Градинарска класификация на пеларгониумите – 2 част

0

Автор HobbyKafe | Секция 2.0 Градински цветя и растения | Дата 19-03-2019

Снимка: Миша

Според листата:

Аромат:

Много често в разделението по родословие се опитват да набутат група наречена ароматни, което е абсурдно тъй като едно на ръка, че аромат имат всички пеларгониуми и друго, че тази група се формира от коренно различен от родословието признак, а именно наличието на силен аромат излъчван при разтъркването или чупенето на листа. Ако срещнете някъде група озаглавена Scented-leaved или само Scented това значи, че там са събрани видови или хибридни растения със силен отчетлив аромат на листата и не особено декоративни цветове. Този аромат играе важна роля в дивото, където отблъсква тревопасни животни и привлича опрашители. От някои сортове се извлича етеричното масло геранол, използвано широко в парфюмерията и медицината. Общо взето за всеки аромат, който се сетите има пеларгониум, който да го излъчва. Освен всеобщо приятните: евкалипт, лимон, мента, роза, портокал, бор, бадем, кола и т.н. има видове, които произвеждат не особено приятни аромати.

Форма:

Класификация по форма на листата имат единствено зоналните мушката. При тях е известна група рецесивни мутации, които силно повлияват формата на листата и венчелистчетата (които са видоизменени листа).

1. Стандарти – Добре познатата ни овална бъбрековидна дланевидно наделена форма (т.е. нарязването не достига повече от 1/4 от петурата). Основата на листната петура отворена с припокриващи се или близкоразположени участъци.

2. Канадски (син.: Стелари);(анг.: Stellars/Staphs)- Листата дланевидно нарязани (т.е. нарязването стига повече от 1/4 от петурата), обикновено дяловете със заострен връх, винаги с мазолест ръб (погледнете някой лист от долната страна към светлината). Основата на листната петура отворена, като долните дялове сключват ъгъл от и по-голям от 90°. Венчелистчетата нарязани също, горните две повече от долните три.

3. Пръстолисти (анг.: Formosum)- Листата длановидно разсечени (т.е. нарязването стига почти до жилките), винаги с мазолест ръб. Дяловете при основата сключват ъгъл от и по-голям от 180°. Венчелистчетата тесни, лентовидни. (бел.: Формозум не е подходящо име за групата тъй като това е името на сорта открит за пръв път с тази мутация, но понеже на английски са наричали канадските пръстолисти там се е утвърдило името на групата като Formosum hybrids)

4. Медузи (анг.: Medusa)- Листата лентовидни, тесни, винаги с мазолест ръб и клиновидна основа на листната петура. Венчелистчетата в повечето случаи с известна цилиндрична огънатост, като при горните две е най-силно изразена.

Багра:

Имат общо название листно-декоративни (анг.: Fancy-leaf)

1. Без пъстролистие – Листа средно зелени, без зона. В случая на зоналните с типична, неярка и/или неясна, дебела подкова, разположена по средата на листа. (бел.: Което пак е зонално пъстролистие, но не се смята за такова с висока декоративна стойност)

2. Зонално пъстролистие

2.1. Подкова – Листа с подковообразна ярка, добре изразена, цветна ивица минаваща през листа. Подковата с различна дебелина и понякога изместена към листният ръб.

2.2. Медалион – Цветно петно започващо от основата на листната петура, разпростиращо се към листният ръб, но никога достигащо го.

3. Химернo пъстролистие – Химерността се причинява от наличието на клетки с различен генетичен материал в един организъм, често това води до гофриране на листата при пеларгониумите.

3.1. Подредено – Мутацията засяга някоя от инициалните клетки формиращи слоевете изграждащи растението; нейният облик зависи изцяло от подредеността на тези слоеве

3.1.1. Светлата багра отвън – Най-широко разпространената пъстролистност. Листа е със светла ивица вървяща по листният ръб, като широчината на тази ивица може да играе сортообразуваща роля. Т.е. сорт с тънка светла ивица може да спортува до растение с много широка светла ивица. Обикновено стъблата нормално зелени.

3.1.2. Светлата багра отвътре (анг.: Butterfly-leaved)- Аналогично на горното, но сравнително по-рядко срещана пъстролистност. Стъблата обикновено обагрени с цвета на светлата багра.

3.2. Неподредено – Листа представлява мозайка от бели, различни нюанси на зеленото и нормално зелени петна, без ясна подредба.

4. Различен основен цвят:

4.1. Златнолистни – Баграта на листата светло зелена, зависеща от интензитета на светлината. При нормални условия с шартрьозен цвят, при силно осветяване златисто-жълт.

4.2. Тъмнолистни – Листата с тъмно зелена багра, която при висока осветеност може да стане кафеникаво-черна.

5. Мрежесто пъстролистие – Вирусно-индуцирана пъстролистност, при която растенията са заразени с вируса PVCV (Pelargonium Vein Clearing Virus), който не е агресивен, не се разпространява лесно и не затормозява (много) растението. Тези растения имат характерни светли вени, чийто интензитет зависи от температурата и до колко тя е подходяща за развитието на вируса.

6. Други са всички пъстролистия с неясен произход и невписващи се в горните категории. Пр. австралийският сорт сакъз с жълти точки по листата – ‘Cornfords Sunray’

Следва продължение…

Коментирайте тази статия

* Задължително поле