Автор HobbyKafe | Секция 2.0 Градински цветя и растения | Дата 27-01-2019
Род Катарантус е част от семейство Apocynaceae, което на бъглгарски се нарича Тойнови в чест на синята тойна, застрашено и защитено растение обитаващо крайбрежните пясъци и скали. Родът включва в себе си 8 вида, 7 от които ендемични (т.е. се срещат само на определено място) за о. Мадагаскар и един ендемичен вид за Индия. Много често тези растения можете да ги откриете под името винка, и за това вина има не кой да е друг, а самият Линей, който описва първият известен вид Catharanthus roseus в род Vinca. 84 години по-късно става ясно, че всъщност има твърде много различия между Катарантусите и Винките, предимно в устройството на цвета, които определят тяхното окончателно разделение в различни родове. Така преди около 200 години се появява род Катарантус, чието име идва от латинизираните древногръцки думи „katharos“ означаваща чист, неопетнен и „anthos“ – цвят, заради елегантността и красоатата на цветчетата на тези растения.
Отглеждането на това растение започва още преди Линей да го докопа, с Версайските кралски градини край Париж, които получават семена директно от Мадагаскар. От там се разпространява във Великобритания и Холандия и по-късно из цяла Европа, като до тогава са били известни единствено растения цъфтящи в розово и бяло, като и двете форми притежавали червено око. По-късно се появяват растения с чисто бели цветчета и растения с пъстри листа, като последните май историята напълно е погълнала, тъй като в днешно време селекцията на катарантусите е насочена главно към баграта на цветчето и хабитуса на растението. Тяхната популярност нараства не само заради декоративните им качества ами и заради лечебните им свойства, до такава степен че в днешно време са се превърнали в моделни организми за изучаване на растителната физиология и биохимия и някои от видовете са натурализирани в много от тропическите страни.
❀ Почва: Катарантусите са невзискателни към почва, дори издържат и на засоляване, но предпочитат добре дренирана и добре аерирана такава. Ако ще се отглеждат в саксии най-подходяща е смеска базирана на торф, компост или кокосови влакна. Ако ще се сади навън и почвата е глинеста или песъклива е добре при разкопаването да се добави органика, която при песъкливите почви ще спомогне за задържането на вода, а при глинестите ще подобри аерацията, което ще спомогне за по-доброто вкореняване на растенията. В градината за предпочитане е да се садят на разстояние 30-40 см едно от друго.
❀ Поливка: Честотата и количеството вода, което растенията изискват за оптималното си развитие както обикновено зависи от много фактори, които няма как да бъдат предвидени предварително. Като цяло не обичат да бъдат преполивани. Ако влагата е твърде голяма ще започне жълтеене на най-долните листа без да са увяхнали. Ако забравите да ги полеете листата ще си останат зелени, но ще се навият и ще увяхнат. Тъй като катарантусите се нападат от някои гъбични патогени, които ще спомена по-долу, е добре поливките да се правят сутрешно време.
❀ Осветеност и температура: Предвид произхода на тези растения не би трябвало да е изненада, че предпочитат добре осветени места с висока температура. Колкото по-обилна е светлината толкова по-ярка ще бъде баграта на цветчетата. Не са зимоустойчиви и на нашите ширини се отглеждат като едногодишни градински или многогодишни стайни растения. Прези зимата минималните температури за оптимален растеж са 12-15 градуса, и колкото по високи са те толкова повече цъфтежа на растенията ще се удължи, като при оптимални температури той може да продължи и цяла зима без почивка. В случай, че температурите са по-ниски растенията спират да цъфтят и хвърлят листата си. Леталната температура е около 5-8 градуса.
❀ Подрязване: Подрязване търпи както надземната така и поземната част. Кореновата система позволява намаляване на половина и това се прави по време на пресаждане, в случай, че желаем да посадим растението в саксия със същият размер като предишната. Надземната част е препоръчително да се подрязва през пролетта малко преди да е започнал следващият вегетационен сезон. Режат се всички клонки на височина 2-4 пъпки от нивото на почвата в случаите когато растението е пострадало и се е оголило. Подрязването с цел оформяне може да се извършва по всяко време до желаната от вас дължина, като новият растеж започва бързо след това дори и на джуджестите форми и скоро растенията зацъфтяват отново. При подрязване, ще се появят 2 нови клонки, по една от всяка пазва на дойките листа. В случай, че растенията не бъдат подрязани те ще започнат несиметрично да се разклоняват сами при височина 20-30 см.
❀ Размножаване: Чрез резници или чрез семена. Семената обикновено са с висока кълняемост, която се запазва около 3 години при нормални условия. Биха покълнали на всякакъв субстрат при услвие че им се даде достатъчно влага, но най-уместно е да се използва почвата, в която бъдещите растения ще се отглеждат примесена с пясък. Не е задължително семената да се покриват със субстрат, но е задължително докато покълнат съдът, в който са посяти да бъде покрит с прозрачен влагозадържащ материал. Покълването отнема около 3-10 дни, като на някои семена им трябват до 20 дни. Оптималната температура е 20-25 градуса. Семеначетата могат да се пикират веднага щом достигнат подходящ размер за манипулация. Резници могат да се вземат през цялата година. Подбира се клонче с няколко възела без цветове, на което се маха връхната част. Вкоренява се директно в субстрат под капак, което отнема 2-3 седмици, а след 4-5 вече са готови за пресаждане. Вкореняването във вода също е ефективно, но корените се появяват по-бавно и следователно не е предпочитан метод.
❀ Болести: Сравнително рядко заболяват. Възможните неприятели са акари, трипс, листни въшки, рядко цикади и памуклийки. Възможните проблеми са предимно гъбични: кореново гниене, сиво гниене, фитофторно гниене, плесенясване, алтернария и бронзовост по доматите, което е вирус.
❀ Други растения за компания: Кана, драцена, формиум, колеус (търговското име на соленостемонът), щир, перила, рицин.
Статия от botan » чет дек 20, 2018 3:25 pm
