цъфтежа.  Не са капризни за почви, но идеалните са богати и добре дренирани. Веднъж установена колонията, са силно издръжливи на суша, но нямат нищо против и влагата. За съжаление  са скъпи растения, тъй като много трудно се размножават – семената се нуждаято от поне година за да покълнат,  дават много големи отклонения от родителските форми, а вегатативнотото деление на туфата е непрактично, тъй като бавно нарастват и формират колонии. Затова основно се практикува тъканно размножаване. От зона 6 нагоре са вечнозелени растения, но е добре през пролетта старите листа да се изрязват, за да може по-добре да се види цъфтежа.

Кукуряк – Хелеборус / Helleborus